„Белези“ от Ойдур Ава Олавсдотир (изд. „ICU“, преводач: Светла Стоянова) е трогателен роман за човек, който заминава в търсене на смъртта. История, разказана с нежност и истинска обич към онези, чиито животи са съсипани от войната и въпреки всичко продължават да се борят да възстановят разрушеното.
Йоунас Ебенесер, четиридесет и девет годишен, разведен, хетеросексуален и безсилен, има само едно занимание: поправя всичко счупено. Самотен и изгубeн, той не намира смисъл в нищо и стига до решението да отнеме живота си. За да спести гледката на близките си, заминава с еднопосочен билет за опустошена от война неназована страна. Пътува с лек багаж – само с куфарче с инструменти и бормашина.
С богат и образен език, сюжетът води читателя през различни белези – както по човешкото тяло, така и върху тялото на една осакатена страна – място, в което душевната болка надделява над физическата, но това не е край, а вопъл за прераждане и нов живот.
Прочетете откъс от романа при нас.
*******
А аз съм само акварел.
Боите се отмиват
От прозореца на кухнята се вижда половин планина и частица море, позеленяло от утринния студ. Още малко и планината ще се скрие, като построят още един етаж на блока отсреща.
Включвам компютъра и пиша: famous writers who killed themselves. Броят страници по темата е изненадващо голям, не можех да си представя колко е голяма групата на известните мъже и жени, решили в даден момент да сложат край на живота си. Правилно си спомнях, че авторът на И изгрява слънце и Да имаш и да нямаш е използвал любимата си ловна пушка. Не беше нужно да задълбавам много, преди да стигна до същото заключение, което си представях – повечето мъже се застрелват, и то най-вече в страни, в които притежанието на оръжие е по-разпространено. Скролвам надолу по страницата и виждам, че автор на кратки разкази се застрелва с револвер по средата на ски писта и я оцветява в червено, трийсетгодишен поет стреля по първата си любовница и след това по себе си; когато го намират в хотелската му стая в Париж, ноктите на краката му са лакирани в червено и на глезена му е татуиран кръст. Няколко се хвърлят от прозореца, а други скачат от мостове в реки, някои реки – по-известни от други, като Сена например. Виждам, че един от онези, удавили се в Сена, е Паул Целан, авторът на сборника стихове от библиотеката на майка ми, който все още се подвизава в джоба на якето ми. Римският поет Петроний си прерязва вените и превързва раната, така че да проточи смъртния си час възможно най-дълго, докато слуша негов приятел да му чете поезия. Приспивателните също са включени в историята като начин за осигуряване на сън, по-продължителен от обикновеното, да го наречем безсмъртие, пише Павезе в хотелската си стая в Торино.
Прави ми впечатление, че жените използват други методи: пускат газовата печка в кухнята или включват колата в затворен гараж, след като са изгълтали няколко шота водка.
Има и жени, които оставят писма и пишат няколко реда: До любовника ми, който се върна при съпругата си, но споменават и себе си: А аз съм само акварел.
Боите се отмиват. Вирджиния Улф оставя любовно писмо до съпруга си, преди да напълни джобовете си с камъни и да се хвърли в река Оуз. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето, пише тя. Други са по-кратки, подобно на поета, който се хвърля от кораб в Мексиканския залив и изрича по пътя: Сбогом на всички ви!
Учудва ме, че като цяло са все мъже и жени по-млади от мен, често с по двайсетина години. Годините преди и след трийсетте са най-трудни, един решава да достигне до трийсет и две години, а друг – до трийсет и три, и двамата са писатели, има и трийсет и четири годишен драматург, Маяковски достига трийсет и шест годишна възраст, Павезе е на четиресет и една години. Да станеш на трийсет и седем, се оказва трудно за хората на изкуството и не всички преминават това препятствие, музикантите са дори още по-млади: Браян Джоунс, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и Джим Морисън са все на по двайсет и седем. Минал съм възрастта, на която хората на изкуството умират.
С обикновените хора нещата стоят другояче.
Да станеш на четиресет и девет години
Мъж
Разведен
Хетеросексуален
Безсилен
Без сексуален живот
Сръчен.
Белегът е необикновена кожна формация
там, където е зараснала рана или разкъсване
Сванюр стои по чорапи на кухненския под на ромбове и е облечен с тениска, на която пише Shit happens. Връзва си престилка, нахлузва червените ръкохватки, отваря печката, вади внимателно скарата с тавичката и бодва кекса.
– Още седем минути – казва.
После излива сметаната в купа и сглобява миксера. Обръща се с гръб към мен, докато се съсредоточава в задачата. Щом сметаната е готова, изплаква бъркалките и ги пъха в съдомиялната.
Чудя се кога ли е правилният момент да спомена за пушката.
Изгребва сметаната от купата и казва, че е забелязал известна тревожност у Аврора. Отново ми обръща гръб.
– Човек никога не знае какво си мислят жените. Не показват нищо външно и изведнъж решават, че вече не обичат мъжа до себе си. Като че са се променили тайно.
Вади кекса от печката, освобождава го от формата, реже тънко парче и го оглежда внимателно, за да се увери, че е добре изпечен. След това занася парчето върху шпатулата за кекс и го слага в чинията ми, като го прикрепя с едрите си пръсти.
Изглежда притеснен и пита дали не е имало някакви признаци, преди Гюдрун да си тръгне.
Замислям се.
– Дразнеше се, че повтарям всичко, което тя казва.
Той гледа неразбиращо.
– Че повтаряш? Как така?
– Според нея всеки път, като ми съобщавала нещо, аз съм повтарял думите, които тя е казала, тоест съм променял съобщителното изречение във въпросително.
Сванюр изглежда още по-объркан.
Обяснявам:
– Когато тя казваше: Ватналиля се обади, аз отговарях: О, Ватналиля ли се обади? Според нея това било повторение.
Сванюр ме гледа, като че съм измислил теория за физическите закони на черната дупка на времето. После пита колебливо:
– Не е ли окей да се повтаря?
– Не, за Гюдрун не беше окей.
– А какво е трябвало да кажеш – вместо да повтаряш?
– Не знам.
– Не я ли помоли да не си тръгва?
– Не, не го направих.
Той вади кутия прясно мляко от хладилника, сипва две чаши и ми подава едната. Случваше се майка ми да ми остави чаша мляко и парче шоколадова торта с бял сметанов крем в чинийка на нощното шкафче, млякото на стайна температура, от металната кана за кафе, разпознавам вкуса.
И двамата мълчим.
След това съседът отново поема разговора.
– Значи отсега ще си донжуан.
Зачудих се дали съм чул правилно и дали не съществува и друго значение на думата освен известното ми. Сванюр все пак никога не говори метафорично.
Трябва ли да му кажа, че не съм прегръщал женска плът – най-малкото не по свое желание – и не съм държал женски ръце от осем години и пет месеца, или откакто с Гюдрун спряхме да спим заедно, и че освен майка ми, бившата ми жена и дъщеря ми – трите Гюдруни – не е имало други жени в живота ми. И все пак тела на този свят не липсват и вероятно се е случвало понякога някой да ме докосне и да ми напомни, че съм мъж: когато от горещия басейн излиза жена, водата се стича по тялото и парата се издига от него, температурата навън е точно нула градуса и частици от луната се носят зад облаците, тя изгрява сценично точно преди басейнът да затвори. Възможно е да съм докосвал, без да искам, нечия гола ръка на опашката в магазина или някоя жена да се е навеждала над мен, така че косата ѝ да ме погали. В паметта ми изниква например момичето от фризьорския салон – когато мие косата ми с шампоан на умивалника, тя стои над мен, масажира слепоочията ми с кръгови движения и възкликва, че имам хубава коса. Веднъж я попитах за какво си мисли, а тя се засмя, погледна ме през огледалото и отговори, че мисли за мъже и за рецепти. Не, трябваше да се застрелям, да разкъсам плътта със стоманен куршум, за да усетя тялото. Така правят мъжете.
– Питам, тъй като няколко приятелки на Аврора се чудели дали си търсиш връзка. Аз ѝ отвърнах както си е – че не си търсиш. Те питали Аврора дали си преодолял жена си, тя пита мен и аз ѝ казах, че не си. Искали да знаят дали ходиш на кафе или на театър, и аз казах, че май не. Интересували се дали четеш и аз казах на Аврора, че четеш, и тя им предаде, от което те се развълнували и искали да знаят какви книги, и аз им казах, че най-вече романи и поезия, те попитали дали исландски или преводни, а аз им казах, че май и двете.
Преди да се усетя, го изричам:
– Чудех се дали би могъл да ми дадеш назаем ловната ти пушка. За уикенда.
Той не издава дали молбата ми го е изненадала. Вместо това кима, сваля престилката и я премята на облегалката на стола, като че е очаквал да спомена оръжието. Изчезва в хола и чувам, че се бъзика със заключен шкаф. Междувременно забелязвам две снимки на хладилника, на едната – Сванюр, облечен в същото горнище с женското му куче, а на другата – Аврора във весела дамска компания. Облечени в спортни дрехи и с туристически обувки, половината от дамите са застанали на колене като от снимка на футболен отбор. Не след дълго той се връща с пушката и я окача на стената до мопа. Кима с глава в посока на снимките.
– Като стане караваната, с Аврора ще можем да спираме тук-там на мъха и да се любуваме на която си искаме бълбукаща рекичка.
После сяда обратно на масата срещу мен и си сипва още една чаша мляко.
Подозирал, че е започнала да чете поезия.
Можете да поръчате книгата от сайта на издателство ICU или от Ozone.bg.
