„Знам къде живееш“ от Уни Линдел (изд. „Книги за всички“, преводач: Евгения Кръстева) е изпълнен с убийствено напрежение и обрати роман, в който полиция, престъпници и жертви се надпреварват с времето, а залогът са човешки животи.
Шестгодишно момиче е изчезнало без следа. Случаят е останал неразрешен. 15 години по-късно подновяването на случая е последвано от страховит опит за отмъщение. Няколко мъже са отвлечени, измъчвани и убивани. Майката на момичето открива в стаята за почивка на персонала в психиатричната клиника, където работи, Библия, а в нея – списък с имената на убитите мъже. Следващото име е на известен съдия от Върховния съд.
Разследващата полицайка Мариан Дале се озовава в капан с опасен враг. И ето че една вечер той идва в дома ѝ.
Прочетете откъс от романа при нас.
Когато влезе в къщата, беше толкова уморена, че й се виеше свят.
Старата жена открехна вратата и я заговори с крехкия си гласец:
– Казахте ми да не отварям входната врата на непознати, но не съм го правила. Видяхте ли се с брат си?
– Брат ли? – учуди се Мариан и я зяпна. – Нямам брат.
– Позвъни ми на вратата преди няколко седмици. Каза, че идвал чак от другия край на света, а Вие не си бяхте вкъщи.
Мариан се ококори.
– Не ми каза името си. Изглеждаше много уморен. Поканих го на чаша кафе, но ми отказа и му дадох допълнителния ключ от апартамента Ви.
– Какъв допълнителен ключ, мамка му? – ядоса се Мариан, след което чу как кучето излая иззад нея.
Старата жена се усмихна леко.
– Даде ми го предишният собственик, за да храня котката му. А Вие искате ли да влезете да изпиете чаша кафе?
– Напълно ли си откачила! Дала си ключ от апартамента ми на някакъв луд? Кога?
– Преди няколко седмици.
– Преди няколко седмици! В апартамента ми е влизал непознат човек и то пироман. Как изглеждаше?
Жената се дистанцира от проблема, след което сведе глава и я погледна.
– Помня само, че беше малко странен.
Мариан хвана Бирка за каишката и я завлече нагоре по стълбите. Значи е имал ключ и е идвал, когато си поиска. Изглеждал странно. Сигурно беше Глен Хауг, който явно не беше мъртъв. Мислено се върна назад, опитвайки се да се сети за някого другиго, който я мразеше, някой от стар случай или невинен, хвърлен в затвора, някой, който да има повод да си отмъсти.
В момента това беше най-опасното място на света, но беше толкова уморена, че щеше да припадне. Всичко плуваше пред очите й, така че трябваше да поспи. Нахрани Бирка и едва ли не припадна на дивана в мига, в който легна на него.
Спа до пет следобед, а в осем изгаси лампата, издърпа един стол от кухненската маса до прозореца при плота, седна на него и се вгледа долу в градината: якето, което беше закачено на оградата, вече го нямаше. В 22:15, когато вече съвсем се беше стъмнило, в градината влезе един мъж с дълго палто и тъмносиня шапка, нахлупена ниско над очите. На светлината, хвърляна от уличните лампи, видя, че половината му лице бе засенчено от нещо. Отдръпна се от прозореца. На следващия ден щеше да си набави оръжие. Точно този мъж беше видяла и преди в градината и зад паркираните коли. Сърцето й биеше лудо. Когато пак погледна навън, вече го нямаше. Този наистина бе Глен Хауг. Отвори прозореца, наведе се и извика:
– Знам кой си!
Изключи звука на айфона и след малко заспа с пистолета под възглавницата, но се събуди почти веднага, чувствайки се необичайно отпочинала. В кулата беше хладно и цареше пълна тишина с изключение на някоя и друга кола отвън. Седна в леглото, облягайки се на лакътя си, и си спомни, че има нова брава. Въпреки това чуваше един едва доловим шум насред тишината. Бирка спеше. Отметна одеялото и стъпи на земята. Беше по тениска и бельо, а краката й бяха боси.
Шумът бе слаб, сякаш течеше вода. Изведнъж осъзна, че беше точно това, и отвори широко очи: някой използваше тоалетната. Той бе тук. Бавно издиша, пъхна ръка под възглавницата и взе пистолета. Как беше влязъл? Нямаше полза от смяната на шибаната брава. Отвори вратата на шкафа и погледна вътре. Дъската я нямаше и пред очите й се откри мръсният таван с крушката, разпръскваща ярка светлина.
Сложи ръка на устата си и затаи дъх. Сякаш в мозъка й проблесна ясна, бяла светлина. Затвори очи и опря чело в стената за миг, след което бързо обу едни къси панталонки. Значи беше влязъл през шкафа, беше отвинтил винтовете и се беше промъкнал покрай нея, докато тя спеше.
Естествено, имаше ключ за входната врата, а и за катинара пред вратите на тавана – нали предишният собственик с котката ги бе дал на старата жена, а сега бе долу в тоалетната.
Сигурно е идвал няколко пъти, а веднъж дори беше отнесъл Бирка долу. Да, тя не ставаше за куче пазач. Мариан беше усетила присъствието му и всичко се връзваше.
Сигурно бе видял куфарчето, докато се бе промъкнал покрай нея, така че знаеше, че е въоръжена. Хвана пистолета и се заслуша в тихите му стъпки: вече беше във всекидневната. Телефонът й бе на кухненската маса долу, така че бе откъсната от света и не можеше да повика помощ.
Сърцето й биеше толкова лудо, че чак я болеше. Бирка, това тъпо куче, я погледна. Трябваше да го изненада, но изведнъж я обзе ужас: може би той също беше въоръжен и се беше подготвил? Разбира се.
Пропълзя в шкафа, подтиквана от някакъв вътрешен импулс, и излезе на тавана. Дъската лежеше малко по-напред. Сигурно се беше досетил, че тя може да избяга оттам, нали? Какъв бе планът му? Рулото стъклена вата беше преместено. Дланите посивяха от прахта.
Тя отвори едното крило на вратата на тавана и слезе по тясната вита стълба.
Тръгна надолу по стълбите, възнамерявайки да излезе на улицата и да спре някоя кола, когато чу как някаква ключалка се завърта – звукът идваше откъм нейната врата. Обърна се, вдигна пистолета, присви колене и зае позиция.
В следващия миг дръжката на вратата тръгна надолу и той излезе. Отначало не я видя, защото беше застанала малко по-надолу на стълбите. За момент й причерня пред очите и тя ги стисна, при което под клепачите й затанцуваха червени точки. Снимката, която беше видяла в полицейския архив, беше направена преди много години, но това лице не можеше да се сбърка: беше Глен Хауг. Носеше синя шапка и бе сменил палтото с късо яке, а половината му лице бе загрозено от татуировка на паяжина.
Тя се прицели в него, треперейки, и извика толкова високо, че й се стори, че гласните й струни ще се скъсат:
– Не мърдай, ще стрелям!
Глен Хауг се стресна, щом я видя, и се сви, хвърляйки й леденостуден поглед – този мъж не се плашеше лесно. В следващия миг тя забеляза ножа в ръката му, а той се изправи, задържайки погледа й, присви устни и тръгна към нея, вдигнал оръжието си. Личеше си, че и преди е участвал в боеве.
Застана на най-горното стъпало с изражение, което издаваше потиснат гняв, и Мариан се прицели в прасеца му с трепереща ръка, но задържа пистолета долу.
– Не се приближавай – извика тя.
Той обаче слезе на следващото стъпало и Мариан натисна спусъка, при което дулото на пистолета светна, а патронът се заби в прасеца му. От изстрела я заболяха тъпанчетата. Той падна, завъртя се и се затъркаля надолу, карайки я да отскочи встрани, за да го пропусне. Настъпилата след това тишина загъделичка ушите й, сякаш слушаше как чакъл се изсипва от ремарке за разтоварване. По стъпалата се разпростряха червени петна, сякаш някой беше разлял мастило. Ножът се плъзна надолу и тя се наведе да го хване, но той мина покрай нея, дрънчейки.
*
Той не усети болка, а само как по крака му се стича топла течност, вливайки се в обувката му. Тръгна през потъналата в мрак градина. Листата на дърветата, които трепереха така, сякаш бяха изпаднали в гърч, изглеждаха изкуствено и представляваха само части от другите дървета, сред които беше израснал. Куцаше, влачейки крак – сега вече го болеше.
Трябваше да я убие по-рано, да я намушка дълбоко, докато спи. Ако го беше направил, сега всичко щеше да е наред. Но кучето се бе събудило и го бе погледнало, така че беше слязъл долу във всекидневната. Майка му му беше казала: ,,Развръзката е близо. Онази жена е опасна – ще открие истината.“ Не трябваше да ходи в бараката. В края на краищата не беше убиец. Отвори портата и някак си успя да излезе на улицата.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
