„Убийство в „Пикадили“ от Чарлс Кингстън (изд. „Еднорог“, преводач: Иван Костурков) е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война.
Когато разглезеният безделник Боби Челдън се влюбва в красива танцьорка в нощен клуб в Сохо, той е изпълнен с мечти за идиличен брак. Но Нанси е далеч по-прагматична и има свои планове за бъдещето си. Тя е привлечена не толкова от Боби, колкото от парите и имението, които се очаква той да наследи.
Свидливият чичо на Боби, Маси Челдън, е основната пречка между младежа и неговото мечтано щастие. Маси е типичният досаден роднина, при това в цветущо здраве, и няма намерение да се откаже с лека ръка от огромното си състояние, което някога ще наследи неговият племенник. За Боби това е краят на света, но Нанси може да предложи решение на проблемите им.
Прочетете откъс от криминалния роман при нас.
През последния ден от живота на човека, на когото му предстоеше да бъде убит, нямаше да липсват съжаления и страх, ако той имаше дарбата да предчувства очакващата го гибел, та да предупреди и себе си, и познатите си. Но когато Маси Челдън беше събуден от камериера си в осем без три минути сутринта на 8-ми юни, бледата слънчева светлина, нахлуваща през отворения прозорец, сякаш излъчваше добро здраве и привличаше щастие. Останал сам, докато пиеше сутрешния си чай, господарят на имението „Броудбридж“ размишляваше последователно върху времето, инвестициите си, чудатостите на Обществото на народите, грешките на лидерите на консервативната партия, и обеда, на който беше поканил съседите си, виконт Фърмин и сър Бекуит Дент. За човек с високо самомнение всеки миг има своето значение, а Маси Челдън фокусираше ума си върху всяко действие, от първата пръска в банята до внимателното изчеткване на палтото от камериера му, като придружаваше всяко от тях с непрекъснат мислен коментар на връзката им с външния си вид и делата си. На този етап денят обещаваше да е добър и нямаше нищо, което да наруши невъзмутимото му задоволство. Да си глава на фамилия Челдън поначало бе нещо хубаво, но беше наистина прекрасно в ден като този, в който на финансовите пазари нямаше нищо, което да го притесни да се наслаждава спокойно на старото имение и на новопостъпилите доходи, с които бе подсигурено то.
Пощальонът малко закъсня и Маси си позволи да отправи критики към министъра на съобщенията, преди бегло да прегледа купчината с писма и рекламни брошурки. Рекламните брошурки, заедно с молбите за заеми и дарения, бяха изхвърлени от Уест още по средата на закуската, между рибата и мармалада, а когато Маси Челдън вече пушеше цигара на масата, пред него бяха останали само три писма. Едното бе от брокера му и го информираше, че ако мигновено се възползва от пазара, може да реализира печалба от хиляда и сто паунда, или поне приблизително толкова, от едни златни акции. Второто бе от Руби Челдън, която му докладваше за Боби: „…просто обожава работата си и никога не споменава момичето от нощния клуб“. Третото беше покана от личния секретар на лорд-лейтенанта на Съсекс да получи почетното звание мирови съдия.
Печалби, благодарност, почести.
Усмивката на Маси Челдън изненада зоркия иконом, защото имаше почти младежко излъчване и бе очевидно спонтанна.
– Прекрасен ден, Уест – каза господарят на „Броудбридж“ с демонстративно снизхождение.
– Наистина е такъв, сър – Уест беше признателен за дружелюбното начало на разговора. – Нали не сте забравили, че лорд Фърмин и сър Бекуит ще обядват тук, сър?
– О, разбира се. Да, едва не забравих – принципно Маси Челдън харесваше обществото на виконтите. Баронетите също винаги бяха добре дошли в имението „Броудбридж“, дори когато бяха, какъвто бе случаят с бившия губернатор на Бирма, първи носители на титлата. – Между другото, Уест, кажи на Уотърхаус да бъде готов да ме откара до Луис*, за да хвана влака за Лондон в три и десет. Реших да пренощувам в града.
Икономът кимна. Това бе нововъведената икономия на богатия господар на имението – да се освобождава от услугите на шофьора и колата си на най-близката и удобна железопътна гара. Имаше моменти, когато Маси Челдън претоварваше с ангажименти колата и шофьора. Сега, по мнението на Уест, ги използваше твърде рядко.
След закуска Маси се оттегли в библиотеката, за да напише отговор на лорд-лейтенанта, че приема почетното звание мирови съдия. „Обещавам Ви, че ще отделям цялото възможно време, което задълженията ми позволяват“, написа той. „Винаги съм критикувал безмилостно магистратите, които не вземат присърце задълженията и отговорностите си, и съм твърдо решен да не попадна в същата тази категория.“ Тук Маси се замисли, възхитен от това, което имаше за изящен начин на изразяване, но не твърде убеден, че лорд-лейтенантът ще оцени прелестта му. „Трябва да стана председател на съда след пет години“, говореше си той. „Фърмин не иска поста, а Дент не се интересува от тази работа. Що се касае до Сомън и Уедърби, те просто чакат да легнат в гроба.“
В десет и половина господарят на „Броудбридж“ говореше по телефона с брокера си, а в дванадесет и двадесет бе убеден, че това е най-прекрасният възможен свят – нима предчувствията на брокера му не бяха надминати и не беше ли той по-богат с възхитителната сума от хиляда триста осемдесет и шест паунда и десет шилинга! Докато стоеше до прозореца и оглеждаше оттам владенията си, Маси Челдън многократно бе готов да признае, че има някакво Провидение, по-велико от самия него, което прави чудеса специално за него.
– По-добре не бих могъл да бъда – възкликна той с неподозирана от него самия точност в отговор на поздрава на виконт Фърмин, висок и едър мъж, който се здрависа с него в старата гостна с обичайното си високомерие и след това запита, както можеше да се очаква, за останалите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
