„P/F“ на Арам Пачян (изд. „Парадокс“, преводач: Анна Александрова) е новаторско произведение в съвременната арменска литература. Този фрагментарен, експериментален роман, с модулации, характерни за дзен-будистките коани, използва структура от отделни части, които могат да бъдат четени в произволен ред, приканвайки читателя активно да сглобява разказа. Историята се движи по размитите граници между паметта и идентичността на фона на променящия се градски пейзаж на Ереван, където главният герой, наричан P/F, търси смисъл сред останките от миналото. Старият и новият Ереван, река Гетар, изчезналият трамвай и самотният човек, който се опитва да открие себе си в града на своите избледняващи спомени – всички те се срещат в този роман.
Заглавието остава отворено за интерпретации – някои предполагат, че то означава „Post Factum“, намеквайки за необратимия характер на времето и паметта. Авторът посвещава книгата на своите дзен-будистки учители, а влиянието на дзен философията е осезаемо в съзерцателния тон и структурата на романа. Разказът се задълбочава в темите за загубата, войната и търсенето на себе си, намирайки отзвук сред читателите, преживели сходни травми.
С романа „P/F“ Арам Пачян става носител на Наградата за литература на Европейския съюз през 2021 г.
Прочетете откъс от книгата при нас.
*********
В джоба ти – няколко хиляди драма. В резервоара на колата – четири литра бензин. В душата ти – липсата на душа. А следователно – нито празнота, нито несигурност, нито усещане за пълнота. Като цяло – изострени усещания. Всичко, което съществува – измислица. Що се отнася до дрехите – втора употреба. Що се отнася до природата – чаша дъждовна вода. Що се отнася до писателите – писател. Що се отнася до светлината – здрач. Що се отнася до топлината – печка на дърва. Що се отнася до осветлението – свещник. Що се отнася до Коледа – пластмасово дърво. Що се отнася до птиците – поне един еревански врабец. Що се отнася до компютрите – остарял, „Самсунг“, модел от 2007 г. Що се отнася до настроенията – реализъм. Що се отнася до шаха – Боби Фишер. Що се отнася до любовта – мастурбация по снимка. Що се отнася до паметта – една памет. Що се отнася до забравата – забрава.
***
Защото ако желанието беше мило и леко като птица, живееща и умираща, и мехлем, направен от пепел, и молба земята да прости на небето.
***
Открих любимото си занимание.
Отивам в някое оживено кафене с абсурдно гърмяща музика и си представям как умираме – ти и аз. Твоята смърт е по-жестока, моята – по-лека. После ги разменям – моята е по-жестока, твоята – по-лека.
Не знам на чия страна съм.
***
През отворения прозорец влетя в стаята птиче, колкото пчела. Пърхането му не се виждаше, перата му не се различаваха. Малката птичка се загуби в стаята. Гледаше към тавана, към стените, към горната част на шкафа. Не я намери. Затвори прозореца и заключи вратата отвътре. Обърна стаята с главата надолу. Превъртя шкафа, столовете, масата, нави килима. После изтърси палтото си в празнотата. Птичката я нямаше. Изтощен, падна на колене. Сълзи рукнаха от очите ти. Удари пода с юмруци. Какво ти се случи, птичке, какво ти се случи?
***
Ледът се стопява, покривите се стопяват, улиците се стопяват, дърветата се стопяват, пиленцата се стопяват, сладоледът се стопява, шоколадът се стопява, котките се стопяват, старците се стопяват, сградата Африкян се стопява, доставчикът на кисело мляко се стопява, сърцето, нарисувано в капучиното, се стопява, мъглата се стопява, тъгата се стопява, детето, заспало в количка, се стопява, плътта на пъпеша се стопява, молитвите се стопяват, буда се стопява, езиците се стопяват, граченето на врана се стопява, вой на Питач се стопява, червеят, спящ в кайсия, се стопява, куршумите се стопяват, войната се стопява, всичко се стопява.
Хората на Ереван
все още са живи.
Животът все още е сладък.
