Време за четене: 9 минути

Карол Карнак постига голям успех със своите криминални романи, писани в златните години на жанра. Неслучайно тя е избрана за член на прочутия „Детекшън клъб“, заедно с Дороти Л. Сейърс и Агата Кристи. Карнак, позната у нас с другия си псевдоним, И. К. Р. Лорак, под който издава криминалната класика „Ребусът на имената“, се прочува с интригуващите си истории, за които често черпи вдъхновение от своя живот. Карнак е запалена скиорка и това е повод за създаването на романа й Кръстосаните ски (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска). Главен герой е него е инспектор Ривърс от Скотланд Ярд, чието разследване затъва в дълбоките преспи на една истинска алпийска мистерия.

За да избягат от сивота на мрачния Лондон в навечерието на Нова година, група скиори заминават за австрийския курорт Лех ам Алберг. След дълга подготовка и доста промени в състава, осем жени и осем мъже потеглят от гара „Виктория“ в Лондон към мечтания снежен рай. Повечето се познават, но има и няколко присъединили се в последния момент, а пътуването е добра възможност да се опознаят.

Междувременно в Лондон полицията разследва случай на пожар, чийто резултат е един обгорял до неузнаваемост труп. Обстоятелствата около пожара са доста подозрителни, но една странна следа предизвиква особен интерес – отпечатък от скиорска щека. За инспектор Ривърс това е повече от добро начало. Той вече е по следите на престъпник, прочул се със своите дръзки обири, които предполагат, че има опит в алпинизма. Възможно ли е той да е извършител на убийството?

Прочетете откъс от криминалния роман при нас.

*********

– И ТАКА, ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ТОВА Е НАШАТА жертва, Брук – каза главен инспектор Ривърс.

Служителят на криминалния отдел говореше на инспектор Брук от дивизия Е за случая с мъртвия мъж, чието тяло бе открито на Лайънсел Корт. По този повод беше направена консултация със Скотланд Ярд, а Ривърс бе прегледал уликите заедно с Брук и пожарникарите. Първото предположение на главния инспектор изненада леко Брук, защото Ривърс накара служителите на газовата компания да отворят газометъра в изгорялата спалня, а монетите в кутията на апарата да бъдат прегледани за отпечатъци.

– Може да е безполезно, но единственият шанс да идентифицираме със сигурност загиналия е, като се доберем до отпечатъците му, с надеждата да намерим нещо, с което да ги сравним – обясни Ривърс. – Ръцете на мъртвия са твърде обгорени, за да можем да свалим отпечатъци, но може да се предположи, че той лично е пускал монетите в апарата, така че би трябвало да успеем да вземем отпечатъците му.

Резултатът от осъществяването на тази интелигентна идея бе толкова успешен, че Ривърс съобщи този резултат на Брук с почти извинителен тон: една черта от характера му, с която Джулиан Ривърс печелеше симпатията на хората, които работеха с него, бе неговата скромност – винаги говореше някак неодобрително за своите собствени прозрения.

– Една от онези щастливи случайности – обясни той на Брук. – Шансът да разполагаме с отпечатъците му в архива бе едно към милион, но ни провървя. Странна история. Разполагаме с данните за отпечатъка, но не знаем самоличността на човека. Известно ни е само, че го търсим – и то много усилено. Спомняте ли си за случая в пощенския клон на Бийкън Лейн?

Брук кимна. Цялата столична полиция знаеше за случая на Бийкън Лейн. Изключително дръзка и майсторска кражба от малък пощенски клон в центъра на града, малко преди Коледа. Пощенският клон се намираше в сграда, в която останалите помещения бяха

канцеларии. Крадците бяха проникнали през покрива, а Ривърс описа случилото се на Брук.

– Беше съвсем сигурно, че поне двама мъже са си сътрудничили при обира. Човекът, който е отворил сейфа, е бил професионалист, специалист-оксиженист, но доколкото ни е известно, мъжът, проникнал в сградата, е бил без никакъв предварителен опит. Покатерил се е по такъв начин, който бих определил като невъзможен, особено когато си спомните колко сняг бе навалял. Пробвахме този труден начин на изкачване заедно с Дийкин и ви уверявам, че бяхме завързани много внимателно с въжета. Трябваше да се премине през един от онези древни лабиринти от гъстонаселени къщи, където стари и нови сгради се сливат в едно – наклонът на някои от покривите бе такъв, че дори котка би настръхнала от страх, а не искам даже да споменавам излъсканите тръби, където направо нямаше къде да се хванеш, нито къде да стъпиш. Имам малко опит в скалното катерене и доста повече практика по покривите и ви казвам, че се бях вцепенил от страх, а при това го направихме посред бял ден, след като снегът се бе стопил. Нашият безразсъден крадец е сторил същото през нощта с няколко сантиметра замръзнал сняг върху всички повърхности и е успял да влезе вътре през таванския прозорец. Щях тайно да му симпатизирам, ако не бяха по-сетнешните му действия. Той има такива нерви и сила на духа, които се срещат у бойците от специалните части. Сигурно е било истински ад по покривите през нощта, когато се е покатерил.

Брук кимна.

– Цяло чудо е как са готови да правят безумни неща, вместо да си изкарват честно прехраната – отбеляза той. – Значи разполагате с отпечатъците му?

– Да – благодарение на чист лош късмет на алпиниста. Двамата крадци не са оставили никакви отпечатъци на местопрестъплението, били са твърде ловки,

за да допуснат подобно нещо, но по време на изкачването пакет цигари явно е изпаднал от джоба на алпиниста. Пакетът се е претърколил надолу по наклона на

покрива и се е приземил на едно сухо място под издаден навън каменен корниз. Видях, че цигарите са останали там и за да ги взема, се спуснах надолу по този проклет покрив, точно толкова разнебитен, колкото човек може да си представи, – плочите бяха хлъзгави, бях си глътнал езика от страх. Взех пакета и успях да се сдобия и с отпечатъците от пръсти. Като по поръчка. Те отговарят на тези, които свалихме от газометъра – Ривърс замълча. – Вярвате ли в късмета, Брук?

Брук се почеса по главата и отказа да участва в тази игра. Абстрактните разговори не бяха силната му страна, а и бе малко предпазлив, когато реагираше на пъргавия ум на Джулиан Ривърс.

– Не зная, сър.

– Е, аз признавам, че според мен късметът или шансът са последният коз – заяви Ривърс. – Да вземем за пример човека, който е направил това изкачване. Наистина е проучил терена. Започнал е изкачването си от покрива на един гараж на две пресечки разстояние и се е движел нагоре-надолу, пресичал е, напредвал е по малко оттук и оттам. Стигнал е до таванския прозорец на Бийкън Лейн не благодарение на късмета: това се е дължало на уменията му, на преценката, на физическата издръжливост и силата на духа. Добрал се е до прозореца, отворил го е, влязъл е вътре, придвижвайки се като маймуна: слязъл е долу в сутерена, издърпал е резето на една тежка врата и е пуснал вътре професионалиста, който се е справил със сейфа. Професионалистът е излязъл през вратата на сутерена, на която алпинистът отново е спуснал резето. След това той отново се е качил при таванския прозорец, излязъл е, направил си е труда да завърти обратно винтовете отвън, така че отвътре да не личи, че е влизано през прозореца, и се е върнал по обратния път по покривите. Някъде е изпуснал пакета с цигарите си: вероятно не е обърнал внимание тогава. Пакетът е белезникав и вероятно се е слял със снега. Това просто е било наистина лош късмет и той е продължил да го преследва. Пакетът паднал на сухо място и така се добрахме до отпечатъците от пръстите.

Брук изръмжа.

– Мислят си, че могат да предвидят всичко – рече той. – Не могат.

– Не могат, за наше щастие – отвърна Ривърс. – Нямам ли частица шанс, може да остана без работа. А после, след като стъпил отново на земята, нашият човек преживял неприятна изненада. Озовал се лице в лице с някакъв носач, който отивал към Ковънт Гардън. Нашият човек ударил носача – умело и ефикасно, право в целта. Хамалинът рухнал като отсечено дърво, както се казва, а тилът му се блъснал в част от отрязано перило, което наранило шийните му прешлени точно там, където те са най-уязвими. Почина в болницата няколко часа по-късно, но дойде в съзнание за достатъчно дълго време, за да ни каже какво е видял – Ривърс отново замълча, а после продължи: – Всичко се връзва, нали? Отпечатъците от пръсти по пакета с цигари, умишлено или непредумишлено убийство според това как ще решат съдебните заседатели, а сега и отпечатъците по монетите в газометъра, добавени към вашия отпечатък от щеката в калта. Последното ми харесва – добави той. – Пасва си с картината. Алпинист, който не се страхува от замръзнал сняг по стръмни, наклонени покриви – вероятно е харесвал снега. Това му е дало усет да се чувства уверен, защото е свикнал да се катери по снежна покривка. А също така е бил и скиор – вие карали ли сте някога ски, Брук?

– Не, сър. Но пък гледах как онези норвежци изпълняваха ски скокове. Стори ми се адски вълнуващо. Алпинизъм и ски – хладнокръвие, баланс и още повече хладнокръвие, нали?

– Точно така. А освен ски скоковете имаме и ски спускане. На международните състезания се спускат по склоновете с шестдесет и пет километра в час, приклекнали, пазещи свръхестествен баланс, всеки мускул, всеки килограм тегло са координирани, за да се слеят в едно цяло със ските, докато те се накланят и завиват, използват щеките си, за да добавят към инерцията, а в най-долната част от пистата спират в продължение на няколко метра, забиват кантовете на ските си в снега, докато коленете и глезените им поемат напрежението от внезапното намаляване на скоростта. Ей Богу, това е едно от най-хубавите ми преживявания.

– Значи и вие сте скиор, сър? – попита Брук, почти слисан от внезапно припламналата жар в сивите очи на Ривърс. По принцип главният инспектор има сънливо изражение, каза си Брук, но в момента не изглеждаше така. Ривърс се изсмя, а лицето му възвърна

обичайното си спокойствие.

– Карал съм малко – отвърна той. – През тридесетте ходих всяка година в Шайдег, миналата бях в Санкт Антон, а през четиридесет и осма бях в Каринтия. Това е нещо, което никога не забравяш напълно, като плуването, но се затруднявах като начинаещ в продължение на час или два, когато отново започнах да карам през четиридесет и седма. Това е нещо ново за мен, Брук. Никога досега не съм бил по следите на скиор.

Питам се къде ли е отишъл?


Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.