Човешкият глас е нишката, която свързва една душа с друга в романтичния роман „Благодаря ви, че слушахте“ от Джулия Уелан (изд. „Сиела“, преводач: Габриела Кожухарова). След като обещаващата ѝ филмова кариера е прекъсната от нелеп инцидент, Суони Честър открива новото си призвание в четенето и се превръща в една от най-успешните и обичани разказвачки на аудиокниги. Необикновената професия ѝ носи удовлетворение, престижни награди и възможност да се грижи за баба си – някога шармантна холивудска старлетка, която започва да губи паметта си.
В един момент Суони получава предложение, на което не може да откаже. Култовата авторка, с чиито романи всъщност започва разказваческата кариера на Суони, е завещала един последен сценарий за страстен аудиороманс, който може да бъде разказан само от нея и Брок Макнайт – най-желаният, но и обвит в мистерия глас в бранша. Притисната от трупащите се сметки, Суони възкресява пенсионирания си псевдоним и започва работа. Неочаквано за самата нея, Брок Макнайт се оказва страхотен партньор и скрити зад комфорта на анонимността, между двамата припламват крайно неочаквани искри. Дали обаче тези искри могат да доведат до нещо истинско, или мечтите им отново ще се разбият на парченца?
Прочетете откъс от книгата при нас.
СУОНИ БЕШЕ КРЪСТЕНА на родния град на баба си. Всеки, участвал в избора, го беше харесал. Навярно това беше единственият въпрос, по който семейството ѝ беше постигнало съгласие, било то и по коренно различни причини. Елегантно, бе казала баща ѝ. Вълшебно, бе казала майка ѝ. Алегорично, бе казал баща ѝ.
Суони беше искала да заслужи всички тези епитети.
Ала името ѝ не ѝ беше спечелило симпатиите на баба ѝ. Не и отначало.
Не беше лично. Барбара Честър никога не беше проявявала особен интерес към децата и Суони не ѝ беше потребна, докато не пораснеше достатъчно да води разговор, без после да изтича при Хенри и най-нехайно да му повтори всяка дума. Когато Суони беше на осем или девет, двете бяха открили какво им липсва в живота: другата.
През училищните ваканции, уикендите или летните работни дни Мерилин подкарваше нагоре по Бевърли Глен и отбиваше на Мълхоланд, където Суони слизаше и се качваше в чакащата я кола на Бла – след това се спускаха по другия склон на хълма до къщата на Бици. Гледаха стари филми в опърпаната дневна и Суони попиваше всичко, всяка реплика от „Филаделфийска история“, всяка стъпка от Make ’Em Laugh от „Аз пея под дъжда“, всяко накланяне на главата на Лорън Бекол.
По пладне влизаха в зеленясалия басейн и Бла я учеше да плува с думите, че плуването и танците ще ѝ дадат всичко необходимо, за да поддържа все още ненапъпилата си фигура. В някакъв момент Бла казваше: „Предполагам, че родителите ти очакват от мен да те нахраня“ и тогава се пренасяха в кухнята, където Бла претърсваше шкафовете за нещо, каквото и да било, което би минало за храна. Обикновено крекери „Риц“ или резенчета ябълка. Винаги „Маломар“. Понякога Бици се отбиваше между обедната и вечерната си смяна в закусвалнята „Дюпар“ и им носеше палачинки, които Суони обожаваше, но истинският ѝ апетит се изразяваше в друго.
Още една танцова стъпка; още едно гледане на филм с Хепбърн/Треси, още един разговор за „химия“; още един преглед на цялостното творчество на Бети Дейвис.
Когато Суони беше в средното училище, двете обикаляха из Долината в олдсмобила със сгъваем покрив на Бла и ходеха по магазините за препродажба на дрехи на булевард „Вентура“. Преравяха закачалките и вадеха всичко, което предизвикваше и най-малък интерес. Щом Суони кажеше: „Това ми харесва, как ти се струва?“, Бла отговаряше: „Мисля, че си бомба, Кукличке“.
Ето в този период Суони започна да усеща какво би било да бъде Суони. Обикновено ходеше на училище по дънки, тениска и джапанки и с вързана на конска опашка коса, но на всеки училищен танц, зимен или какъвто и да било друг гимназиален бал се появяваше нагиздена с безупречно ушит винтидж тоалет и грим и изглеждаше с десет години по-възрастна, отколкото беше в действителност.
Именно на един от въпросните танци в осми клас бащата на неин съученик и телевизионен продуцент я попита дали се интересува от актьорско майсторство. Тя отговори, че само това иска да прави. Обаче му спести как нейните родители ѝ бяха заявили, че не може да стане актриса, преди да е навършила осемнайсет. В края на краищата живееха в Лос Анджелис и знаеха какви ли не истории на ужасите.
Ето защо, когато продуцентът я покани да се яви на прослушване за новото му предаване, тя отиде, без да ги осведоми. Защото беше сигурна, че няма да я изберат. Просто искаше да се пробва. Като на първа среща. Затова, когато неизбежно получи ролята и беше принудена да им каже, те категорично отказаха – разбира се, че не можеше да приеме, нали вече бяха говорили по въпроса?
Ама, ама, ама!
Скараха се – първата им истинска тийнейджърска свада – и Суони затръшна входната врата, качи се на очуканата си джета и запърпори надолу по хълма към къщата на Бици.
Двете с Бла седяха край басейна в топлата октомврийска вечер, докато Суони ридаеше и сипеше змии и гущери по адрес на родителите си. Бла отпиваше кротко от мартинито си и чакаше Суони да спре, за да си поеме дъх. После ѝ даде да изпие последната глътка от питието си. На Суони моментално ѝ се повдигна и също толкова моментално повърна с такава гримаса, в която само лимон би се влюбил. И двете прихнаха – Бла това бе целяла през цялото време.
Тя бръкна в джоба на ватирания си халат и извади запалка и сребристата табакера за цигари, която нейният агент ѝ беше подарил през петдесет и осма. На гърба ѝ беше гравиран надпис: „На: един страхотен чифт крачка. Нека те отведат там, където искаш да отидеш“. Тя отдели една цигара и я запали, а по светлините на басейна затанцува дим.
През годините бе слушала многократно историята за това как бяха забелязали Бла, но като всички нейни истории, и тази добиваше нови и нови пластове, колкото повече растеше Суони.
– С Бици се бяхме преместили в Нашвил по работа. Бяхме сервитьорки в един коктейл-бар на Принтърс Али. Един ден в заведението влезе някакъв мъж. – Повечето истории на Бла включваха това изречение: влезе някакъв мъж. – Издирваше кабаре в Нашвил. Навремето това беше голяма работа – да ходиш да снимаш на място, вместо да докарваш като кабаре някое сни[1]мачно студио в Холивуд. И така, аз го разведох, убедих го да остане за по питие и да използва нашия бар за снимките. Два месеца по-късно той се върна за филма, а от сервитьорка в живота аз станах сервитьорка във филм. Спестих от бакшиши, качих се в автобуса и когато пристигнах в Холивуд, му се обадих. Той ми уреди стая в хубав пансион. Уреди ми работа в гардероба на „Мюсо и Франк“. Уреди ме с първия ми агент. А в замяна получи единствено девствеността ми.
Суони зяпна, но при вида на шокираното ѝ изражение Бла махна пренебрежително с ръка.
– Беше хубавец. А и така или иначе беше време да се отърва от нея.
– Ама… – запелтечи Суони. – Той те е използвал!
Бла повдигна вежда.
– Нима? Нали знаеш, че двама души могат да се използват взаимно.
– Ами дядо? – едва се осмели да попита Суони.
Бла поклати глава.
– Той се появи по-късно. С него беше любов. Беше сценарист от Ню Йорк, а си мислеше, че аз съм интересната. Я си представи. Това, което искам да кажа, Кукличке, е, че никога не съм спала с някого, с когото не съм искала да спя. Правилно ли беше? Грешно ли беше? Кой да знае, по дяволите. Гледала си филми за онези времена. Сега хората пишат автобиографии, в които си развяват мръсните ризи. Сексуални услуги срещу роли, перверзни режисьори, повдигане на поли пред врати на гримьорни. – Тя изсумтя и си дръпна от цигарата. – Не твърдя, че някои момичета не са се сблъсквали с това. И съжалявам, ако е било така. Но за мен цялата работа се изчерпваше с три обяда с мартини и открит огън на плажа в Малибу, който продължи до изгрев и завърши със: „Съпругата ми гостува на сестра си за уикенда, ходила ли си някога в Каталина?“. Беше взаимноизгодно, нали разбираш.
– Но ти си искала да бъдеш актриса и той се е възползвал от това.
Бла се разхихика и изтръска пепелта от цигарата си.
– Не исках да бъда актриса. Исках да бъда известна.
– Нали си имала работа?
– Да, но не бях добра! За нищо не ставах като актриса, да му се не види. Разполагах със следния избор: да вляза в индустрията такава, каквато бях, или да остана извън нея заради това, ко[1]ето не бях. – Тя посочи Суони с цигарата си. – А по лицето ти виждам, че теб това няма да те устройва, Кукличке.
Тя си дръпна за последно и издиша дима.
– Искаш да застана на твоя страна и да се опълча на родителите ти, но колкото и да ме боли да го призная – а един господ знае, че ме боли, – те са прави. Това? Имайки предвид коя си в момента и какво ти се предлага? Това е гаранция за крах.
Суони тропна с крак, досущ като детето, което си въобразяваше, че не е.
– И какво се очаква да направя?
Бла се облегна назад, уви ръце около облегалката на шезлонга и кръстоса крака.
– Каквото аз така и не направих. Стани добра. Толкова добра, че копче да не могат да ти кажат.
Липсата на талант никога не беше пречила на Бла да разбира как се проявява той у другите. Тя помогна на Суони да развие емоционалната си достъпност, да владее словото и езика, да се сдобие с тяло, което се движи свободно, леко и чувствено през пространството. Постави си за цел да превърне внучката си в своя по-добра версия. А когато Суони кандидатства в „Джулиард“ и я приеха? Това беше най-голямото постижение в живота на Барбара Честър.
След като Суони се дипломира, вече притежаваше звездните качества на Бла, вродената добрина на Мерилин, аналитичните умения на Хенри, подготовката от „Джулиард“ и лустрото на четиригодишното си пребиваване в Ню Йорк. Беше неудържима. До момента, в който не беше.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA23Q1 при завършване на поръчката си.
