Време за четене: 2 минути

„Пристан за отшелници“ (изд. „Фондация Емили“) е петата художествена книга на Поли Муканова, която има утвърден почерк в съвременната ни литература. Вплитането на поезия и фрагменти в жанровата тъкан води до стилистичното многообразие и прави читателя съучастник в едно пътешествие. Вдъхновяващи пространства, обединени от различните истории, които носят местата – от Созопол, Гуадалахара и София. Книгата е илюстрирана от художничката Капка Кънева, чиято корица е уловила светлината, която всички търсим и намираме в отвъдността на сенките, в спомените и хората.

Предлагаме ви откъс от книгата.

СЛЕД

след абитуриентски балове

сватби

семейни тържества

остават снимките

и винаги (по правило)

двама-трима липсват

на някои фотографии сякаш съм сама

тържественият миг е преминал отвъд

участниците са безмълвни наблюдатели

там някъде

отгоре

един ден и аз ще съм само снимка

в застинал

тържествен каданс

********************

СОФИЙСКАТА РОТОНДА 

бетон

монолитна стража 

караул 

охраняващ 

една 

запалена 

свещ 

Ротонда

София

********************

ЦУМ 

трибуквието 

преди мол 

обезлюден 

самотни ескалатори 

куб в сърцето 

          на града 

********************

ЖЕНСКИЯТ ПАЗАР 

толкова нежност 

на грубия паваж 

Какво купуват жените? 

различни истории 

1 кг щастие 

добре 

претеглено 

2 литра самота 

2-3 щипки 

бързи разговори 

В тълпата намират 

някогашните 

продадени 

женски сърца 

Времето е 

мълчаливият им 

господар. 

********************

            Преродената поетеса. Само моят поглед ли улавяше… как прилича на Петя Дубарова. Още преди 10 години, когато я видях в часа по творческо писане в университета. И до днес приликата е потресаваща. Живата Петя. Без грим, с дълги коси, слабо, високо тяло. Одухотвореност. Поглед, пречупващ всеки щрих с мълчанието на времето, което отминава. Умиращите като светулки мигове.

            Една Петя обикаля забързано в трескавата делничност. И никой не забелязва преродената, нейната осанка, която носи едно момиче от града.

********************

НОС

            Влюбвам се в носове – чипи, строги, с лека гърбица. Носът всъщност кодира нещо уникално в анатомичното възприемане на лицето. Носът е сянката, профилът, белегът, чрез който разбирам много. Не „по очите ще го познаеш“, а „носът му говори“. Това не е празнословие. Има смисъл в носа. Неслучайно императорите са изсичани на монети не анфас, а в профил.