„Мократа риба. Първият случай на Гереон Рат“ от Фолкер Кучер (изд. „Парадокс“, преводач: Алеко Дянков) е брилянтно изградена, многопластова криминална драма и изключителен портрет на едно време, което изглежда стряскащо съвременно със своя хаос, страсти и жажда за удоволствия. Романът е и литературната основа на „Берлински Вавилон“ – най-високобюджетния неамерикански сериал, завладял зрителите по цял свят.
Берлин, 1929 г. – пулсиращ мегаполис на контрасти, в който хедонизмът и блясъкът на нощния живот се сблъскват с разрухата на поствоенните травми, социалната несправедливост и надигащата се политическа буря. Столицата на Ваймарската република привлича със своя безумен ритъм, но и крие мрачни тайни, готови да погълнат всеки, който дръзне да ги разкрие.
В този свят пристига криминалният комисар Гереон Рат – беглец от своето минало в Кьолн, готов да започне начисто. Работата в нравствения отдел и среднощните акции из бордеите обаче не отговарят на амбициите му. Когато мъртвец без самоличност, белязан от изтезания, изправя на нокти цялата столица, Рат усеща своя шанс да се докаже. Той се впуска в самотно разследване, което ще което ще го изправи пред опасни противници – руски опозиционери в изгнание, корумпирани полицаи, ревизионистки настроени паравоенни формирования и тъмни фигури от подземния свят, всички те в преследване на вагон с контрабандно злато. Докато пъзелът се разплита, комисарят-единак многократно нарушава правилата и рискува сам да се озове сред заподозрените.
Прочетете откъс от романа при нас.
********
Мъжът бегло напомняше на Вилхелм Две[1]. Характерният мустак, острият поглед. Също като на портрета, който по времето на кайзера висеше в жилището на всеки добър германец – и откъдето на места все още не беше свален, въпреки че императорът бе абдикирал преди повече от десет години и оттогава отглеждаше лалета в Холандия. Същите мустаци, същите мълнии в очите. Общите черти обаче свършваха дотук. Този кайзер не носеше островърх шлем – той висеше, заедно със сабята и униформата, на дървената колона в ъгъла на леглото. Всъщност този мъж нямаше нищо друго, освен засукания нагоре мустак и внушителна ерекция. Пред него коленичеше не по-малко гола жена, надарена с пищни форми, която явно имаше намерение да отдаде необходимото уважение на имперския жезъл.
Рат разлистваше снимките без особен ентусиазъм, макар че същинската им цел бе да породят възбуда. Следващите кадри вече показваха как двойникът на кайзера се забавлява с пълна пàра със своята партньорка. Независимо на какъв възел се бяха оплели телата им, характерният мустак винаги се виждаше.
– Свинщина!
Рат се огледа. Някакъв стражар надничаше през рамото му.
– Каква свинщина само – продължи синята униформа и поклати глава. – Това е обида на монарха, едно време за такова нещо вкарваха в тъмницата.
– Ама нашият кайзер не изглежда особено обиден – отвърна Рат. Той затвори папката със снимките и я върна върху паянтовото бюро, което му бяха предоставили. Изпод фуражката го изгледаха гневни очи, а после мъжът в синята униформа безмълвно се обърна и отиде при колегите си. В помещението имаше осем униформени, които разговаряха приглушено, повечето от тях топлеха ръцете си с чаша кафе.
Рат им хвърли един поглед. Знаеше, че стражарите в 220-и участък си имат съвсем други грижи в момента и не им е до някой си от криминалните от „Александерплац“, на когото да оказват съдействие. След три дни положението щеше да стане сериозно. В сряда беше първи май и шефът на полицията Цьоргибел[2] беше забранил всички първомайски демонстрации в Берлин, но въпреки това комунистите искаха да излязат на своя марш. Полицията беше изнервена. Носеха се слухове за планиран пуч. Болшевиките смятаха да си играят на революция и все пак да обявят Съветска Германия, макар и с десет години закъснение. А полицаите в 220-и участък бяха по-изнервени от колегите си в другите берлински райони. Нойкьолн беше работнически квартал, по-червен от него беше само Вединг.
Стражарите си шушукаха. От време на време някой от тях поглеждаше крадешком към комисаря от криминалната полиция. Рат изтръска от пакета една цигара „Оверщолц“ и я запали. Не беше нужно някой да му казва, че тук е толкова добре дошъл, колкото Армията на спасението в някой нощен клуб. Нравственият отдел не се радваше на добра слава в полицейските среди. Допреди две години основното занимание на Инспекторат „Е“ беше контролът на проституцията в столицата. Нещо като сутеньори на държавна служба, понеже само регистрираните в полицията проститутки можеха легално да упражняват професията си. Много от служителите най-безсрамно се възползваха от тази зависимост, докато нов закон за борба с венерическите болести не беше прехвърлил тези задачи от нравствената полиция на здравните служби. Оттогава Инспекторат „Е“ се занимаваше с незаконни нощни клубове, сутеньори и порнография, без това да подобри неговото реноме. Сякаш все още част от мръсотията, с която служителите се занимаваха, лепнеше по дрехите им.
Рат издуха дима от цигарата си над бюрото. От полицейските шлемове на закачалката капеше дъждовна вода върху линолеума. Зелен линолеум, какъвто имаше и в криминалната полиция на „Александерплац“. Сивата му мека шапка изглеждаше като чуждо тяло между всичкия този черен лак и лъскавите полицейски звезди, не на място стоеше и палтото му, висящо между сините шинели на стражарите. Един цивилен сред толкова много униформени.
Кафето, което му бяха дали в очукано емайлирано канче, имаше отвратителен вкус. Гадна черна течност. 16
Значи, и в 220-и участък полицията не можеше да прави читаво кафе. Защо пък в Нойкьолн да е различно от „Алекс“1? Въпреки това той отпи още една глътка. И без това нямаше какво да прави. Затова и седеше тук, за да чака телефонът да звънне.
[1] Иронично название на Вилхелм ІІ – последният германски кайзер, управлявал Германската империя между 15 юни 1888 и 9 ноември 1918 г. Абдикира два дни преди Германия да капитулира в Първата световна война. – Бел. прев.
[2] Карл Цьоргибел (1878–1961) е германски политик, социалдемократ. Между 1922 и 1926 г. е началник на полицията в Кьолн, след това, до 1929 г., на Берлин, а от 1930 до 1933 г. на Дортмунд. През 1933 г. е арестуван от националсоциалистите и прекарва четири месеца в затвор. След това е поставен под наблюдение от Гестапо. След войната участва активно в изграждането на новата полиция на Федералната република. През 1953 г. е удостоен с Големия кръст на Федералния орден за заслуги. – Бел. прев.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
