Както и в „реалната действителност“, поредната революция е победена. Може би защото е загубила мистериозния си лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой от барикадите, е принуден да бяга, поставяйки на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност на режима са по петите му, но това е само част от проблема. Има и неподходяща любов, с която трябва да се справи, и банкова тайна, която да пребори. Затворнически опит и по неволя проведен атентат – при това успешно. Както и разум и забрава, смях и мрак, студ и ад, ирония и болка. Последното скривалище, откъдето е позволено да се дирижира нощния ефир. А дали наистина е последното?…
„Радио Нощ“ (изд. „Парадокс“, превод от украински Албена Стаменова) е най-драматичната и в същото време най-лиричната творба на Юрий Андрухович. Пространство, където приключенския роман среща фентъзито, а Дейвид Бауи – средновековни бардове.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Международният интерактивен биографичен комитет (IIBC) – институция, дотолкова влиятелна и вдъхваща уважение, че аз вече две десетилетия се боря да си извоювам правото да стана неин член-кореспондент – ми поръча да напиша пространно и коментирано животоописание на някой си Йосип Ротски. Приех задачата не само с тайна дълбока благодарност, но и с отговорното осъзнаване на особената ѝ сложност. Понеже нищо подобно не ми се беше налагало да правя досега. Сборът от знанията ми за личността, чиито житейски път трябваше да документирам изцяло и напълно, без измислици и пропуски, изглеждаше не много по-голям от нула и се състоеше единствено от името и фамилията му.
Всъщност и тези минимални данни не изглеждаха много сигурни. Особено името. Наистина ли е Йосип? Ами ако е малко по-архаичното Осѝп? Да не говорим за Йозеф и Юзеф. Ами Йоасаф и Йосафат?
Йосип Ротски. Претенциозен хибрид между Бродски и Рот. Вторият, впрочем, по произход също е бродски, по-точно бродивски. Но да не се отклонявам. След серия медитации и скрупульозно ровене из всички възможни интернет ресурси стигнах до някои първоначални изводи. Преди всичко че Йосип Ротски наистина е съществувал, а може и все още да съществува. Тоест той в никакъв случай не е плод на въображението на някой от комитетските чиновници. Никой в Комитета не е възнамерявал да пусне в обращение поредната биографична фикция – можех да потвърдя това дори под страх от мъчения. Друг е въпросът за какво му е притрябвал на Комитета Йосип Ротски. Досещах се, че отговорът ще започне да се очертава с напредването на моето изследване.
В началото имаше само трошички. Успях да науча, че Йосип Ротски е получил частично музикално образование и изглежда е владеел няколко клавишни инструмента. В началото на 1990-те години е свирил в някаква група и дори е гастролирал (турирал, по неговите собствени думи) в Сърбия. Всъщност може и да е било Македония. Сръбски не научил, но от време на време имитирал разни сърбоподобни изрази. Така например, обръщайки се след някои особено привлекателни линии или изпъкналости, можел в захлас да произнесе: „кàкова мàлица!“, което според него на родния му език трябвало да означава „какво момиче!“. Понякога стигал твърде далече и добавял: „какова задница!“. Нищо брутално нямал предвид: под задница се подразбирала особата, която, като се разминела с него, се оказвала отзад. Тази, която дефилирала отпред, би могла да се нарича предница.
Той по принцип обичал да използва собствени, току-що измислени думи. Някои от тях се връщали при него, други изниквали еднократно.
Между другото, в предишния си живот, който се падал в края на ХV и началото на ХVІ в., той също бил музикант, но, изглежда, значително по-умел.
Освен това научих, че Йосип Ротски доста често носел едноцветни, по-скоро светли ризи. Въпреки че черното му стояло нелошо. Може би това се обяснявало с хетерохромията – доста рядко явление, при което ирисът на двете очи е с различен цвят. Известно е със сигурност, че едното око на Ротски било зеленикаво. Не успях да установя дали лявото или дясното. Както и засега цвета на другото око.
Йосип Ротски напуснал страната си принудително. Имаме всички основания да мислим, че преди всичко това е свързано с поражението на революцията, в които – и в революцията, и в поражението – е имал съществена роля. Оттук и много вероятното му участие в едно политическо покушение. Успешно, изглежда.
Приблизително толкова вече знаех за Йосип Ротски, когато се впуснах в пътешествие с цел да продължа издирваческите си занимания. Без да се спирам на отделните пунктове от обърканото си пътуване, някои оттенъци от което изглеждаха безнадеждно абсурдни и водеха единствено към абсолютно задънена улица, все пак ще спомена как се натъкнах на непреодолимо препятствие във вид на швейцарски затвор с лоша слава, който ми се наложи да заобиколя, без да успея да проникна вътре. Този неуспех ме принуди да стисна зъби и стана един вид преломен момент.
През декември миналата година съдбата ме отнесе към Носороги – не градче, а все пак град в околностите на един от седемдесетината географски центрове на Европа в малко по-източния ѝ вариант. Там Карпатите придобиват доста екзотична вулканична форма, а обраслите им с орехови и кестенови гори склонове образуват цели каскади от по-стръмни или по-полегати хълмове, в които вече почти девет столетия прекрасно се гуши въпросният град. В интерес на истината, той започнал да се нарича Носороги не в момента на основаването си, а едва по време на управлението на двайсет и шестия барон Флориан-Август. Тоест някъде към края на ХV в.
Не ми се удаде веднага да наема жилището, в което едва преди няколко години бил живял Йосип Ротски, макар и, както ме уверяваше подозрителният на вид посредник, за същите кинти, и това в условията на сегашната пълзяща инфлация трябваше да се възприеме като с нищо не заслужена засега преференция.
