„Сирената“ от Катрин Сейнт Джон (изд. „Прозорец“, преводач: Мая Ненчева) е превъзходна история за отмъщение и разюздано его. В разгара на едно знойно лято емблематични лица на Холивуд се събират на идиличния карибски остров Сейнт Дженисиъс, за да заснемат филма „Сирената“. Тъй като опасно красивият Коул Пауър ще си партнира с бившата си съпруга Стела Ривърс под режисурата на своя син от първия си брак, сигурният блокбастър обещава да привлече публиката със страстна история и тясно обвързан актьорски състав.
Три много различни жени пристигат на снимачната площадка, всяка със собствен мотив. Стела, нестабилна актриса, се бори да възроди кариерата си, която е загубила вследствие на множество публични сривове. Тейлър, млада продуцентка, е нетърпелива да работи по филм, с който се надява да промени бъдещето си, след като последната ѝ работа е приключила с болезнен скандал. А Фелисити, мистериозната нова асистентка на Стела, крои свои планове, които заплашват да променят живота на всички тях.
Съвсем скоро към острова с бясна скорост се насочва ураган и трите жени се оказват в капан, обединени срещу общ враг. Но когато измамите излязат наяве, да се довериш на погрешния човек, може да се окаже по-опасно от самата буря.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Тейлър
Бях на фитнес-тренажора, когато изведнъж ми се догади. Забавих скоростта и изпих половината вода от термоса си, като реших, че тялото ми се опитва да ми отмъсти, задето цяла седмица не бях тичала. Водата само влоши нещата. Електриковосиният хоризонт изглеждаше накривен през запотения прозорец, голф игрището светеше яркозелено.
Благодарна, че съм сама в леденостудената зала за фитнес, грабнах една ухаеща на евкалипт мокра кърпа от хладилника и изтрих лицето си. Устата ми се напълни със слюнка, периферното ми зрение се замъгли. Отпуснах се тежко на един стол до диспенсъра за вода и облегнах глава на ръцете си. Какво, по дяволите, се случваше с мен? Тази сутрин бях добре. Е, горе-долу. Но при махмурлук обикновено не ми се гадеше.
Веднага си помислих за Коул и за нещата, които бе възможно да ми е направил, докато съм била в безсъзнание – какво можеше да означава всичко това в светлината на внезапното гадене. Макар че най-вероятно излишно се паникьосвах. „О, боже, дано да е така.“ Сигурно просто бях гладна. Беше ранен следобед и днес въобще не бях яла. По време на срещата ми с Джаксън, Стела и Фелисити сутринта бях пила само едно кафе.
След няколко минути гаденето попремина, но се почувствах прекалено слаба, за да довърша тренировката си. Взех още една студена кърпа и тръгнах бавно през горещия и влажен ден към бунгалото си. Хапнах протеинов десерт, изпих един парацетамол и се почувствах по-добре. После влязох да си взема хладен душ.
Накрая се увих в халата си, легнах леко замаяна на мекото бяло легло и се загледах в стръмния сламен покрив. Светлината от водата се отразяваше в стените и ми идваше малко в повече. Протегнах ръка към нощното шкафче за дистанционното и свалих вътрешните щори. Тъмнината ме облекчи донякъде, но водата все още хвърляше отражения през прозореца на пода. Насилих се да стана и метнах едно одеяло върху стъклото.
По-лошото беше, че се бях съгласила да вечерям с Рик, след като Джаксън отмени нощните снимки, и очаквах срещата ни с нетърпение, но явно щеше да се наложи да я отменя, ако продължавах да се чувствам така. Е, можеше и да се оправя дотогава. Отидох с препъване до гардероба и взех първите дрехи, които видях. Имах чувството, че любимият ми сутиен се опитва да премаже гърдите ми, затова го закопчах на последните кукички, но въпреки това ми беше тесен. На всичкото отгоре гърдите ме понаболяваха. Недобър знак. „Дано да става дума за тежка форма на предменструален синдром.“ Не ми дойде миналата седмица, както се очакваше, но пък това често се случваше, когато работех по много и бях подложена на прекомерен стрес. Вероятно щеше да ми дойде тези дни.
Устата ми се напълни със слюнка и ми се догади. Опрях се на скрина.
Върнах се към очевидния отговор. Ако това ми се беше случило вчера, щях да отхвърля идеята – нямаше как да съм бременна, защото не бях правила секс. Коул ми каза в очите, че не сме спали заедно.
Но Коул ме беше излъгал. Разбира се, че задникът ме беше излъгал. Всички доказателства сочеха, че ме беше упоил, изнасилил и след това ме бе накарал да повярвам, че съм се напила и съм се хвърлила на врата му.
В гърлото ми се надигна жлъчен гняв.
Втурнах се към ужасяващо светлата баня и повърнах в тоалетната.
Когато стомахът ми съвсем се изпразни от съдържание, сложих една шапка с козирка и слънчевите очила и неохотно се затътрих по кея, прекосих пясъка, минах през дърветата и се отправих по павирания път към единствената аптека на острова, тайно молейки се да не срещна познати. Но не извадих късмет. Един от операторите ни чакаше на опашката с пълна с продукти кошница, а две от гардеробиерките разглеждаха ограничения избор от налични лакове за нокти. Кимнах и им се усмихнах, а после се престорих, че си избирам витамини и хранителни добавки. Щом излязоха от магазина, грабнах няколко различни теста за бременност и забързах към касиерката.
Тя ми се усмихна, когато видя какво купувам.
- Успех, мила.
- О, не са за мен – излъгах.
Когато се върнах в бунгалото, взех напосоки един от тестовете и прочетох инструкциите, все едно не знаех, че единственото, което се очаква от мен, е да пишкам върху някаква си пръчица. Когато най-сетне се заех със задачата, се разтреперих така неконтролируемо, че едва успях да задържа теста на място. После сложих капачката, оставих го на каменния плот под огромния прозорец и настроих таймера на телефона си на три минути. След трийсет секунди в прозорчето се появиха две сини линийки. Знаех какво означава това, но за всеки случай отново се консултирах с инструкциите с надеждата, че може да съм сгрешила.
Изпих една бутилка с вода, седнах на ръба на ваната и се загледах в петнистото море и зелените хълмове на Сейнт Ан в далечината, докато чаках водата да си проправи път през тялото ми, за да опитам отново. Някъде там, сгушена между палмите, беше къщата на Рик, която сега никога нямаше да видя.
Една чайка кацна на облегалката на един от шезлонгите на терасата и наклони глава, сякаш ме укоряваше за лековерието ми. Толкова много исках този филм да бъде моето спасение, че съзнателно бях пренебрегнала всички недвусмислени сигнали, които сочеха противното. Ето че подводното течение ме беше повлякло и този път нямаше кой да ме спаси с джет.
Когато най-сетне отново ми се допишка, си направих втори тест. Двете линии се появиха мигновено.
Бях бременна.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
