„Тъжна свобода“ от Фридерике Гьосвайнер (изд. „Еднорог“, преводач: Здравка Евстатиева) е задълбочен поглед върху сблъсъка между надеждите, примирението и отстъплението, присъщи за поколението на трийсетгодишните. Решена да започне работа като журналист в Берлин, Хана се примирява с раздялата със своя приятел Якоб. Тя гледа на стажа си в един вестник като идеална възможност за старт в кариерата. Вместо обаче да се почувства истински свободна за първи път в живота си, Хана изпада в непреодолима криза.
Прочетете при нас откъс от дебютния роман на австрийската писателка, определяна като откритие в немскоезичната литература.
Когато излезе навън, се изненада от шума, който я посрещна, и от топлината, която вътре в климатизираните помещения изобщо не се усещаше. Беше изтощена. Седна на ръба на една каменна саксия за цветя точно срещу входа на сградата, отвори бутилката минерална вода и се почувства изключително горда от себе си, че чак сега ѝ се допи, макар в началото на теста да ги предупредиха, че сигурно ще изпитат жажда от напрежението.
Погледът ѝ попадна върху един плакат, залепен на колоната за афиши пред нея. Беше реклама за фотоизложба на френски фотограф, заглавието гласеше „La chute“. Отдолу пишеше „Variation sur le thème du saut dans le vide“.* (фр.) Вариации на тема „Скок в празното пространство“. – Б. р.) Снимката на плаката показваше мъж, който пада с лице надолу. Беше облечен в джинси, бял колан, тъмносин суичър и тъмносиня шапка. Под него всичко беше сиво. В горната третина на снимката асфалтът беше съвсем тъмен, отдолу по-светъл, виждаха се отделни следи от автомобилни гуми. Тясна ивица паваж, четири реда, изпъкваше в десния край на снимката, отдолу се виждаше капак от уличната канализация – друго нищо. Нито дърво, нито автомобил, никакви сгради или хора. Снимката показваше мъжа във въздуха, отгоре. В следващия миг обаче щеше да падне с все сила на земята. Краката му бяха извити назад, виждаха се светлите подметки на маратонките му, лявата ръка се виждаше само до лакътя, тя също бе свита пред тялото, мъжът се опитваше да разпери дясната ръка, вероятно за да се предпази от приближаващия сблъсък.
Вече е твърде късно, мина през ума на Хана, докато затваряше бутилката с минерална вода, без да откъсва поглед от плаката. Мъжът вече не може да се предпази. Дори и да успее, няма да му помогне, изглежда падаше от голяма височина. Скоростта на падане сигурно бе невероятна. Хана си спомни за скачачите, които толкова пъти бе гледала в Ютюб.
Дълго се взира в плаката, снимката се разми пред погледа ѝ, мислите ѝ се върнаха към разговора отпреди малко и тя се опита отново да си припомни отговорите, които даде. След това видя, че жената, която бе седяла до нея, излезе от сградата. Хана стана и направи две-три крачки към нея. Искаше ѝ се да поговорят, да я попита как ѝ се е сторило всичко. Намираше я симпатична, освен това в разговора нейните отговори бяха най-интересните. Хана с удоволствие би се запознала с нея, в крайна сметка нови контакти в Берлин щяха да са ѝ от полза. Беше изгубила дирята на бившите си колеги, но това се очакваше. Жената обаче извади телефона си и когато погледите им за миг се кръстосаха, тя вече говореше оживено и продължи с бързи крачки. Естествено, помисли Хана, нали все пак са конкурентки. Щяха да вземат само трима и вероятността те двете да са сред щастливците беше минимална. Така че сприятеляването е излишно, съперници не се сприятеляват.
Погледът на Хана се върна на плаката пред нея. „La chute“, на немски ще рече „Падане“. Изглеждаше толкова странно и толкова плашещо. Мъжът просто падаше от небето върху черния асфалт. Сигурно е монтаж, помисли си, снимката е обработена, иначе как е възможно да бъде уловен точно мигът преди падането върху асфалта, падането от Нищото в празнотата на смъртта, тази неизбежност и безнадеждност, запечатани в движението. Нямаше никакъв изход, нищо не можеше да спаси мъжа. Беше съвсем сам, около него нямаше други хора, никой не му обръщаше внимание. Той падаше и падаше, без опора, изгубен, сам. Стъписващо е да виждаш всичко това, помисли Хана, тази ранимост и самотност на човека, експонирани така на снимката.
Тя направи снимка на плаката, за да не забрави името на фотографа, смяташе да потърси информация за него в Гугъл, щом се прибере. Рекламираната фотоизложба бе отминала.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
