Над 1000- страничният епос „Амадока“ от София Андрухович (изд. „Парадокс“, преводач: Райна Камберова), кръстен на езеро, което според картографи от XV и XVI в. е съществувало на територията на днешна Западна Украйна, разказва за влиянието на миналото върху настоящето. Авторката изследва украинското минало чрез биографиите на три жени, в които ролите на насилник и жертва се размиват. Умело преплита войната в Източна Украйна с репресиите при Сталин, хвърля светлина върху еврейско-украинските отношения и Холокоста по време на германската окупация. „Ако изобщо някой роман е намерил форма и тон за историята на Украйна с цялото ѝ страдание и всички нейни бездни, то това е този замайващ епос“ (»Süddeutsche Zeitung«).
София Андрухович е дъщеря на писателя Юрий Андрухович и живее със съпруга и дъщеря си в Киев.
Прочетете откъс от книгата при нас.
*****
Една събота, преди третото хранене в къщата на Баал Шем Тов, всички негови свети ученици се събрали и заедно решили да попитат своя учител какво означават думите от Талмуда: „Гавриил дойде и научи ѝ осиф на седемдесет езика“. Те искали да помолят Бещ да им обясни правилно какво има предвид тук, защото седемдесет езика не е шега работа: всеки език има стотици хиляди думи, а седемдесет езика са безкраен брой понятия и изрази. Никое човешко същество не е способно да разбере такова огромно количество знания, камо ли да го направи за една нощ.
Беше решено този въпрос да бъде зададен на Бещ от неговия зет, светия учител равин Гершон от Кут.
Така и станало. Веднага щом Баал Шем зае мястото си на празничната трапеза, неговият зет се прокашлял и казал: „Нека помолим нашия учител да ни обясни думите на древните мъдреци: „Гавриил дойде и научи ѝ осиф на седемдесет езика.“ Как може човек да разбере рационално тези думи, когато седемдесет езика са стотици хиляди думи, безкраен брой фрази и изрази?“
Настъпила тишина. Изведнъж, сред мълчанието, Баал Шем започнал да рецитира цели страници от Тората – по никакъв начин не свързани с въпроса. Той говорел ли говорел, без да спира, отмерено и с много чувство, а учениците му слушали и се чудели: наистина ли учителят им не разбра въпроса?
Изведнъж светият равин Яков-Йосиф от Полонне започнал да удря с ръка по масата и да казва: „Турски, татарски, гръцки, английски, испански, волински“ и така продължил, без да спира, сякаш благодарение на светите думи на Тората и учителя Бещ, той разбрал източника и природата на всеки от седемдесетте земни езика. Мислите му се превърнали в думи и веднага излетяли във въздуха от устата му, облечени в одеждите на непознати досега езици, които току-що му били разкрити благодарение на урока, който получил от благословения праведеник Баал Шем.
Когато Бещ спрял да чете от Тората, равин Якоб-Йосиф също млъкнла. Изтощеният Бещ тихо казал: „И той говореше за дървета…” Като имал предвид, че след като спрял да произнася думите на Тората, не му останали повече сили да разбира други езици или каквото и да еново знание.
Имала ли късмет Ида Кригел, която д-р Зайфер, като представител на Юденрата, от името на германците, избрал за главна сестра на еврейската болница? Ида Кригел вече не трябвало да продава домашно изработените си копринени бродерии и сапун за себестойността им (плюс парче хляб), постоянно под заплаха да бъде застреляна, ако не успее да избяга от погледа на германски жандарм или украински полицай. Не ѝ се налагало да върши мръсната работа, на която били обречени други жени, нейни познати.
Братовчедка ѝ Сара лъскала мебели в немски домове. Веднъж в един апартамент се натъкнала на конфискувани от дома им маса, кресла и креденс. Всяка пукнатина в дървото ѝ била позната. Дори родната миризма още не била изчезнала. Друг път жената на ландкомисара попитала какво е правила Сара преди. След като разбрала, тя донесела ножицата и седнала с гръб към жената и ѝ показала желаната дължина с ръба на дланта си. Но този жест накарал Сара да мисли по друг начин. Била уплашена от себе си – едва сдържала писъка си. Тя държела ножицата с потната си ръка. Бялата шия била толкова близо. Бащата и по-големият брат на Сара (които са чичо и братовчед на Ида Кригел) били отведени в трудов лагер във Велики Бирки. Баща ѝ умирял скоро след това. От няколко седмици не се знаела нищо за брат си.
Ида имала късмет, защото продължила да прави същите неща, които винаги е правила.
Била ли е защитена? Д-р Зайфер казал, че докато един евреин работи, германецът има нужда от него. Работата давала шанс за оцеляване. Няма да пипнат замесените във важни дела, повторил той успокоително.
Имало ли още повече смисъл от работата на Ида? Д-р Зайфер казал, че животът на евреите зависел още повече от тях. Те трябвало да определят годността за тежък труд в лагера. Това бил реален шанс за спасение, твърдял д-р Зайфер. Затова Ида често наричала туберкулозата лека настинка, а дизентерията – разстроен стомах. Ако по-рано тя се опитвала да задържи в болницата всеки, който се оплаквал от най-малката слабост, сега тя трябвало да ги обяви за напълно здрави и да избута от болницата пациенти с тиф, пневмония, едра шарка, туларемия и тетанус. „Здрави и годни за работа“ – пишела тя във формулярите, неспособна да се отърси от вида на нещастниците с пожълтялата им кожа, хлътнали очни кухини и трескав блясък в очите. – Ти ги спасяваш – повтарял д-р Зайфер.
Не всеки можело да бъде наречен здрав. Немците не трябвало да забелязват очевидната злоупотреба с власт от страна на персонала. Д-р Зайфер идвал и поставял пред Ида списък на онези, които непременно трябвало да бъдат изпратени в лагер. Ида знаела, че тези хора са платили на германците много пари чрез Юденрата, че са се отказали от цялото си богатство, за да се окажат зад бодливата тел в Каменка, Бирки или Глибочко. Сега нямали нищо. Но иначе щели да бъдат разстреляни веднага.
