„Арктически гъски“ от Милослава Абаджиева (изд. „Екрие“) е роман за първото влюбване, за порастването и страховете, които го съпътстват.
Сия е мила, чаровна и според мнозина красива. Остава й още малко до навършване на пълнолетие. За разлика от най-добрата си приятелка Косара, не е сред популярните и ухажвани момичета. Без особен опит с връзките, ненадейно попада в любовен триъгълник с две много различни момчета, по-големи от нея. Единият случайно я открива в Instagram. Няма нищо общо с обичайните Интернет свалки. За кратък период се сближават и дори се срещат на живо. Любовните съобщения на tito я оставят без дъх. Докато не среща Славян, различен от всички останали момчета, които познава – целият в татуировки, достатъчно страшен, за да държи на разстояние досадниците. При първата им среща отказва да й продаде бира. Кой прави така в днешно време? Този човек не спира да я дразни! Но скоро Сия открива, че под тази външност се крие много повече…
Дали пеперудите в стомаха ѝ са истинската любов, за която копнее?
Прочетете откъс от романа при нас.
1. ИЛИЯ
Не просто горещо, а толкова горещо, че съм залепнала до неподвижност за имитацията си на пижама, която е залепнала за чаршафа, който пък е залепнал за леглото, леглото ‒ и то потно, е впито в пода на единайсетия етаж, а целият блок едвам диша – чувам бетонните дробове монотонно да се разширяват и после свиват.
Не мога да заспя. И тогава го чувам – тихо отключване на входната врата, безмълвен шепот, събуващи се обувки, промъкващи се стъпки, затваряща се врата на спалнята. Часът е малко след 01:00 полунощ и аз знам какво означава това – утре ме очаква поредната неловка закуска с мама и Илия. Нямам нищо против това майка ми да има сексуален живот, но не съм убедена, че имам капацитета да понеса Илия рано сутрин. Да, той е изключително добронамерен и прибира всичко в хладилника, дори меда в хладилника. А най-впечатляващото е как грижовно се отнася с остатъците от закуската – поставя ги в чиния, покрита с друга чиния. Този натюрморт вечерта ме гледа от вътрешността на Либхер-а, като затворената мида, от която всеки момент ще се роди Венера – гола и леко дебела, с несресана коса и мъдро-празен поглед, все едно знае всичко за глупостите, които очакват една жена.
„Далече от очите, далече от сърцето“ – може би това е принципът зад захлупените чинии, но това малко ме притеснява. Ако един ден реши да изостави Елена, дали ще я намеря и нея в хладилника, и ще има ли достатъчно големи чинии, с които да я захлупи?
Сега има малка вероятност да правят секс, макар че се съмнявам – той е зодия Дева, вероятно в момента отегчава майка ми до смърт. Онзи ден на закуска говори двайсет минути цифром и словом за термодинамиката на кубинската кафеварка и колко е важно да се пълни до под дюзата, от която влиза въздух. За тези двайсет минути аз успях да се запозная с момче в Инстаграм, да си изям сандвича, да пия от кафето и то да ми подейства, да отида в банята, където момичетата вършат неща, за които не говорят, да се разколебая относно момчето, с което се запознах, да го блокирам (тъй като той реши да използва универсалното средство за впечатляване на жена – дик пик) и да си сложа очна линия. За мой късмет, когато се върнах отново в кухнята, хванах края на поучителния монолог:
– … и винаги забърсваме капките вода от дъното на кафеварката, за да не остават неприятни петънца по стъклокерамичния котлон, защото когато повърхността, нагрята до висока температура, се докосне от мокър метал…
Някъде в Интернет бях видяла картинка на котка, която се носи в космоса и свири на кийборд с предните си лапи. Заклевам се, че точно това се случва с мозъка ми в този момент. Това е компенсаторен механизъм, за да не се превърна в хладнокръвен непълнолетен убиец насред закуската. Даже си представям заглавието:
„Непълнолетна уби мъж с нокти в столичен квартал!“
Изведнъж котка, свиреща на кийборд не е толкова лоша представа, нали?
1:45. Хващам телефона си. Косара пак има драма с двамата си мъже. Иска ми се да съм като нея – вечно влюбена, заета със собствените си драми и страдание по мухльовци, които никой иначе не би взел насериозно. Това още веднъж доказва тезата ми, че мъжете са плод на нашето благоразположение. Косара не харесва как мисля, но понякога се чудя дали знае значението на думата „благоразположение“ – нищо не ме учудва в човек, който се докосва до книги, само за да се снима с тях и да качи снимката си на стори в Инстаграм. Обичам я, защото тя е добра и лоялна, но ми е извънредно трудно да водя разговор с човек, чийто свят се състои от ТикТок, мъже и екзистенциалния въпрос: „Защо не си ми видяла сторито?“
Вратата на спалнята се отваря, а след това и вратата на банята – значи все пак е имало секс. Лежа неподвижно и се чудя колко ли минути се е проточил самият акт. Дали преди това е сгънал дрехите си? Всъщност, със сигурност го е направил. Въпросът е дали е сгънал и тези на майка ми. Няма да се учудя. За мен това може да е скучно, но за майка ми сигурно е добавената стойност към секса по часовник. Тя е доста немарлива, когато стане въпрос за домакински задължения. Веднъж ме хвана да търкам банята, разплака се и каза, че ако не съм била излязла от влагалището ѝ и после не са ѝ били направили 8 шева без упойка, докато тя държала на гърдите си малкото парче месо с косми по гърба, чудейки се дали като порасна ще си остана толкова грозна (много обича да разказва тази история пред хора), щяла да се закълне, че не съм нейно дете.
Два часът е. Трябва да заспивам, за да имам толерантност за това, което ме очаква на закуска утре. Котка свири на кийборд.
2. КОСАРА
– Знаеш ли, ще ти купя един нож за кашкавал. ‒ Илия седи на средата на кухнята и преценява приборите ни с една ръка на кръста, докато майка ми гравитира около него и се опитва да не катастрофира в мечешкото му тяло, докато отнася храната от плота до масата.
– Нож за кашкавал? Специален ли е? Алергичен към рязане на друго ли е? – аз за разлика от Елена не издържам.
Илия го приема съвсем сериозно. За него всичко е сериозно, подредено в кутии, които са подредени в други кутии. Впуска се в обяснение за текстурата на кашкавала и колко
специално трябва да е острието, за да премине през мекото сирене, защото кашкавалът е сирене и навсякъде по света се нарича cheese. Аз се давя в думите, които ме заливат и избирам да не ги слушам. Котка, която свири на кийборд. Започвам да си мисля за спагети, поръсени с пармезан, а след това и за Италия и как бяхме там веднъж с майка ми и тя се напи с червено вино в едно село на име Бароло и започна да ми разказва за предишния си любовник – Васил, който въпреки че бил перфектен в леглото, направо я съжалявал за това как тя вярва в Бог и дори сексът не могъл да спаси връзката им. Ужасно е да знам, че майка ми прави секс, а аз – не. Според мен хората над 40 не трябва да правят такива неща. Да ги оставят на нас, младите, а те да гледат Гласът на България и да внимават някой да не ги измами по телефона. Мисля, че така е справедливо.
От друга страна, ако го остави на мен, ще се наложи да я предам. За разлика от майка ми и от Косара, аз още не съм разбрала какво е да участваш в този акт на съединение на две тела в едно или каквото там е. Не ми е интересно, страхувам се, притеснявам се, че нямам гърди и също така се притеснявам, че нямам с кого да го направя, а първият път все пак трябва да е специален. Уж. На моменти искам просто да се приключи с всичко, да правя секс и да съм го отметнала, за да не се налага да го мисля. После пък започвам да мисля, че е далеч по-добре да не правя секс – ще се обличам като Били Айлиш в ранния ѝ период, ще гледам лошо надолу и ще пиша постапокалиптична поезия за роботи.
Ето затова обичам Косара – тя не мисли за такива неща. За нея е важно да е гледала последния хак в ТикТок на тема „Как да вадим дебитната си карта от банкомат, когато имаме 3 см маникюр“, да си е направила куп селфита с разни филтри и да има минимум по двама мъже едновременно, които често знаят един за друг. При Косара липсва едно – липса на самочувствие. Явно докато аз като малка съм гледала National Geographic, тя е гледала надъхващи Дисни анимации за принцеси, които могат всичко и затова избират да са… принцеси с рокли, разбира се. За нея просто не съществува идеята някой да не я харесва. Вярно е, че е по-ниска от мен, по-пълничка от мен, но нещо в начина, по който се движи, начина, по който те гледа с високо вдигната брадичка, я прави неустоима, дори в моите очи. Иска ми се просто да седя в присъствието ѝ и да попивам като гъба всяка капка от преливащото ѝ самочувствие с надеждата, че и аз един ден ще се събудя и ще започна да пръскам чар и самочувствие.
– Сия! – гласът на Елена реже сутрешния въздух. – Тези яйца вече са бъркани, спри да ги ровиш и започвай да ги ядеш!
Гледам я лошо, но ми е смешно. Трябва да уважавам яйцата на Илия, макар че, когато него го няма, тя никога не се интересува дали съм яла и обикновено излизам или гладна, или дъвча някаква филия, докато се опитвам да направя нещо с безкрайно правата си коса.
Телефонът ми започва да издава различни звуци – миксира непохватно звуците на две приложения. Поглеждам. Косара ми пише във Вайбър, че е бясна, защото е разбрала, че Петър Г. (защото има и Петър И.) си пишел и с друга (сякаш тя не го прави). В Инстаграм ми пише някакъв непознат.
„Какво щеше да направиш, ако можеше да пренапишеш света?“
Хм.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки,
