В новата книга на Иванка Могилска „Обикновени чудеса“ (изд. „Жанет 45“) избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен.
Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием.
Предлагаме ви да прочетете един от разказите, включени в книгата.
Парис и Елена
Пъпчивият, трътлест Парис с безволевата брадичка беше влюбен в хубавата Елена от съседната улица. Тя въздишаше по Янис, който работеше през лятото в таверната на баща си и нямаше време за лигавщини. Освен това искаше да стане актриса. Много добре ги беше планирала нещата.
Първо щеше да напусне острова и да отиде в Атина да учи. После щеше да се прочуе. След това Янис, запленен от славата ѝ, щеше да дойде при нея и да открие ресторант на пъпа на столицата. Още не беше казала на родителите си, но си знаеше, че точно така ще стане.
Обаче през есента, като тръгнаха последна година на училище, и той започна да въздиша по нея. От въздишка на въздишка, след завършването, двамата се ожениха и Елена стана сервитьорка в таверната на бащата на Янис.
От мъка трътлестият Парис спря да нагъва сладко пред компютъра и кожата му се изчисти. Обаче никой не забеляза това, защото междувременно той замина за Солун да учи. Колкото и да го молеха майка му и баща му, не се върна на острова, докато не завърши. След четири години от ферибота слезе млад мъж с добре оформена брада, която прикриваше меката извивка на почти липсващата брадичка и му придаваше мъжествен вид.
Празничната вечеря по повод успешното му завършване и назначаване на работа в чуждестранна фирма беше в таверната на бащата на Янис – най-добрата на острова. Масите бяха наредени под старите платани с гледка към морето, а майката на Янис готвеше така, че човек си изяждаше пръстите. Сервираше им Елена, която беше все така хубава.
Парис гледаше как представя ястията на туристите от съседните маси – сякаш са произведения на изкуството. Сваляше едно по едно блюдата от таблата и разказваше на кое какви са съставките и как е приготвено. Клиентите я зяпаха в устата все едно следят напрегнат сериал с неочаквани обрати. Задаваха ѝ въпроси, шегуваха се с нея, опитваха се да привлекат и да задържат вниманието ѝ повече, отколкото се полагаше за поръчка на още един прибор или още една кана вино.
Елена беше истинско чудо и Парис вярваше, че е единственият, който вижда как се похабява талантът ѝ. Колкото повече узо носеше тя на масата им, толкова по-сигурен беше, че трябва да ѝ помогне.
Той остана при родителите си три седмици. Как са се заприказвали с Елена, кога и къде са се срещнали, как я е убедил да тръгне с него и как са се качили на ферибота без да ги забележат – никой не узна. Корабът вече се беше отлепил от брега, когато видяха Янис да се лута несвестен по пристанището. Чак от несвързаното му ломотене разбраха каква е работата.
Новината се разнесе бързо. Даже дойде тъкмо навреме – успя да спаси един-два брака, в които вечерните разговори се оживиха. Съпрузите имаше какво да обсъждат, беше им приятно, че са прави, праведни и на едно мнение. Всеки за себе си размисли и реши, че е доволен от положението си.
Жителите на острова пожужаха, побръмчаха, предъвкаха темата няколко пъти с обяда и вечерята, посъчувстваха на Янис и започнаха да обсъждат нещо друго. Самият Янис беше на обичайното си място в таверната три-четири дни след като Елена избяга с Парис. Клиентите пиха по едно ципуро за мъжеството му. Жените присвиха устни и зашушукаха неодобрително, докато отпиваха от виното си. След време се разбра, че той искал да тръгне след бегълците и да си върне жената, но баща му го заключил на горния етаж с няколко бутилки узо. После учтиво го помолил да помисли – дали ще гони вятъра и ще се откаже от семейния бизнес, или ще се държи мъжки и ще остане там, където му е мястото. И Янис помислил.
Родителите на Парис не седнаха повече на масите под старите платани. Баща му истински съжаляваше, защото никой не правеше пастицио така, както майката на Янис.
При бегълците всичко протече, както го беше планирал Парис. Той работеше и печелеше все по-добри пари. От малката му квартира се преместиха в по-голяма. После в собствен апартамент. Елена се изучи за актриса и започна да получава роли. Вярно, не бяха големи, но може би в бъдеще… Режисьорите я съблазняваха, критиците я подминаваха, бъдещето не идваше. А заради него все отлагаха и децата. Тя се надяваше, че този път може би, че вероятно следващият сезон, че ето след тези репетиции… Освен Парис никой не я гледаше с обожание и не се домогваше до вниманието ѝ. Огорчението и разочарованието дълбаеха лицето ѝ, дърпаха ъгълчетата на устните ѝ надолу, променяха цвета на очите ѝ. Сърцето ѝ се свиваше, свиваше, докато не се превърна на орехче от платан с бодлива обвивка.
Годините минаваха. Янис се ожени за австралийска художничка, дошла на двуседмична почивка. Таверната вече беше само негова и беше все така най-добрата на острова, нищо че майка му отдавна не готвеше в нея.
Родителите на Парис починаха и двамата с Елена се върнаха да ги погребат. След това всички виждаха, че къщата се ремонтира, че работниците издигат зид около нея, но какво са си мислели възрастните съпрузи и как Парис я е убедил да се върне никой не разбра. Един ден съседите, минавайки покрай таверната на Янис, докладваха, че на новия зид, до прясно боядисаната желязна врата е монтирано парче дърво – от тези, дето ги изхвърля морето – а на него със сини букви е изписано „Парис и Елена“.
Янис първи отиде и почука на вратата им. Покани ги на вечеря в неговата таверна. Въпросната вечер всички бяха насядали по терасите и пред вратите си както обикновено, но вместо да гледат морето, наблюдаваха как трътлестият Парис с бялата, добре оформена брада, води под ръка към таверната с платаните изсъхналата Елена.
Сервираха им дъщерите на Янис. Колкото повече узо носеха, толкова по-естествено беше да седят всички там, под вековните дървета, и да бъбрят за делнични неща. Накрая на вечерта мъжете пееха прегърнати някаква тъжна песен. Елена разправяше на жената на Янис, че Парис я е отвлякъл с хитрост и обещания и е съсипал най-хубавите години от живота ѝ. Австралийката кимаше и се усмихваше. Морето се беше скрило в нощта, само лампичките на няколко яхти примигваха в черната ѝ паст.
На сутринта първите влюбени двойки туристи се снимаха под табелата „Парис и Елена“ и всяка от тях занесе у дома своя история за любовта, която живее зад зида.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
