Време за четене: 6 минути

В най-новия роман на Дейвид Балдачи„Дневна светлина“ (изд. „Обсидиан“, преводач: Милко Стоименов) най-накрая истината за изчезването на Мърси излиза наяве. Но тя се оказва по-шокираща, отколкото Атли Пайн e подозирала..

Атли Пайн, агент на ФБР, все още търси истината за изчезването на близначката си Мърси, отвлечена, когато са били шестгодишни. След повече от три десетилетия Атли продължава да вярва, че мистерията може да бъде разплетена. През годините тя е тръгвала по няколко погрешни следи, но сега е убедена, че е разкрила самоличността на похитителя на сестра си.

Прочетете откъс от трилъра при нас.

Пред Атли Пайн се виждаше размазано синьо петно – по-тъмна риза и по-светли джинси, – което се отдалечаваше. Тя се опита да увеличи скоростта, но разстоянието така и не намаляваше. Тони Винченцо бе с повече от десет години по-млад и очевидно по-бърз, въпреки че тя имаше по-дълги крака. Но все пак усилията на Тони Винченцо бяха подхранвани от страха. А страхът е в състояние да направи бавните бързи, а слабите – силни.

И да превърне всеки страхливец в най-големия смелчага само защото няма друг начин да се измъкне.

– Тони, искам само да поговорим, това е всичко! – извика тя, докато едва си поемаше дъх.

Винченцо просто ускори още повече. Този тъпак бягаше като спринтьор на олимпийски игри! Пайн можеше да го настигне само с кола.

По дяволите!

Тя се огледа с надеждата да мине напряко и така да спипа Тони. Мина ѝ през ума да извади пистолета и да стреля предупредително, за да уплаши беглеца, да го накара да се спъне или блъсне някъде. Това щеше да бъде достатъчно. Пайн обаче видя опасността в последната секунда: светкавично движение отдясно. Сблъсъкът я зашемети. Тя падна, претърколи се веднъж, а после втори път – вече напълно съзнателно. След това се изправи и завъртя глока си към мъжа, който я бе нападнал.

Той обаче вече бе насочил собствения си пистолет към нея.

– ФБР! – извика Пайн, побесняла от ярост. – Свали оръжието! Веднага!

– „Криминални разследвания“! – отвърна мъжът. – Пусни пистолета! Веднага!

Двамата замръзнаха и впериха погледи един в друг.

Мъжът бе висок над метър и деветдесет, имаше широк гръб, тежеше поне деветдесет килограма и очевидно се намираше в отлична форма. Лицето му ѝ се стори познато. Тя примигна бързо няколко пъти, сякаш се надяваше очите да я лъжат. Не се получи.

Тя свали оръжието.

– Пулър?

Джон Пулър изглеждаше не по-малко изненадан от нея. Той прибра в кобура служебния М11, поклати глава и възкликна:

– Пайн?

От Тони Винченцо отдавна нямаше и следа.

– Какво, по дяволите, правиш тук? – възкликна тя.

Погледът на Пулър я подмина и се зарея в посоката, в която бе изчезнал Винченцо.

– Тъкмо се канех да извърша арест.

Пайн пребледня и погледна през рамо.

– Мамка му! Тони Винченцо ли преследваш?

Пулър кимна намръщен.

– От доста време работя по този случай, Атли. А ти, за съжаление, провали всичко.

Пайн и Пулър седяха в едно сепаре и всеки от тях стискаше в дланите си чаша кафе.

До Пулър седеше мъж, прехвърлил трийсет, когото Джон представи като Ед Макелрой, специален агент от Отдела за криминални разследвания към американската армия. Двамата с Пулър работеха по случая „Винченцо“ и бяха дошли да го арестуват.

– Да разбирам ли, че се познавате? – попита Макелрой.

Пулър кимна и погледна Пайн.

– Ще му кажеш ли?

Пайн отпи от кафето си.

– Пулър още не беше станал военен следовател. Аз пък бях постъпила в Бюрото едва преди четири години. По това време още работех на Източното крайбрежие. Сега съм близо до Гранд Каньон. От ФБР ме бяха зачислили към съвместна работна група с армията. Бизнесмен, когото Бюрото разследваше за подкуп на длъжностни лица, беше успял да си осигури услугите и на двама високопоставени офицери от армията.

Пулър продължи разказа, когато Пайн замълча и го погледна въпросително.

– Става въпрос за двама вече бивши генерали – каза той. – Бяха изправени пред военен съд и в момента разсъждават върху греховете си в килии, осигурени им от въоръжените сили, в които са служили. – Пулър се обърна към Пайн и добави: – Преживяхме доста трудни моменти.

Пайн го погледна и каза:

– Много съжалявам, че провалих ареста.

– Нямаше откъде да знаеш. Просто лош късмет.

– Защо разследвате Тони Винченцо? За престъпления, които е извършил във Форт Дикс ли?

– Освен всичко останало – отвърна Пулър и остави чашата си с кафе. – Двамата с Ед работим по случая от около месец и мога да кажа, че Тони Винченцо здравата е загазил.

– Откога служите в армията? – обърна се Пайн към Макелрой.

– Вече петнайсета година, последните пет съм в Отдела за криминални разследвания. Назначиха ме при Пулър преди около девет месеца.

– Имате ли семейство?

– В Детройт. Жена и две деца. Тя е свикнала да се местим от една военна база в друга, но не ѝ е лесно. Добре че тази работа позволява повече гъвкавост.

Пайн се обърна към Пулър:

– Е, дошли сте да арестувате Тони. Защо?

– Той е част от организация, която пласира наркотици във Форт Дикс. Тони работи в сервиза, който поддържа автомобилния парк. Всички твърдят, че е добър механик, но очевидно заплатата не му е достатъчна. Забъркал се е с опасни типове извън базата.

– Да разбирам ли, че Тони Винченцо не е военен?

– Точно така. Но разследването водя аз, тъй като престъпленията са извършени на територията на военна база. Формално Форт Дикс попада под юрисдикцията на Командването за въздушна мобилност на ВВС.

– Разбирам.

– А ти защо искаше да се видиш с Винченцо? Работиш по случай, в който е замесен ли? Ако е така, може да обединим усилия.

– Не. – Пайн хвърли поглед към Макелрой. – Лично е, Джон. Свързано е… свързано е със сестра ми.

– Винченцо е направил нещо на сестра ти? – попита Пулър.

– Не. Дядо му е замесен.

Историята бе дълга, но Пайн успя да я предаде с няколко изречения, наситени с информация, включително тази, която бе открила в Джорджия за отвличането именно от Ито Винченцо. Нямаше намерение да натоварва Пулър със собствените си проблеми, но много го уважаваше и като човек, и като професионалист. Освен това тя изпита известно облекчение, след като сподели всичко.

– По дяволите! – възкликна Пулър, когато Пайн приключи разказа си.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.