Пиратски работи. Из „Приключенията на пирата Кет“ от Алис Попа

Алис Попа е сред младите, многообещаващи автори на книги за деца на Румъния, а романът „Приключенията на пирата Кет“ (изд. „Емас“, преводач: Владимир Кръстев) бе отличен с престижната награда за детска литература „Артур“.

Романът разказва вълнуващата история за малкия Кет, любителя на морските приключения, и за неговия приятел Тибериус. Не липсва, разбира се и котката Мо, първа помощничка в трудни ситуации.

На борда на стария и изпитан другар, пиратския кораб „Батьо“, дружината тръгва по следите на огромно съкровище (а какво е един пират без лова на съкровища?), устоява на бури, намира и приятели, и врагове на Острова на Стъкления нос, на Маймунския и Котешкия остров, докато най-сетне разкрива тайната на пирата Саламура за съкровището и прогонва преследващия я велик мошеник, господин Мармелада.

Прочетете откъс от книгата при нас.

ТРЕТА ГЛАВА

Пиратски работи

      Значи, Кет е пират! Нещо повече, той бе истински пират, от онези, които изчезваха задълго зад линията на хоризонта на морската шир.
       За да схванете защо казвам това, ще трябва да разкрием какво включваше неговото пиратско облекло: червена кърпа на големи бели точки, плътно завързана на възел отзад на врата; черна превръзка с пришит ластик, с който лесно може да се постави върху лявото око; синя риза на кръпки, под която се открояваха тънки ръце, татуирани с изображения на котви, морски сирени и чудовища; кирливи зелени панталони, специално поръчани при известен шивач, който ушиваше готово мръсно облекло. Панталоните стигаха на двадесет сантиметра от дъбовото сабо, чийто звук отекваше всеки път когато нашият герой ходеше по палубата. Сабото е истинска гордост за Кет, който казваше на Тибериус кога на шега, кога насериозно, че ако не го бил намерил на битака, щял да замени единия си крак с дървен, за да се чува поне веднъж на всеки две крачки онзи характерен за палубата на “Батьо“ звук.
        Представата на нашия герой за пиратски кораб се допълваше, естествено, от черното знаме, избеляло и намачкано, с изрисуван череп с две кръстосани кости, което се развяваше на най-високата мачта.
        Корабът се издигаше ритмично на гребена на вълните и се спускаше, издавайки пукот от всички дървени сглобки. Трудно реагираше на команди, но Кет, като истински морски човек, знаеше как да го управлява.
       След неопределено време на хоризонта на морската шир се появи островната група Томоре, а в безбройните скали, опасващи островчетата от всички страни, непрекъснато се блъскаха вълните, издигайки фини струи и създавайки впечатление за пеещ фонтан. Кет бе силно развълнуван. Премина между две островчета, сърфирайки сред вълните, и като въртеше уверено руля, избра посока на плаване към Мибаб, остави кораба да се носи на воля и се насочи с решителна крачка към капитанската кабина.
        Отряза си голямо парче от тортата с пресни мидени черупки, която беше направил сам-самичък, и си наля чаша чай. Това е сигурен знак, че денят започва добре със силен, ароматен  пиратски чай.

        След като отърси трохите от себе си, Кет си свали превръзката на окото, за да не го обърква при работа, и извади от едно чекмедже куп стари, измачкани хартии, които разхвърли по всичките краища на капитанската кабина. Накрая се пресегна и към графика за мореплаване, без който никой не би успял някога да стане добър навигатор. Преписа го с голямо старание на нов лист, леко оцапан с мастило, и го закачи на видно място над леглото.

         Ето ги и ключовите точки на този график с навигацията на пирата:

Дневен график за мореплаване:

·       Сутрин:
–       Събуждане от сън;
–       Гимнастика за разсънване (която включва две-три бързи катерения по главната мачта, последвани от спешни слизания с пързаляне);
–       Закуска, придружена винаги с хубав чай;
–       Характерни за пирата занимания.

·       По обед:
–       Обяд*;
–       Консултиране с компаса, картите и наръчниците по пиратство;
–       Проверка на “Батьо“, дали е в изправност;
–       Други работи, характерни за пиратството.

·       Привечер:
–       Вечеря (в зависимост от обстоятелствата);
–       Лягане (ако не изникне  нещо непредвидено).

 Седмичен график за мореплаване:
–       Смазване на механизмите на “Батьо“ с мазнина от октопод;
–       Баня.
       Ако някой се разрови в книгите на Кет, ще открие месечен график и даже годишен график.
       Месечният график, много по-гъвкав, може да се променя при необходимост, тъй-като включва:
–       Изпращане на писмо до Тибериус Тонг;
–       Месечна баня**. 
      Годишният график съдържа само една-единствена точка, а именно:
–       Задължително участие в партито за рождения ден на госпожа Матилда, майката на Кет.

      След като окачи графиците, Кет събра накуп всички документи и ги прибра в чекмеджето, после излезе от капитанската кабина, подсвирквайки си с уста. Изрита тенекията, която му се изпречи на пътя, провери мачтите, дръзко се изкачи на най-високата, за да оправи едно от платната, което се бе леко усукало, след което слезе набързо и направи обиколка на палубата.
       Всичко изглеждаше повече от задоволително. Жалко, че “Батьо“ беше толкова муден…
–       Как се чувства моето мило корабче? – изненадващо попита той с усмивка, но в същото време и със загрижен глас.
      Чу се продължително скърцане, сякаш идващо от несмазани панти на врата, и едва след това последва хрипавият отговор на кораба:

*Който Кет никога не пропускаше, дори когато трябваше да се пребори с някой мощен ураган. – Бел. на автора.
** В случай на непредвидени обстоятелства, ако седмичният график е бил твърде много време пренебрегван. – Бел. на автора.

–       Ех! Как искаш да се чувствам аз? През какво ли не съм минал! А ти, скъпи ми Кет, ще се справиш ли без Тибериус?
       Именно сега читателите имат повод да открият две от големите качества на “Батьо“: той разбираше нещата и не говореше, по правило говореше само когато го питат за нещо. Затова Кет го оценяваше с истинската му стойност, даже за другите да изглеждаше чисто и просто един овехтял, стар кораб.

–       Знаеш ли колко щеше да ми бъде приятно, ако беше дошъл и Тибериус! – възкликна навигаторът, повдигайки печално рамене!
       След това Кет се залови с ентусиазъм за нещата, които беше свикнал да върши. Донесе от капитанската кабина една ръждясала сабя с изкривен връх и я забърса с парцал и специален сос, чиято рецепта беше взел от някакъв стар пират от Лекуния. Направи няколко движения с нея във въздуха и с проблесналия на слънчевите лъчи връх замахна и отряза крайчеца на напречната дървена греда, подпираща тавана на капитанската кабина, след което излезе на палубата, размахвайки сабята, сякаш се дуелираше с някого. После се върна, за да си отреже поредното парче торта.

         Привечер нашият млад пират срещна една рибарска лодка. Беше най-обикновена, без платно и мачта, с простряна през борда рибарска мрежа, която беше празна. Гребците, най-обикновени хорица, облечени в избелели дрехи, или по скоро с цвета на мокрия пясък, възнамеряваха да продължат курса си, но Кет ги спря, за да разбере нещо, което му гризеше мисълта, откакто бе напуснал родния град:
–       Хей, приятели! Да не би да идвате от Мибаб? Разбрах, че морето там е много опасно…
–       Така е, точно така – отвърнаха му рибарите с щастливи лица, понеже им се бе удала възможност да помогнат на един толкова добронамерено настроен пират. -Попаднахме на много страшен ураган, надигна се от морската бездна. Всичко помете, едва му се изплъзнахме… – добави млад рибар с тънък и ощипан глас.
       Този, който говореше, изгледа с премрежен поглед “Батьо“ и с удивление поклати глава. Корабът му изглеждаше паянтов и ненадежден, или може би така го виждаше той, обаче на Кет му направи някак си впечатление как рибарите изобщо нищо не разбират от пиратство. Благодари им за съвета, но по свой си начин, без да се впуска в много приказки, като не взе насериозно предупреждението какви опасности го очакват по пътя, него и овехтелия “Батьо“.
–       Вятър откъм кърмата! – извикаха му рибарите.
–       На добър път! – провикна се след тях Кет със сетен дъх, след като им даде зелена светлина и лодката им се скри от погледа му, отправяйки се на запад.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.