Време за четене: 7 минути

В своя вече култов роман пътепис „Фолксваген блус“ (изд. „Прозорец“, преводач: Мариана Панова) Жак Пулен разказва историята на мъж в търсене на брат си, когото не е виждал от двайсет години. Началото се полага в Гаспе, франкофонска Канада, където го отвежда първата му следа.

Започнало невинно и някак несериозно, това пътешествие ще се проточи с месеци, ще ги отведе до емблематични места и колоритни персонажи в цяла Северна Америка и ще завърши в небезизвестния Норт Бийч – кварталът на битниците в Сан Франциско, Калифорния. По пътя си те ще овършеят не един музей и библиотека, ще изпеят фалшиво не една песен, ще преборят заедно не един демон, ще нарушат не едно правило и ще изпаднат в не една нелепа ситуация.

Прочетете откъс от книгата при нас.

СТАРЕЦЪТ НА БРЕГА НА МИСИСИПИ

Недалеч от Девънпорт, на магистрала 80, изведнъж усетиха някаква особена миризма. Голямата Скакалица, която пътуваше отзад и пишеше писмо до майка си, се изправи и отиде да седне на предната седалка. Джак душеше въздуха и оглеждаше пътя от двете страни.

Беше влажна и потискаща миризма, плътна и малко лепкава, подобна на онази, която може да се усети в заблатена гора, смесен мирис на вода, земя и треви, на кал и стар мъх.

Когато стигнаха до мост, видяха под него да тече много широка река с жълтеникави и бавни води; и двамата разбраха, без да има нужда да разменят и дума, че това е Мисисипи, Повелителката на водите, реката, която разделяше Америка на две и която свързваше Севера и Юга, голямата река на Луи Жолие и на абат Маркет, свещената река на индианците, реката на черните роби и на памука, реката на Марк Твен и на Фокнър, на джаза и на блатистите меандри, митичната и легендарна река, за която казваха, че олицетворява душата на Америка.

От другата страна на моста Джак пое по шосе, водещо към Девънпорт, и щом влязоха в града, насочи микробуса към кейовете; скоро стигнаха до голямо открито пространство с паркинг и запустяла морска гара.

Пред тях се простираше кей, където се мотаеха няколко бездомници и старец, който гледаше реката; в стареца нямаше нищо забележително, с изключение на кафявата и съвсем набръчкана кожа, заради която изглеждаше много, много стар.

Слязоха от Фолкса, за да отидат да поздравят Мисисипи. Беше горещо и влажно и реката мързеливо влачеше калните си води на юг. След малко Джак се приближи до стареца и размени няколко думи с него. По-късно, когато отново потеглиха, се опита да обясни нещо на момичето; трудно му беше да намери правилните думи и почти заекваше.

– Всеки път, когато… Винаги става едно и също –каза колебливо. – Винаги, когато видя старец на брега на някоя пълноводна река, трябва да отида и да си поговоря с него. По-силно е от мен.

Шосето, по което пътуваха, вече не беше 80, а 61. То не отиваше на запад, а право на юг. Това беше пътят, който щеше да ги отведе до Сейнт Луис.

– Дълго време се питах защо го правя – продължи Джак. – Не разбирах. Виждах старец на брега на реката и всеки път нещо ме подтикваше да отида да поговоря с него. Но днес, мисля, открих причината.

Замълча; остави мълчанието да се проточи и накрая Скакалицата попита каква е тази причина.

– Сега, когато се готвя да го изрека, ми се струва направо смешно – призна Джак.

– Няма значение – увери го тя.

– Е, добре – започна той. – Онова, което старците съзерцават, когато гледат захласнато течението на реката, е тяхната собствена смърт; вече съм достатъчно стар, за да го разбера. А се приближавам да поговоря с тях, защото в дъното на душата си имам един-два въпроса, на които вярвам, че само те могат да отговорят. Въпроси, които отдавна си задавам. Иска ми се да ми кажат какво виждат от другата страна и дали са открили начин как да преминат отвъд. Ето, това е всичко.

РОЯК СПОМЕНИ

На първи юни пристигнаха в Сейнт Луис.

Беше по обяд, времето беше тежко и много влажно и те не знаеха къде да отидат. Какво трябва да се направи, за да се намери един човек в град с население 800  хиляди души? Да отидат в полицейски участък? Да започнат да проучват музеи или исторически дружества? Да публикуват съобщение по радиото или във вестниците? И откъде трябваше да започнат? Задаваха си тези въпроси и още много други, докато се разхождаха по Четвърта улица. Бяха оставили Фолкса на брега на Мисисипи, на открития паркинг, на няколко крачки от металната арка, наречена „Порта към Запада“.

Джак и момичето моментално се почувстваха привлечени от металната конструкция, чийто елегантен силует се издигаше на 192 метра във въздуха и отсичаше огромен къс от небето над къщите; бяха я забелязали отдалеч, тъй като беше направена от неръждаема стомана и блестеше на слънцето.

След като повървяха известно време в квартала в съседство на старата Съдебна палата и на стадион „Буш Мемориал“, те се върнаха на паркинга. Не бяха намерили отговори на своите въпроси, но поне бяха взели решение; тъй като престоят им в Сейнт Луис можеше да се окаже дълъг и трябваше да помислят как да ограничат разходите си, щяха да останат на паркинга, вместо да наемат стая в хотел или да търсят къмпинг; Голямата Скакалица се нае да издейства разрешение от младежа, който изпълняваше длъжността на пазач в малка, снабдена с гише будка.

На другия ден в двата най-големи вестника на града Джак пусна съобщение, в което молеше Тео да набере определен телефонен номер, ако искаше да се свърже с него – номера на будката на паркинга. И зачакаха вес ти. Посетиха подземния музей под металната арка, който беше посветен на завоюването на Запада: Музеят на западната експанзия. И двамата, всеки по свой си начин, бяха маниаци на тема музеи и бяха виждали всякакви, но Музеят на западната експанзия със сигурност беше един от най-удивителните и най-вълнуващите от всички, които бяха посещавали. През 1840-те години град Сейнт Луис бил сборен пункт за хора, дочули, че на запад, на брега на Тихия океан, земите са по-обширни и плодородни; хора, които продали всичко, което притежавали, за да купят волове, покрит с платнище фургон и провизии за шест месеца, и се включили в керван, който щял да прекоси пустини, да премине реки, да изкачи планини, да се бори със суровото време, болестите и понякога с индианците, за да стигнат най-накрая, след 5000 километра, до Обетованата земя. Пътят, по който пътували фургонните кервани, бил наречен Орегонската пътека и една от отправните точки по тази пътека бил Сейнт Луис; точно това символизираше и металната арка – че в средата на XIX век Сейнт Луис е бил вратата към Запада.

Джак и Голямата Скакалица прекараха дълги часове в подземния музей. Но един ден нещо се случи с мъжа. Докато излизаше от музея, в него неочаквано нахлу рояк спомени. Спомените му не бяха оригинални; напротив, бяха съвсем обикновени и прилични на тези на всички хора: за жена, която заминава с друг, разграждащият се образ за себе си – илюзии, които се губеха, но понякога се връщаха в паметта му с такава сила, че напълно го поглъщаха. Именно това му се случи в този ден, лицето му придоби нещастно изражение и той се затвори. Всичко му изглеждаше мрачно.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q1 при завършване на поръчката си.