Градчето Малко Заклинаево не прилича на никое друго място, на което съм живяла преди. То е извънредно, ЗАГАДЪЧНО различно! Знаете ли, че тук е пълно с черни котки, които са навсякъде? И почти всеки носи наметало и островърха шапка, а на витрините на магазините има странни табели като: Вземете своята прясна кукувича слюнка оттук!
Има я и малката ОГРОМНАТА подробност, че новото ми училище съвсем не е като обикновените. О, да… Струва ми се, че е ВЕЩЕРСКО УЧИЛИЩЕ! Сега е точният момент да разбера дали мога да правя магии…
Прочетете при нас откъс от „Дневникът на вещицата по неволя“ (изд. „Асеневци“, преводач: Мартина Андреева).
17:43 часа
Освен
ако… вероятно НИЩО не ми се случи. Сега буквално живея в средата на нищото и
дори няма НАДЕЖДЕН ТЕЛЕФОНЕН СИГНАЛ, а и още нямам никакви приятели.
Предполагам, че това означава, че ще имам време съвсем честно да запиша
всичките си мъдри мисли.
Неща, които ще ПОСТИГНА тази година, след като вече нямам приятели:
• Ще стана световноизвестен автор на дневници (трябва да потърся други световноизвестни автори, за да мога да копирам похватите им).
• Ще се науча да говоря свободно италиански, мандарин и по възможност
японски. (Твърде сложно.)
• Ще усвоя всички готини футболни трикове, особено дрибъл с глава и лъженка.
• Ще се науча да свиря на пиано. (ПРЕКАЛЕНО сложно!)
• Ще убедя татко да ми позволи да си имам кученце.
18:11 часа
ИМАМ СИ ПРИЯТЕЛ! Е, надявам се…
Той се казва Ашкан (но каза, че всички го наричат Аш, освен майка му). Живее в съседната къща и макар че очевидно е бил накаран от майка си да прояви съседска учтивост, изглежда много готин. Беше много слънчево, затова седнахме в градината и пихме лимонада. Мисис Намдар поиска да узнае защо сме се преместили тук и татко обясни, че е метеоролог и ще пише книга за известния откачен микроклимат на Малко Заклинаево. След това започнаха да коментират училищата. Ашкан също е в пети клас. Цял ВЕК дрънкаха над главите ни за това колко добра била Академия „Заклинаево“ и колко по-добра била от другото училище в града, бла-бла-бла.
Когато най-накрая си поеха дъх, Аш каза, че може да ме разведе из Академията утре след училище, ако искам (да!). Попита ме и дали обичам кейкове (пак ДА!). След това той се прибра в къщата си и се върна с чиния, пълна с малки зелени кейкове, които той и майка му били опекли за нас като почерпка за „Добре дошли на улица Пиготи”.
След това се появи внезапна и изненадваща СНЕЖНА БУРЯ и всички трябваше да се скрием много бързо.
ВТОРНИК, 14-ТИ СЕПТЕМВРИ
14:24 часа, вкъщи Останали са ми само няколко дни С В О Б О Д А, преди да се върна към английския и историята, и МАТЕМАТИКАТА, ъъъгх! До срещата ми с Аш остават векове, затова смятам да разгледам Малко Заклинаево. От това, което видях онзи ден, когато минавахме през града, той не е като никое от местата, където сме живели преди. Попитах татко дали мога да се разходя сама и той каза, че било съвсем в реда на нещата. Ако аз съм искала някой ден да се превърна в учен, колкото повече проучвам света, толкова по-добре. Съвсем убедена съм, че трябва да разбирам повече от науките, за да бъда учен, но не спорих с него. НЯМАМ ПРЕДСТАВА в какво „ще се превърна”, но проучването е едно от НАЙ-любимите ми неща за вършене.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
