Романът „Театър „Империя“ от Майкъл Бол (изд. „Прозорец“, преводач: Елена Кодинова) ни отвежда зад кулисите на сцена, която крие шокираща тайна. Време е за шоу!
1922 г. Джак Тредуел пристига в „Империя“ по средата на генерална репетиция и веднага е омагьосан. Но сред блясъка и обаянието на сценичното изкуство той скоро научава, че истинската магия на театъра се крие в пъстрите персонажи, които работят в него – както на сцената, така и зад кулисите.Там са зашеметяващата звезда Стела Станмор, холивудският сърцеразбивач Ланселот Дрейк и Руби Раунтри, която се грижи музиката никога да не спира, докато лейди Лилиан Ласитър, собственичка на театъра и бивша актриса, е решена да поеме по-ключова роля. Там е и овладяната и компетентна Грейс Хокинс, без която шоуто нямаше да продължи.
Когато дългогодишни съперничества заплашват бъдещето на „Империя“, нивото на напрежение се вдига заедно със сценичните завеси. В трупата има предателство и шокираща тайна, която чака да бъде разкрита.
Прочетете откъс от романа при нас.
* * *
Фредерик Пул ръководеше разпоредителите и касата в „Империя“ повече от петнайсет години. Гордееше се с кариерата си; както беше казал на съпругата си, това си беше призвание. При последното си участие тук Сара Бернар го беше поздравила по име. Веднъж бе съпроводил крал Джордж до мястото му в кралската ложа. Беше оставал на разположение по време на триумфи и трагедии, хитове, провали, падения и успехи. И някои странности. Веднъж например се беше разправял с дресиран морж, който беше преживял нервен срив и бе опитал да излезе от театъра през фоайето. Вечерта на новата премиера на „Макбет!!“ след тридневно трескаво преобразяване обаче се оказа дори по-странна. И това предвид, че той не зърна и секунда от новото представление.
Пул често гледаше постановките от дъното на залата; едно от удоволствията на работата му беше, че си имаше свой собствен сгъваем стол до вратата към фоайето. Но той нямаше нужда да седи на него, за да знае какво се случва на сцената. Настроението на публиката сякаш променяше въздуха. Дори да беше навън и да подреждаше грижливо купчинките билети – в различен цвят според деня от седмицата, да приглаждаше банкнотите в касата или да трупаше една върху друга монетите, с които се купуваха най-евтините места до страничната врата, ги усещаше: колективното удоволствие, насладата, вълнението и дори скуката.
Първата вечер усещането, че представлението е пълна катастрофа, се бе разнесло из владението му като лоша миризма. Хората бяха започнали да си тръгват още преди антракта.
– Много съжалявам, че те накарах да изтърпиш това – беше дочул той възрастен зрител да шепне на съпругата си, докато двамата бързаха да излязат в дъжда.
По време на антракта си бяха тръгнали още хора. Финалът бе посрещнат с унили ръкопляскания, а след това публиката беше избягала. Пул бе заел обичайната си позиция до вратата, откъдето да пожелава приятна вечер на зрителите. Повечето обаче се бяха стрелнали покрай него със сведени глави. Малцината, които бяха срещнали погледа му, имаха гневни изражения – на хора, които са били измамени да дадат шилинг или два и са пропилели цяла вечер от своя кратък, безценен живот.
Когато едно представление беше успешно, зрителите вземаха програмите си със себе си. Онази вечер програмите бяха смачкани и хвърлени в кошчетата за боклук. Дори бяха запратили една от тях по него.
Пул нямаше нужда да чете рецензиите.
След това, по време на матинето, Джак Тредуел го бе намерил, докато си сипваше чай. Пул тъкмо беше започнал да обяснява на Джак, че „планът“ им с госпожица Хокинс е абсурден и че ще бъде по-добре да откажат всички представления и поне да спестят от отопление и осветление, когато от залата се бяха чули първите вълни момчешки смях.
Така че накрая той се беше оставил да го убедят да напише за „мистериозните обстоятелства“ и затварянето за три дни, а представлението беше преименувано чрез маниакална работа с четки и писалки. Скоро на всички напечатани програми, билети и плакати пишеше „Макбет!!“. В края на първия ден от преобразяването Джак и Грейс си бяха спомнили, че за новата премиера ще им е нужна публика – и то такава, която да знае, че трябва да се смее и да говори за представлението. Пул си беше позволил да направи няколко предложения, до едно посрещнати ласкаво и радушно, едно от които беше шепа служители на театъра да се разхождат с цивилни дрехи из фоайето и да разказват колко страхотно е представлението, докато публиката пристига. Джак Тредуел се беше оказал интересен портиер, а походката на госпожица Хокинс беше станала по-пъргава и уверена.
И така се започна.
Във вечерта на новата премиера малко преди седем часа в театъра влезе прилична тълпа, любопитна и омаяна. Бяха затворили балкона и Пул беше пратил две момчета от работилницата да раздадат билети на продавачките в универсалния магазин, портиерите в по-добрите хотели и сервитьорите в клубовете за джентълмени. Всички те пристигнаха прилично облечени и показаха възпитано поведение – макар да бяха малко напрегнати. Когато увертюрата започна, Пул затвори вратите след тях, а после се оттегли в билетната каса и зачака.
Три минути след началото се разнесе толкова силен смях, че той се стресна и бутна билетите за балкона за неделното матине. Вирна нос и подуши въздуха. Още смях; този започна по-тихо, след това се разбушува като бурно море. Последваха аплодисменти и подвиквания. Зарядът във въздуха се промени. Хиляда души, които си прекарват много, много добре в едно помещение, правят нещо с атмосферата. Тя придобива различен вкус. Става проводник на удоволствието, което акумулира в себе си.
Пул погледна към затворените врати и дълбоко от гърлото му се разнесе озадачено сумтене. Почти го виждаше. Десет минути… двайсет… не можеше да се сбърка. Радост – истинска, неподправена радост – течеше като придошъл поток от залата и вече се разливаше по коридорите, празните барове и кафенета на „Империя“, плискаше се по стълбите във фоайето като водопад. Щеше да потече и по улиците, а когато публиката си тръгнеше, новината щеше да се посипе из града като ситен дъждец и всички в радиус от пет мили щяха да се събудят с едничката мисъл, че трябва да си купят билет за представлението. Продавачките щяха да кажат на клиентите, сервитьорите – на своите гости. Въздухът в Хайбридж щеше да натежи от новината.
Забележително.
Пул взе един плик и сложи в него подборка от билети за най-добрите места в залата. Познаваше лично някои от редовните посетители, които си бяха тръгнали с такъв унил вид и усещане за предателство само преди няколко дни. Утре той щеше да накара Маркъс и приятелите му да си надянат куриерското амплоа и да разнесат на внимателно подбраните индивиди лични съобщения, с които ги канеха да станат свидетели на чудо, възкресение, театрално събитие без прецедент. Докато подбираше още няколко места в залата, започна да си тананика. Всички, работещи в театъра – от госпожа Бригс до Малкия Сам, и Бари, който винаги печаташе рекламните им материали и вземаше малко под пазарната цена, – щяха отчаяно да искат билети. В моменти като този Пул въртеше Хайбридж и неговите граждани на малкия си пръст със забележителна лекота.
– Хит – каза си той, докато запечатваше пликовете и ги поставяше в заключено чекмедже под касата. После пъхна ключа в джоба на жилетката си. – Това е проклет хит.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
