„Дядо Коледа и аз“ (изд. „Прозорец“) ни предлага поредната от вълшебните коледни истории на британския писател Мат Хейг („Момче на име Коледа“, „Момичето, което спаси Коледа“). Амелия вече живее във вълшебното градче Джуджешки шлем заедно с Дядо и Баба Коледа. Когато завистливият Великденски заек предприема атака, за да съсипе любимия ѝ празник, дали Амелия ще успее да опази Коледа жива?
Прочетете откъс от книгата при нас.
Бонбони „Желание“
За да стигнеш където и да било в Джуджешки шлем, трябваше да минеш по една голяма улица, наречена Главната пътека. Джуджетата не бяха кой знае колко оригинални в избора на имена. Да речем, тук имаше друга улица със седем завоя, която се казваше Улицата на седемте завоя.
Докато вървяхме по Главната пътека, наоколо кипеше голямо оживление. Минахме покрай магазини за дървени обувки, за туники и за колани. На Главната пътека имаше и Училище за управление на шейни. Отпред бяха наредени всякакви шейни, макар и нито една от тях да не изглеждаше толкова внушителна, колкото онази, с която бях дошла в Джуджешки шлем и която Дядо Коледа държеше паркирана на Еленската поляна.
Дядо Коледа помаха на едно високо (по джуджешките стандарти) и слабо джудже, което лъскаше малка бяла шейна. Шейната блестеше и изглеждаше много красива.
– Здравей, Кип! Това ли е новата шейна, за която всички говорят?
На лицето на джуджето се появи усмивка. Малка усмивка, сякаш сама изненадана от появата си.
– Точно така, Дядо Коледа. „Фъртуна 360“.
– Каква красавица само! За един елен ли е?
– Да, за един.
Двамата подхванаха дълга техническа дискусия за скоростомери, впрягове, висотомери и компаси.
Дядо Коледа приключи разговора с въпрос:
– Значи, ще даваш на децата да я карат, когато започне учебната година?
Кип внезапно се разтревожи.
– О, не! – отвърна той. – Тази шейна не е пригодена за деца. Много е голяма. В нея могат да се возят единствено по-високи джуджета. Само за възрастни е.
– Е – намеси се Мери и сложи ръка на рамото ми, – тази година в училището ще имате ново дете. Такова, което е по-високо от невръстните джуджета. Което всъщност е по-високо и от възрастните джуджета.
– Това е Амелия – додаде Дядо Коледа. – Ще видиш, че е родена да управлява шейна.
Кип ме погледна ужасен и лицето му пребледня като сняг.
– О! Разбирам. Аха. Ъъъ. Да. Хм… – промърмори той и отново се захвана да лъска шейната, а ние продължихме нататък по улицата.
– Горкият Кип! – поклати глава Дядо Коледа. – Много препати като дете.
Повечето от джуджетата, които срещнахме, бяха дружелюбни и приказливи. Майсторката на колани Баба Брир се погрижи за колана на Дядо Коледа. („О, Дядо Коледа, май си понаедрял! Трябва ти нова дупка.“)
След това отидохме в сладкарничката и там се запознах със сладкарката Бонбон, която ни даде да опитаме от новите ѝ десерти. Пробвахме фондана с диви къпини, един сладкиш със силен аромат на анасон, наречен „Отмъщението на Блитцен“ (кръстен на любимия елен на Дядо Коледа), и от бонбончетата „Кроткото бебе“.
– Защо се наричат „Кроткото бебе“? – попитах аз.
Сладкарката посочи бебето си, Малката Суки, която имаше миличко личице и заострени уши и седеше усмихната в едно люлеещо се столче, засмукала бонбонче.
– Нея винаги я успокояват – обясни сладкарката.
Най-вкусни от всичко обаче се оказаха бонбоните „Желание“.
– Еха, бонбони лакта! – възкликнах аз и плеснах с ръце. – Много обичам такива! С какъв вкус са?
Сладкарката ме изгледа така, сякаш бях казала голяма глупост.
– Това са бонбони „Желание“. Имат какъвто вкус си пожелаеш.
Когато лапнах бонбона, силно си пожелах да има вкус на шоколад и той наистина доби вкуса на шоколад. После си пожелах да има вкус на ябълков пай, бонбонът се затопли в устата ми и стана точно като ябълков пай. Накрая си припомних печените кестени, които хапвахме на Коледа, преди майка ми да се разболее, и след секунда ги усетих върху езика си – крехки и топли, и ронещи се на парченца досущ като спомен. Последният вкус, макар и възхитителен, ме натъжи, защото майка ми вече я нямаше, затова преглътнах бонбона и не поисках втори. Вместо това опитах от „Смешните шекерчета“, които гъделичкаха езика ми и ме караха да се заливам от смях.
Звънецът на вратата издрънча и в сладкарничката влязоха две джуджета с красиви червени туники. Едното носеше очила и беше плешиво, а другото беше кръгло като глобус.
– О, здравей, Пи – рече Дядо Коледа на джуджето с очилата. После се обърна към мен и добави: – Пи ще ти преподава математика.
– Здравей – поздрави Пи и захапа една лакрицова пръчка. – Ти си човек. Чувал съм за човешката математика. Пълен абсурд.
– Мислех, че математиката навсякъде е една и съща – отвърнах объркана.
Пи се разсмя.
– О, съвсем не! Съвсем не!
След това ме представиха и на другото джудже, което се казваше Колумб.
– Аз също съм учител. Преподавам география.
– Джуджешката география същата като човешката ли е? – попита Мери.
Дядо Коледа отговори вместо Колумб:
– Не. Най-малкото, според човешката география Джуджешки шлем дори не съществува.
Хапнахме още няколко сладкиша, купихме си малко за вкъщи, сбогувахме се с Бонбон, Пи и Колумб и отново излязохме на улицата.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
