В поредицата „Джак и Ема“ ще прочетете интересни истории за кучето Джак, котката Ема и малкото момиченце Вики – тяхната стопанка. Обикновени случки и пътешествия, изпълнени с много любов, топлина и уют!
„Джак и Ема“ от Нуша Роянова (изд. „Дъбови листа“) е първата книжка от поредицата, в която става ясно как момиченце на име Вики се сдобива първо с куче, а след това и с котка. Дотук добре, но после ще разберете и как живеят куче и котка под един покрив. Забавна история по съвсем истински случай, написана и илюстрирана от българската писателка и художничка Нуша Роянова. Подходяща за деца от 6- до 11-годишна възраст.
Книжките от поредицата са с прекрасни илюстрации, преливащи от багри, нарисувани с нетрадиционни техники. Рисунките съчетават нестандартни модерни подходи към пространство, светлина и сенки.
Прочетете откъс от първата книжка от поредицата при нас.
Вики беше сладко момиченце, на девет години с тъмни, игриви очички и чипо любопитно носленце – наполовина палава, наполовина послушна. Неотдавна мама, тате и тя се преместиха от столицата в един хубав, голям град на брега на морето.
Новото място се харесваше на цялото семейство с приветливото море, гларусите, слънчевите улици и пъстрите кооперации, но на Вики ѝ липсваха приятелите от столицата.
Мама и тате, които много я обичаха и разбираха защо тъгува, обещаха да ѝ вземат едно кученце да я утешава, докато си намери нови приятели тук, в града на морето.
Кученце!!! Мечтата на Вики!!! Сега тя се мушваше в леглото вечер, почиташе от някоя любима книжка и започваше да си мечтае за своето кученце. Веднъж си го представяше голямо и рунтаво, друг път – мъничко и чевръсто. Понякога го виждаше толкова ясно, че чак усещаше как топлото му езиче я близва по бузката за лека нощ.
И всяка вечер заспиваше щастлива от тази мисъл.
Един ден, доста мрачен и дъждовен в края на Великденската ваканция, семейството закусваха вкусни палачинки, които мама винаги приготвяше в събота или неделя.
Похапваха си тримата сладко-сладко и си приказваха кой как ще прекара деня.
Мама, която беше художничка, спомена че ще ходи до специалния магазин за артистични материали да си купи нови платна и бои. Вики това и чакаше: веднага се сети, че в съседство има зоомагазин и предложи двамата с тате да се отбият там и да поразгледат.
Тя обожаваше животните – дългоухите зайчета с кръглите като копчета очички, пъргавите хамстерчета със смешни розови нослета, пъстрите кресливи папагалчета, миловидните пухкави котенца, замислените чинчили, шарените рибки и . . . разбира се, сладичките кученца!
Планът беше готов! Сивия навъсен ден изведнъж се превърна в приятно и интересно приключение, защото всяко посещение в магазина за художници си беше същинско преживяване.
И така улисани в приятни разговори стигнаха до магазините. Мама се отправи по своите си задачи, а Вики и тате влязоха при животинките, които чакаха да станат нечии домашни галеници. И срещата се случи!
Никой не помни точно как стана всичко.
Дали тате пръв беше видял кученцето и веднага беше поискал да го купи? Или то се бе хвърлило към него и направо го бе избрало за свой стопанин? Все още се спори по въпроса.
Важното в случая е, че едно малко, пъргаво, любопитно и изумително енергично бяло боксерче с кафяво петънце около лявото око изглежда най-сетне се сдоби със семейство. Какво ставаше в това време с Вики ли? Тя стоеше абсолютно онемяла в средата на магазина и не вярваше на очите си: никога не си беше представяла такова невероятно кученце!!!
Щом я зърна, малкото боксерче доприпка при нея, заподскача и заджафка весело, сякаш се опитваше да и каже нещо!
Това беше среща, която Вики никога нямаше да забрави! Мама влезе в зоомагазина и веднага разбра какво се е случило. Наведе се към кученцето и преди да се усети, то се настани в ръцете ѝ и започна да я близка по лицето. Вече и за тримата беше невъзможно да се разделят с това любвеобилно боксерче.
То беше „ тяхното“ кученце!
Започнаха развълнувано да търсят подходящо име.
Тате предложил Сашко, но никой не го хареса. Мама заизрежда: Рик, Джон, Пирин. . . През това време Вики съсредоточено гледаше кученцето. Изведнъж отсече: ДЖАК! Кутрето се обърна, сякаш си позна името, толкова му прилягаше!
Последва трескаво пазаруване: специално меко панерче за легълце, красива червена каишка за разходки, купички за храна и вода с формата на лапички, кучешка храна с много витамини, кокалче- играчка с малко звънче в единия край, ментов шампоан за баня, гребен и още куп необходими кучешки неща!
Когато всичко беше приготвено и опаковано в грамадни пакети, Вики завърза каишката на вратлето на Джак и го поведе навън. Доволно навирил ушенца, той погледна двете продавачки, изджафка им за довиждане и се втурна с тънките си крачета към вратата.
Джак почти не си спомняше как се бе озовал в магазина, затова за него всичко навън беше ново и страшно интересно!
Колата, в която го качиха, му се стори голяма и странна на мирис.
Улици, дървета и кооперации се изнизваха през прозорчето много бързо, дъждовните капки барабаняха по тавана на колата, мъже, жени и деца с вдигнати яки бързаха да се приберат в домовете си, а той се гушеше в топлата прегръдка на Вики, която му шепнеше тихичко и нежно, и се чувстваше на най- хубавото място на света!
почти не си спомняше как се бе озовал в магазина, затова за него всичко навън беше ново и страшно интересно!
Колата, в която го качиха, му се стори голяма и странна на мирис.
Улици, дървета и кооперации се изнизваха през прозорчето много бързо, дъждовните капки барабаняха по тавана на колата, мъже, жени и деца с вдигнати яки бързаха да се приберат в домовете си, а той се гушеше в топлата прегръдка на Вики, която му шепнеше тихичко и нежно, и се чувстваше на най- хубавото място на света!
Книгата „Джак и Ема“ ще намерите тук, а всички книги от поредицата, както и комплекти с няколко част от историите на Нуша Роянова вижте тук.
