„Всички са свободни“ от Михаил Зигар (изд. „Жанет 45“, преводач: Здравка Петрова) е книга за миналото, но същевременно и за бъдещето. Един възрастен владетел не може да се раздели с властта, а неговото обкръжение с всички сили го убеждава, че той е единственият – никой освен него няма да се справи.
Сюжетът около изборите в Русия през 1996 година стана вече класика. Той принадлежи не само на участниците, той принадлежи на всички нас. Нашият живот е такъв, какъвто е: събитията от 1996-а, описани в тази книга, са завръзката на нашия днешен сюжет, онова, от което започнаха нашите дни. Може да се каже, че това е Русия една секунда преди Путин.
Михаил Зигар (1981 г.) е руски журналист и писател. Той е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015, на руски – „Вся кремлевская рать“), „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати) и „Империята трябва да умре“, чието англоезично издание е определено от Kirkus Reviews за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.
На 24 февруари 2022 година Михаил Зигар протестира срещу войната на Русия в Украйна и публикува отворено писмо, към което се присъединяват известни руски писатели, режисьори и артисти. През март 2022 г. прави първото интервю с президента на Украйна Володимир Зеленски за руска медия. В момента живее и работи в Берлин.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Ретроградният Меркурий
Членовете на щаба наброяват 43-ма души: чиновници, творческа интелигенция, депутати и предприемачи. Сред тях е и Борис Березовски – добър приятел на Александър Коржаков и Валентин Юмашев.
Веднъж по време на съвещание в Белия дом Березовски пита Сосковец: „Олег Николаевич, а каква е стратегията ви за Чечения?“. Сосковец се стъписва, поглежда своя съветник Андраник Мигранян и казва: „Нека Мигранян да обясни каква е стратегията ни“. Мигранян не е готов за този въпрос: „Че каква стратегия може да имаме? – така възпроизвежда той сега тогавашната си импровизация. – Стратегията е да подкрепяме хората, които искат Чечения да бъде в състава на Русия. Да ги подсилваме. Да неутрализираме или да се опитаме да привлечем на наша страна колебаещите се и хората, които не са се опетнили твърде много с терористични акции. Е, а пък останалите… Трябва да мислим за силови действия – защото само те могат да дадат поне някакъв резултат. Очевидна стратегия. Подкрепяш и подсилваш своите съюзници, привличаш на своя страна хората, които можеш да подкупиш или привлечеш по различни начини. А с останалите за какво можем да си приказваме?“. Този отговор явно не задоволява Березовски. И след това заседание престава да идва в щаба.
Работата на щаба не харесва и на Таня. По думите на Коржаков тя нарича заседанията му „лудница“.
Таня намира за неправилен тона, с който Сосковец разговаря с губернаторите: прекалено строго и грубо. „Не може да се държи така с хората“ – казва на Коржаков. Особено е учудена, че Сосковец говори с всички на „ти“ – та нали Елцин винаги се обръща към всички свои подчинени на „Ви“.
„Ако поне веднъж беше присъствала на заседание на бюрото на градския комитет на партията и беше видяла колко грубиянски ръководи хората баща ѝ, Таня не би гъкнала повече за повелителния тон на Олег Николаевич. Стилът на Сосковец едва започваше да се доближава до ранния стил на Елцин“ – пише в спомените си Коржаков.
Таня се оплаква на баща си: „Ама това е направо партийно-стопанско набиване на канчетата, дори не мога да си представя как може да постигнем нещо така“. Елцин се разстройва.
За да обясни на наивната Таня, че управлението на една държава не е толкова проста работа, колкото ѝ се струва, Коржаков ѝ разказва за силния аналитичен център в Службата по безопасност при президента, който подготвя за държавния глава много интересни изследвания. Предлага ѝ да се види с началника на този аналитичен център и ѝ представя генерал-майор Георгий Рогозин.
Татяна не разбира отведнъж за какво ѝ говори Рогозин. Генералът обяснява, че януари е много лошо време за начало на предизборната кампания: налице е ретрограден Меркурий. Президентът непременно трябва да изчака той да свърши – и едва тогава да се включи в надпреварата. „И продължава да ми дрънка някакви глупости, нещо от типа на Кашпировски и Чумак[i], подправено и с шпионски термини от речника на Службата по безопасност. Пълна идиотщина“ – спомня си Таня.
Генерал Рогозин е легендарна фигура от онова време, журналистите го познават добре. Но Таня не е чувала нищо за него. Рогозин е дясната ръка на Коржаков. Наричат го „кремълския Мерлин“ или „Нострадамус с пагони“, защото той е сериозно увлечен по окултизма, паранормалните явления, астрологията, хипнозата – и прилага всичко това в службата си.
Още през 80-те, когато е работел в НИИ „Прогноза“ при КГБ на СССР, Рогозин е започнал да изследва четенето на мисли от разстояние, извличането на информация чрез анализ на биополета, управляването на околните с усилието на волята. Самият той разказва, че в КГБ се е занимавал с „дистанционно извличане на информация“ от президента на САЩ Роналд Рейгън и президента на Франция Франсоа Митеран.
Познанията на Рогозин в това отношение предизвикват интереса на Коржаков и през 1992 година той го назначава за свой заместник. Кабинетът на Рогозин е разположен в Кремъл, на третия етаж, в 14-и корпус, под етажа на Коржаков и над президентския. Заедно с друг подчинен на Коржаков, Борис Ратников, Рогозин създава истински център по парапсихология: за да защити Елцин и Русия от мистични опасности.
В Службата по безопасност при президента са привлечени най-различни екстрасенси. И Рогозин, и Ратников по-късно ще разказват на журналисти, че техният стандартен метод е работата с така наречените слипъри. Човекът изпада в транс, „включва се в информационното поле на Земята“, прониква в мислите на друг човек и може да влияе на неговото поведение. Често ролята на слипър изпълнява самият Рогозин – той се вмъква в подсъзнанието на президента Елцин, а Ратников седи до него и му задава въпроси.
„Чрез лежащия под хипноза Рогозин аз „разговарях“ с Елцин – спомня си Ратников, – извличах информация за оперативни нужди, така да се каже. Мимиката на Рогозин възпроизвеждаше мимиката на Борис Николаевич. Дори той присвиваше двата пръста на лявата си ръка, сякаш ги няма, тъй като несъзнателно копираше президента – Елцин ги е загубил като дете. Чак тръпки ме побиха, когато за пръв път видях това.“ „Разбира се, имаше изопачаване на информацията в зависимост от часа, от самочувствието на оператора предната вечер, от това дали е бил в стрес, дали е пил, от сезона, през който се провеждаше експериментът“ – признава Ратников.
Елцин не знае за подобни прониквания, но редовно получава аналитични справки, оформени с помощта на такива експерименти: служителите от службата за охрана грижливо анализират съобщенията на екстрасенсите и включват сведенията от тях в докладите за президента, без да обясняват откъде е тази информация. Обратното, данните от слипърите винаги са смесени с информацията, дошла от агентурни източници. Понякога екстрасенсите успяват да влияят на държавната политика. Например през 1992 година Рогозин, по собствените му думи, проваля посещението на Елцин в Япония, защото неговите екстрасенси съобщават, че при това посещение президентът на Русия може да даде на японците два Курилски острова и това ще провокира война между Русия и Китай.
Генерал Рогозин доста бързо се превръща за средствата за масова информация в полумитична фигура – за него знаят всички. Ето какво пише през 1995 година Сергей Пархоменко във вестник „Московские новости“: „Рогозин визира хороскопи, редовно представяни на висши длъжностни лица в страната. Рогозин контактува с Космоса на бюджетно-финансови теми. Рогозин върти маси и чинийки в самия си служебен кабинет. Рогозин чете мантри. Рогозин поправя карми. Рогозин създава около президента „благоприятно енергийно поле“. Открива в някои от извънградските му резиденции телурично излъчване. Премества кревата на Борис Николаевич строго по направление север-юг. Лекува мануално. Сверява решенията на висшата кадрова комисия с кабалистичните таблици.“ (Двайсет и пет години по-късно дъщерята на Елцин казва, че Рогозин никога не се е срещал с баща ѝ и не е местил кревата му.)
Рогозин разпространява своята идеология сред подчинените си и други генерали от ФСО[ii] и ФСБ, пристрастява ги към окултизма и им пробутва книги като „Розите на Света“ от Даниил Андреев (сложен текст, труден за офицерите от ФСБ) или „Посланик“ от Василий Головачов (кратко извлечение от „Розите на Света“, смесено с геополитика и славянско фентъзи, много по-добре възприемано от офицерите). Редовно провежда сеанси с колегите си: генералите сядат около масата, изпиват по 50 грама коняк, след което за час – час и половина потъват в сън (или транс), а после си разменят впечатления от видяното. Рогозин твърди, че при такива сеанси умее да се премества в миналото и да вижда бъдещето и че се е срещал с Малюта Скуратов[iii] и с Лаврентий Берия.
Но през 1996 година много от кремълските чиновници се страхуват от Рогозин. Първо, защото са сигурни, че той ги подслушва. И второ, защото се страхуват, че Рогозин умее да чете чужди мисли. Разказват, че веднъж спичрайтърката на президента Людмила Пихоя насред съвещание, в присъствието на колегите си, се сетила, че генералът се опитва да ѝ въздейства някак, и се развикала: „Жора, не се врете в подкорието ми!“.
Таня
обаче, след като изслушала генерала, изобщо не се впечатлила: „Аз съм шокирана,
че такива неща изобщо може да се говорят в Кремъл. Отидох и казах това на
Коржаков: „Според мен вашият Рогозин е просто неадекватен човек – спомня си тя.
– Но беше невъзможно да убедя Коржаков. С моята логика всичко е наред, аз съм
математик по образование. Но когато се опитах да разбера как от едното следва
другото, той не можа нищо да възрази като хората. И аз си помислих: сериозно ли
с това се занимава Службата по безопасност?! Някой финансира това, вярва в
това? И от тогава нататък вече имах съвсем друго мнение за умствените
способности на Коржаков.“
[i] В края на 80-те години съветската телевизия предостави на зрителите невиждан продукт – сеансите за лечение на Анатолий Кашпировски и Алан Чумак. И двамата обещаваха да помагат при лекуването на почти всички болести. Аудиторията на лечителите беше 200 милиона души. Единият крещеше – и хората падаха на пода, другият странно мълчеше и размахваше ръце. Тази битка на екстрасенсите, продължила четвърт век, и до днес не оставя зрителите равнодушни. Б. пр.
[ii] Федерална служба за охрана. Б. пр.
[iii] Малюта Скуратов (истинско име Григорий Лукянович СкуратовБелски) е руски държавен, военен и политически деец, един от ръководителите на Опричнината, любим опричник и помощник на Иван Грозни. Годината и мястото му на раждане са неизвестни, но се знае, че умира на 1 януари 1573 г. Прозвището Малюта (Дребосъка, Малкия) получава заради ниския си ръст. Б. пр.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q3 при завършване на поръчката си.
