„В дивата пустош“ (изд. „Хермес“, преводач: Пепа Стоилова) е вълнуващ трилър на австралийската писателка Джейн Харпър, чийто дебютен роман „Сушата“ я изстреля в класацията с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“.
Пет служителки на счетоводна фирма вземат участие в любителски горски преход в сърцето на Австралия. Само четири от тях достигат крайната точка. Маршрутът е замислен като метод за сплотяване на колеги, който да подложи на изпитание отборния им дух и издръжливост. Или поне така твърди сайтът на туристическата агенция – организатор. Федералният агент Арън Фолк е последният човек, с когото изчезналата Алиса Ръсел се опитва да се свърже, преди пустошта да я погълне. Тя разполага с важна информация, която може да струва скъпо на работодателя й.
Новият трилър на Джейн Харпър ще излезе у нас в началото на месец юли, а ние ви предлагаме още сега да прочетете откъс от него.
– Не изпадай в паника.
Въпреки че до този момент нямаше такова намерение, федерален агент Арън Фолк затвори книгата, която четеше. Премести мобилния телефон в здравата си ръка и приседна с изправен гръб в леглото.
– Е, добре.
– Алис Ръсел изчезна. – Жената на другия край на линията произнесе името тихо. – Поне така изглежда.
– Как изчезна? – Фолк остави книгата настрана.
– Буквално. Този път не просто не отговаря на обажданията ни.
Партньорката му въздъхна в слушалката. Кармен Купър звучеше по-разстроена, отколкото я бе чувал през трите месеца, откакто работеха заедно, а това говореше много.
– Изгубила се е някъде в Джираланг Рейнджес– продължи тя.
– Джираланг?
– Да. Това някъде на изток ли е?
– Не. Знам къде е – отвърна той. – По-скоро си мислих за репутацията на мястото.
– Имаш предвид Мартин Ковак? Слава богу, няма нищо общо.
– Ти се надяваш да е така. Май минаха двайсет години, а?
– По-скоро двайсет и пет, струва ми се.
Някои неща обаче никога не приключваха окончателно. Фолк едва навлизаше в тийнейджърска възраст, когато Джираланг Рейнджес за пръв път се появи като водеща новина във вечерните емисии. После още три пъти през следващите две години. Кадрите със спасителните екипи, газещи между избуялите храсти, и душещите кучета, опъващи поводите си, нахлуваха във всекидневните на всеки дом в страната.
В крайна сметка повечето от телата бяха намерени.
– Какво изобщо е правила там?
– Корпоративно мероприятие.
– Шегуваш ли се?
– За нещастие, не – каза Кармен. – Включи си телевизора, в момента го съобщават. Извикали са спасителен екип.
– Стой така за момент. – Фолк стана от леглото и нахлузи тениска над боксерките си. Нощният въздух беше леден. Отиде във всекидневната и пусна двайсет и четири часовия новинарски канал.
Водещият коментираше изминалия парламентарен ден.
– Няма нищо. Просто работа. Върви да си легнеш – чу я да мърмори в слушалката и разбра, че говори на някого в другия край. Автоматично си я представи в общия им офис, седнала зад бюрото, набутано до неговото преди дванайсет седмици. Работеха близо един до друг в буквалния смисъл. Когато Кармен протегнеше крака напред, риташе стола му. Погледна часовника. Минаваше десет в неделната вечер и тя, естествено, трябваше да си е вкъщи.
– Видя ли? – попита го шепнешком, за да не пречи на онзи, който беше с нея. Вероятно годеникът й, реши той.
– Още не. – На него не му се налагаше да снишава глас. – Чакай… – Лентата с програмите се завъртя на екрана. – Намерих го.
ДО СУТРИНТА ПРОДЪЛЖИ ИЗДИРВАНЕТО В ДЖИРАЛАНГ РЕЙНДЖЕС НА АЛИС РЪСЕЛ, ИЗГУБИЛАТА СЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИШНА ТУРИСТКА ОТ МЕЛБЪРН.
– Туристка от Мелбърн? – попита учудено.
– Да, знам.
– И откога Алис… – подхвана той и млъкна. Представи си обувките на жената. Високи. Заострени.
– Знам – повтори Кармен. – В бюлетина пише, че е било нещо като тиймбилдинг. Била е част от група, изпратена навън за няколко дни, и…
– Няколко дни? От колко време я няма всъщност?
– Не съм сигурна. Струва ми се от миналата нощ.
– Тя ми се обади – заяви Фолк.
От другия край на линията последва мълчание. И после:
– Кой? Алис?
– Да.
– Кога?
– Снощи. – Отдръпна телефона и превъртя пропуснатите обаждания. След това отново го вдигна до ухото си. – Там ли си още? По-скоро рано сутринта, някъде към четири и половина. Не съм чул. Прослушах гласовата си поща, когато се събудих.
Отново тишина.
– Какво каза?
– Нищо.
– Съвсем?
– От другата страна на линията нямаше никого. Помислих си, че случайно е натиснала апарата в джоба си.
В информационния бюлетин показваха скорошна снимка на Алис Ръсел. Изглежда, беше правена на някакво празненство. Русата й коса беше прибрана в сложна прическа, а сребристата рокля подсказваше изтощителните часове, прекарани във фитнеса. Изглеждаше с пет години по-млада от истинската си възраст, може би дори повече. Усмихваше се на камерата по начин, по който никога не го бе правила пред него и Кармен.
– Опитах се да й върна обаждането, когато станах, може би към шест и половина – каза Фолк, все още загледан в екрана. – Но тя не вдигна.
По телевизията показваха панорамна въздушна снимка на Джираланг Рейнджес. Хълмове и долини, простиращи се до хоризонта, къдреха океана от зеленина под слабата зимна светлина.
ДО СУТРИНТА ПРОДЪЛЖИ ИЗДИРВАНЕТО…
– Искам да чуя съобщението отново – каза той. – Ще ти се обадя по-късно.
– Добре. – Линията заглъхна.
Фолк седна на дивана в полумрака, разкъсван единствено от синкавите отблясъци на екрана. Не беше пуснал щорите и отвъд тесния балкон можеше да види тъмнеещото небе над Мелбърн. Предупредителните светлини на кулата „Еврика“ присветваха в червено на равни интервали.
ДО СУТРИНТА ПРОДЪЛЖИ ИЗДИРВАНЕТО В ДЖИРАЛАНГ…
Изключи телевизора и набра гласовата си поща. Входящо обаждане от мобилния телефон на Алис Ръсел, получено в четири часа и двайсет и шест минути.
В първия момент не можа да чуе нищо, затова притисна апарата по-плътно към ухото си. Статично пукане в продължение на пет секунди. Десет. Този път прослуша записа докрай. Шумът се носеше на вълни, сякаш изпод вода. Последва приглушено бръмчене, което можеше и да е говор. И тогава, сякаш от нищото, внезапно се разнесе глас. Фолк отдръпна телефона и се загледа в него. Беше толкова немощен, че се запита дали не си въобразява.
Бавно докосна екрана. Затвори очи и пусна съобщението отново. Нищо, нищо и после, в тъмнината, някакъв далечен глас изрече в ухото му няколко думи.
… Да я нараня…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
