„Мандариново небе“ (изд. „Ера“, преводач: Красимира Абаджиева) е поредната красива романтична история, разказана от авторката на любовни бестселъри Холи Мартин.
Срещата между Айзък и Бела е повече от необичайна. Моментът – не съвсем подходящ. А фактът, че и двамата са силно привлечени един към друг е малко смущаващ. Въпреки че напоследък е изправена пред трудности, Бела е оптимистично настроена, приема философски несполуките и вярва, че все някога колелото ще се завърти. Но когато предлага помощта си на Айзък, тя не очаква, че това ще промени напълно живота й.
Айзък пази огромна тайна от Бела, но никога не е предполагал, че ще срещне толкова открита, щедра и очарователна жена. Когато тя разкрие истината, цялата магия ще изчезне… Освен ако не успее да я убеди, че между тях се случва нещо, което заслужава да разцъфти.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Айзък излезе и веднага пусна Рокет да тича по пътеката, която водеше към ливадата и полята зад дома му. Зад хълмовете се кълбяха тъмнолилави облаци, но слънцето все още светеше над малката му къща. Когато я купи преди няколко месеца, тя се нуждаеше от значителен ремонт, но сега вече изглеждаше добре. Айзък укрепи и измаза външните стени и оставаше да смени сламения покрив с нов. Пред входа лъкатушеше алея за коли, а градината бе красива с добре подредените лехи. Всяка стая беше пребоядисана и с нов мокет, а някои и с нов таван. Кухнята и банята бяха изтърбушени и Айзък се гордееше с неузнаваемия им нов вид. Любимото му кътче беше лятната беседка с огромни прозорци, с изглед към залива, с меки дивани и огнище до вратата. Беседката беше идеално място за дългите летни вечери и би била истински рай, ако имаше някой, с който да го споделя.
Животът му в Лондон следваше други правила. Хората и особено жените се тълпяха около него заради парите му. Навсякъде – на улицата, на събитие или на парти – се намираше някой да му досажда с намерението да го използва. Животът му тръгна в нежелана посока и правеше всичко възможно да намери правилния път. Другите му компании почти се справяха сами – както каза Бела, в тях работеха доверени хора и той можеше да им дава все повече свобода.
Когато започна благотворителната дейност, Айзък предпочете да отвори главен офис на остров Надежда. По-малките офиси бяха разположени в няколко големи града. Мястото, където израсна, беше подходящо за ново начало. Детските спомени му бяха толкова скъпи, че си мечтаеше да се установи и дори да създаде семейство на острова. Първо обаче трябваше да намери някой, с който да сподели живота си. Пътуваше непрекъснато и не познаваше много хора на острова, но почувства Бела толкова близка, че се питаше дали не би сгрешил, ако не задълбочи връзката им… Рокет се върна тичешком и отново се втурна нагоре по хълма с развяващи се черни уши. Айзък пъхна ръце в джобовете си и я последва. Картър, бившият му съдружник в „Ослепителна звезда“, не криеше връзката си със секретарката Джени. Момичето му повярва, че ще се разведе, че е разделен с жена си през седмицата и се прибира само за уикенда заради децата. Колегите обвиняваха Джени, но поне говореха зад гърба ѝ и тя не чуваше злословията. Когато съпругата на Картър разбра, Джени имаше големи неприятности и се наложи да напусне. Бела и той бяха необвързани, но служебните сплетни са твърде неприятни и би желал да ѝ ги спести. Тя бе много чувствителна и се разстрои дори от шеговития му коментар за целувката. А когато я завари да плаче, бе обзет от непреодолимо желание да я гушне и никога повече да не я пусне от прегръдката си.
И все пак не биваше да задълбочават отношенията си. Трябваше да останат приятели, да работят заедно и тогава всичко щеше да е наред.
Рокет излая и той се забърза. Гонеше я по-голямо куче. Самият Алфи! Рокет скочи върху Алфи, а той хукна подир нея с изплезен език, за малко да събори Бела. Въпреки решението си за отношенията им в бъдеще, Айзък се усмихна до уши. Тя стоеше на върха на хълма, червената ѝ коса се вееше като грива и усмивката ѝ беше не по-малка от неговата. След невероятната целувка в кабинета той се постара да не се срещнат до края на деня. Започна да работи върху великденската игра, като си каза, че го прави заради себе си, а не заради нея, календарът му се беше запълнил със събития. Остана доволен, когато прочете за състезанието „Зомби“. Предстоеше и подновяване на лунапарка, което наистина го радваше. Бела не му изпрати съобщение до края на работния ден. Тръгна си, след като се увери, че тя си е тръгнала, за да избегне нова среща в асансьора.
Как ще я избягва на малкия остров? Дори да не се виждат на работа, остров Надежда беше толкова малък… Ето че стояха на няколко крачки един от друг, но тя бе на върха на хълма и го гледаше отвисоко.
– Госпожице Русел, кучето ви е много буйно.
Тя се засмя и в здрачаващата се студена вечер сякаш грейна лъч.
– Не моето, а твоето куче е буйно. Алфи вървеше кротко и мирно, когато това голямо куче го подгони.
– Ирония на съдбата! И аз живеех щастливо живота си, но ти се появи и започна да ме тормозиш.
Какво беше учудването му, когато Бела преплете пръсти с неговите и каза:
– Затормозяваш се ненужно.
Айзък не си издърпа ръката и се запита как е възможно да усеща нещо толкова неочаквано и нередно като напълно нормално!
– Разкажи ми защо си живял на улицата.
Той не говореше за миналото си, но с Бела беше различно.
– Както ти казах, баща ми почина, когато бях на седем. С мама заживяхме на Сейнт Мери, а когато бях на петнайсет се преместихме в Туикънам, Лондон. Мама излизаше с един отвратителен тип, Колин, държеше се ужасно с мен, но когато тя беше с нас, се преструваше, от любезен по-любезен. Избягах, не се замислих нито какво ще ям, нито къде ще спя. Бях на петнайсет и не беше разрешено да работя. Спах по улиците четири седмици, после полицията ме откри. За мен се грижеха другите бездомници. Никога няма да забравя добрината им.
– Не мога да си представя какво е да живееш на улицата и да не искаш да се прибереш у дома. Върна ли се при майка ти, след като полицията те намери?
– Да, тя бе отчаяна, защото разбрала, че причината за бягството ми е Колин и веднага скъса с него. Беше ми жал за нея. Мама се омъжи преди пет години и замина със съпруга си за Австралия, но аз останах в Лондон.
– А защо се върна тук?
Айзък разпери ръце към морето, изумрудените хълмове и пристанището в далечината с малките лодки, които приличаха на играчки. Гледката беше омагьосваща дори на фона на падащата нощ.
Бела се засмя.
– Красота, нали! Не бих могла да си тръгна оттук, но понякога се питам какво ли е да живееш в голям град. Била съм няколко пъти в Лондон като туристка и на някои представления, но честно казано, столицата ме плаши. Хората препускат с наведени глави и не разговарят, тъпчат се в метрото като риби в консерва, потокът от коли не секва, а сградите са високи и…
– Клаустрофобични. Когато бях дете, тук и на Сейнт Мери, копнеех за ярките светлини на големия град, но в Лондон жадувах да се върна на острова колкото може по-скоро, липсваше ми морето. Не че Лондон няма и хубави страни.
– Например?
– Има вкусна и разнообразна храна – индийска, португалска, ливанска, иранска, италианска, австралийска… Покрай Темза може да видиш жонгльори, огнегълтачи, художници, които рисуват на тротоара невероятни неща с тебешир. Лондон е смесица от култури от всички страни и затова го обичам.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.
