Бестселърът на Сосуке Нацукава „Котаракът, който спасяваше книги“ (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска) е една от най-харесваните книги за последните години, възхвалявана от специалисти и обикновени читатели. Освен непреходните теми за силата на приятелството и намирането на смелост, тази история има вълшебно въздействие върху всички, за които книгите са много повече от просто думи, напечатани на хартия.
За Ринтаро Нацуки малката книжарница за книги втора ръка, стопанисвана от дядо му, е най-прекрасното място на света – идеално убежище за едно самотно и плахо момче. Тук тийнейджърът е прекарал много щастливи часове в четене на литературни шедьоври. След смъртта на дядо му обаче нещата коренно се променят и Ринтаро е на път да затвори уютното магазинче.
Един необичаен посетител в книжарницата ще промени живота на осиротялото момче. Говорещият котарак Тигър се нуждае от истински любител на книгите, който да се присъедини към него за една специална мисия. Тази доста странна двойка ще се заеме със спасяването на книги от хора, които злоупотребяват с тях и ги осакатяват. Тийнейджърът и неговият пухкав приятел се впускат в три магически приключения, посветени изцяло на своята кауза. Тяхната кулминация е едно незабравимо предизвикателство – последният лабиринт, в който Ринтаро трябва да действа сам…
Прочетете откъс от романа при нас.
Макар че в гласа му все още отекваше смехът, в него се долавяше и острота.
– Не. Всъщност не мисля, че е честно да те наричам идиот. Ти далеч не си единственият. Това е доста широко разпространена заблуда в наше време.
– Каква заблуда?
– Тази, че книгите не се продават – президентът се засмя отново, после продължи: – Заблуждаваш се, ако мислиш, че напоследък книгите не се продават добре. Книгите се продават наистина много добре. Всъщност „Най-добрите книги на света“ е едно изключително преуспяло предприятие.
– Това някакво саркастично твърдение ли е?
– Няма никакъв сарказъм. Такива са фактите. Всъщност е много лесно да се продават книги – стига да не забравяш едно фундаментално правило.
Президентът загледа развеселено Ринтаро. Беше очевидно, че се забавлява. Сякаш разкриваше тайната на някакъв удивителен фокус, той сниши глас.
– Продавай книги, които се продават – такова е правилото.
Действително, любопитна фраза. Любопитна фраза с гротескно звучене.
– Точно така – продължи президентът. – Тук, в най-успешното издателство на света, ние не издаваме книги, за да информираме или образоваме хората. Публикуваме такива книги, каквито обществото иска. Не ни интересуват неща от рода на послания, които да стигат до хората, или философия, която трябва да бъде предадена на идните поколения. Не ни вълнуват нито суровата реалност, нито трудните истини. Обществото не се интересува от такива неща. Издателите не би трябвало да се интересуват от въпроса какво ще кажат на света; необходимо им е да разберат какво иска да чуе светът.
– Опасно е човек да бъде толкова циничен.
– Отлично разсъждаваш, щом забеляза цинизъм в това.
Президентът се позасмя, извади цигара от пакет на бюрото си и спокойно я запали.
– И все пак, такава е действителността. По този начин успяхме да реализираме постоянни печалби.
Отвъд бледолилавата димна спирала безброй книги продължаваха да летят към земята.
– Ако си отгледан в измисления свят на книжарница „Нацуки“, би трябвало да узнаеш следното: в днешния свят хората нямат нито излишно време, нито излишни пари, за да ги пилеят за „литературни шедьоври“ или разни легендарни дебели томове. Но от друга страна четенето продължава да е на мода. Придава тежест. Всеки иска да може да се похвали, че е прочел някоя сложна книга. Затова ние публикуваме нашите книги, имайки предвид именно такива хора. Накратко казано… – той се изпъчи, за да подчертае същината на думите си, – …евтините преработки и съкратените версии се продават като топъл хляб.
И той се разсмя на висок глас, раменете му се затресоха.
– За онези читатели, които имат нужда от малко поощрение, най-подходящият стимул са порнографските пасажи или безсмисленото насилие. А за онези, на които им липсва въображение, добавянето на простичката фраза „действителни събития“ върши работа. Тиражите се увеличават значително, продажбите скачат.
Ринтаро чувстваше, че му се гади.
– А за онези, които всъщност никога не докосват книга, независимо от това дали защото не могат да се доберат до книга или четенето не ги интересува, публикуваме издания с информация, подредена по точки. Заглавия от рода на „Петте изисквания за постигане на успех“ или „Осем техники за издигане в живота“. Хората никога не разбират, че ги мамят, че такива книги никога няма да им помогнат. Но важното е, че моята цел да продавам книги е постигната.
– Спрете.
– Не, още не съм приключил.
В гласа му не се долавяше никаква емоция. Температурата в помещението внезапно бе спаднала с няколко градуса. Ледени тръпки плъзнаха по тялото на Ринтаро, макар че по челото му беше избила пот.
Президентът се завъртя на стола си и се взря изкосо в Ринтаро.
– Има голяма разлика между книгите, които цениш, и онези, които иска останалата част от обществото – каза той и в погледа му се появи състрадание. – Спомни си… влизат ли много посетители в книжарница „Нацуки“? Кой изобщо чете Пруст или Ромен Ролан в наши дни? За какво му е на някой да харчи трудно спечелените си пари за такива книги? Знаеш ли какво търсят повечето читатели в една книга? Нещо лесно за четене, евтино и вълнуващо. Нямаме друг избор, освен да приспособяваме книгите така, че да отговарят на вкусовете на тези читатели.
– Това наистина е… Но в такъв случай…
Ринтаро отчаяно търсеше подходящите думи.
– Книгите започват да губят своята сила.
– Книгите губят сила? Интересна постановка, но поетичните фрази не помагат за продажбите.
– Продажбите не са всичко. Дядо ми поне вярваше в онова, което вършеше, и остана верен на убежденията си докрай.
– Искаш да издаваме трудно продаваеми книги, за да умрат редом с най-великите литературни произведения на този свят? Също като в книжарница „Нацуки“?
Ринтаро загледа яростно президента. Това беше единственото, което бе в състояние да направи.
– Никой не се интересува от истина, етика или философия. Хората са уморени от живота и искат или да стимулират интереса им към него, или да ги лекуват. За да оцелеят в такъв свят, книгите трябва да се променят. Дали смея да го кажа? Продажбите наистина са всичко. Няма значение какъв шедьовър е дадено произведение – ако не се продава, то изчезва.
*
Клепачите на президента потрепнаха.
– Вие казахте, че книгите са лесно заменима стока. Че не бихте могли да вършите работата си, ако обичахте книгите.
– Точно така.
– Това е лъжа.
Думите на Ринтаро прозвучаха категорично.
Стълбче пепел падна от цигарата на президента.
– Казахте току-що следното: за да оцелеят, книгите трябва да се променят. Не бихте казали такова нещо, ако действително приемахте книгите за лесно заменима стока.
– Хм. Ходът на разсъжденията ти е доста съмнителен.
– Всичко е въпрос на нюанси. Ако действително приемате книгите като куп ненужна хартия, би трябвало да се откажете от тази работа. Но току-що чух от вас, че сте се ангажирали да промените книгите така, че те да оцелеят. Което означава, че харесвате книгите. И именно затова седите тук. Също като дядо ми…
Гласът на Ринтаро заглъхна и се възцари тежко мълчание. В стаята беше тихо, ако изключим изсвистяването, с което от време на време някоя падаща книга прелиташе покрай прозореца. Но сега книгите падаха по-нарядко отпреди.
Президентът известно време се взира в Ринтаро, а после се завъртя на стола си и впери поглед в мрачната гледка, която се разкриваше отвъд прозорците.
– Това вече няма значение. Няма значение какво мисля – ние трябва да приемаме реалността. Книгите стават все по-тънки и хората се тълпят около тях. А книгите трябва да отговарят на изискванията на тълпата. Никой не може да спре този цикъл. Нима книжарница „Нацуки“ не е доказателство за това? Няма значение колко специална и приятна е атмосферата, броят на клиентите не нараства. Нима греша?
– Това не е вярно!
Гласът на Сайо премина през задушната атмосфера на стаята като повей на свеж ветрец.
– Клиентелата на книжарница „Нацуки“ не намалява с времето. Да вземем например Акиба… характерът му може да не е нещо забележително, но той е много умен. А ето ме и мен. Аз също станах редовен клиент там.
Това не беше кой знае какъв повод за хвалба, но Сайо стоеше там, горда и непоколебима.
– Добре – отвърна президентът, – но от такава клиентела магазинът не става печеливш. А ако не продавате, работата става безсмислена. Книжарниците не са благотворителни организации.
– Добре тогава – намеси се Ринтаро, – колко точно ви трябва да печелите?
– Колко точно?
Очите на президента се разшириха, когато чу този неочакван въпрос.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
