„Дъждът оставя следи“ от Александър Чобанов (изд. „Хермес“) е криминален роман, който проследява разследването около една мистериозна находка в тайно скривалище в Рилския манастир. Намерени са човешки кости, които крият дълбоко пазени тайни. Открива ги йеромонах Климент, насочен от анонимно писмо. Разплитането на случая води двамата главни герои – инспектор Ангел Обретенов и бившия полицай Борислав Андреев, към убийства от миналото, които ще променят живота и на двамата.
След „Хлапета“ и „Неотминало“ това е третият роман на Александър Чобанов. Той е познат на публиката като сценарист и автор на някои от най-разпознаваемите български сериали – „Под прикритие“, „Дяволското гърло“, „Отдел Издирване“, „Съни Бийч“ и други.
Прочетете откъс от романа при нас.
Улица „Любляна“ свързва околовръстния път в София с булевард „Овча купел“. Защо точно това име е избрал някой за улицата, Фишер всеки път се чудеше. Можеше да бъде кръстена всякак, но точно Любляна беше това име, което, ако някой те попита „Господине, как да кръстим тази улица?“, никога не би ти хрумнало. Квартирата му беше съвсем по средата на улицата. Вече повече от година Фишер се подвизаваше в този квартал. Нае малкия апартамент не по обява, а по препоръка на свой бивш колега, който го свърза с наемодателя. Той пък беше служител в ДАНС, което по някакъв начин успокояваше Фишер, че все пак е човек от системата, на когото може да се разчита. Кооперацията беше нова, чиста, входът беше добре поддържан.
Фишер хвърли якето си на един от столовете и погледна бъркотията, която го заобикаляше. Застана по средата на хола, който беше свързан с малък кухненски бокс, и запали цигара. Огледа се и не можеше да прецени дали наистина се налага да подрежда, но го направи заради дъщеря си. После се изкъпа и запали нова цигара, когато на вратата се позвъни. Замисли се дали не е закъснял с наема, а и беше още преди обед. Едва ли го търсеха затова. Приближи се до вратата, погледна през шпионката. Беше непознат млад мъж. Фишер отвори рязко, за да изненада посетителя си.
– Кажете, кого търсите?
– Борислав Андреев.
– Явно всеки може да ме намери навсякъде и по всяко време!
– Инспектор Обретенов, Областна дирекция на МВР – Благоевград. – Ангел се представи леко смутено.
– Какво общо имам аз с Благоевград?
– Нищо, но мисля, че имате много общо, така де… – Гостът продължаваше да е смутен.
– Последно „нищо“ или „много общо“?
– С Благоевград нищо, но със случая, по който работя, имате доста общо.
– Момче, аз отдавна не съм в полицията, нещо си се объркал.
– Знам, господин Андреев, но открихме костите на Юлиан Бонев. – Ангел погледна с очакване към Фишер.
– Случая го закриха отдавна, не съм в течение.
– Костите му бяха открити в тайно скривалище на Рилския манастир.
Фишер погледна изненадано младия мъж.
❖
От планината се спускаше хладен въздух, който дори и в топлите дни се появяваше отнякъде, съобразно физичните закони, и успяваше да разхлади групите туристи, които се изсипваха пред Рилския манастир, въоръжени с малки, големи и още по-големи фотоапарати. Автобусите ги стоварваха пред Дупнишката порта. Отец Климент беше седнал на пейката до чешмата, под сянката на големия бор, и ги наблюдаваше. Отец Натанаил разговаряше с един от водачите на групи и му сочеше нещо навътре в манастира, след което се огледа дали някой не го търси и се насочи към Климент. Приближи се уверено със ситни и енергични крачки и седна на пейката. Помълча няколко секунди, след което попита:
– Има ли някакво развитие?
Климент поклати глава в знак на отрицание.
– Голяма беля може да стане, ако се разчуе. – Той гледаше в земята и като че се надяваше на някакво обяснение от страна на отеца.
– Тя вече стана. Намерени са човешки останки в параклис на Рилския манастир. Каква по-голяма беля може да стане?! – Климент клатеше глава.
– Ако се разчуе по вестници и медии, ще стане още по-страшно. Игуменът засега го приема спокойно, но знае ли се. Защо ти беше да викаш полицията?
– Защото нямаме избор. Трябва да знаем как са попаднали тези кости там. Става въпрос за убийство.
– Да не излезе нещо като онова убийство на отец Стефан Камбуров през 2002 в Добринище. Нали си спомняш?! Голямо петно е това върху Българската православна църква и Синода.
– Отец Натанаил имаше предвид жестокото убийство, извършено от отец Малин Сакарев и клисаря Борис Еринин заради манастирски земи.
– Не, това не беше петно, а брутално убийство. И не е петно, а грях и ти много добре знаеш защо се е случило всичко тогава. – Отец Климент имаше много крайно мнение по въпроса с намесата на политика и служби в Църквата.
– За това говоря. Ти неведнъж си изразявал мнението си открито и доста хора не гледат с добро око на тебе.
– Какво намекваш, че някой може нарочно да се опитва да ме забърка в нещо? – Отец Климент се изненада от това, което чу.
– Не казвам нищо, освен че не знам какви си ги вършил!
– Не съм вършил нищо. Нито пък знам кой е този човек, чиито кости бяха намерени, и нямам общо с това!
– Откъде знаеше за скривалището и защо не се обади на никой от нас да дойде с теб?
Отец Натанаил зададе въпроса, който всеки един от братята искаше да зададе на Климент, но не смееше. Някак с мълчанието си те опитваха да го разберат и очакваха от него той да им каже нещо.
– В бележката беше описано много точно къде се намира. Ако знаех какво ще намеря, щях да ви извикам всички!
– Добре тогава, кой е оставил бележката в стаята ти? – Отец Натанаил продължаваше да задава въпроси, без да изслушва отговорите. Всички в манастира бяха силно притеснени. Знаеха, че медиите няма да пропуснат да направят сензация от случая и ще насочат цялото внимание в държавата към най-стария манастир в страната. – Разбираш ли? Прекалено много въпроси има около това и повечето са свързани с теб!
– Засега тайната трябва да си остане в манастира. – Отец Климент не знаеше какво да стори, той също си бе задавал тези въпроси.
– Трудно се пази такава тайна. А и явно някой е искал тя да се разкрие!
– Не знам, всичко е много объркано. Може това да е някакъв знак?! – Отец Климент погледна към Натанаил.
– Колкото и да е объркано, може би ти ще трябва да помислиш малко. Защо точно на теб е оставена бележката? – Отецът се изправи и без да поглежда събеседника си, отново с отривисти крачки влезе в манастира. Климент знаеше много добре какво му намеква Натанаил. Той всъщност никога не бе застанал открито срещу него, макар някои други да го направиха. И го обвиниха, че искат да затрият Българската православна църква. Защото след промените Климент явно беше заявил своята позиция, когато се заговори за разкола. Да, той виждаше, че дори и в Синода държавата беше пуснала своите пипала. И то онази, безбожната държава, която обявяваше Църквата за враг. Неговото не беше бунт, той смяташе, че трябва да се назовават проблемите, които умело бяха замаскирани под формата на вътрешни борби за имоти, постове и всичко друго, но съвсем стратегически всичко се замаза и така остана и до този момент. Отец Климент знаеше, че в момента цялото внимание е насочено към него. Усещаше, че някъде някой крие дълбоко своите тайни и прави всичко възможно те да не излязат. Обичаше Бога повече от всичко и това го смиряваше и го помиряваше с онова чувство, което се надигаше у него, когато започнеше да мисли за тези събития, и нищо не можеше да промени мнението му, че Църквата ни има нужда да изповяда греховете си, които е натрупала през близкото ни минало. Но също така си даваше сметка, че това няма да се случи. Смирение и молитва или меч срещу лъжата. Може би е дошло времето нещо да се случи. И намирането на костите ако ще провокира това, значи е време да се разкрият тайните и греховете ни. Да! И той бе част от това. И беше готов да понесе последствията, не е от тези, които ще се скрият. Други са, които трябва да се страхуват, и за тях ще е много по-тежко.
Поредният натъпкан с туристи автобус изпъшка тежко на паркинга и спря, за да разтовари поредната група развълнувани туристи, които щяха да се дивят на Хрельовата кула, църквата, големия казан, планината… Всичко, което Климент обичаше с цялото си сърце и за което би дал живота си. Покрай него минаха немски туристи с телефони в ръце и снимаха каквото видят. Понякога му се искаше да може да погледне всичко през техните очи, ей така, само за ден да бъде турист и да разглежда всичко на чисто. Завиждаше им, че те за първи път се докосват до манастира, още повече в този момент. Не можеше просто така да стои и да чака, може би той трябваше да направи нещо?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
