„Ти си този, когото винаги си чакал“ от д-р Ричард Шварц (изд. „AMG Publishing“, преводач: Калина Момчева-Стоева) е дълбоко трансформираща книга за любовта, близостта и връзката със самите нас. Стъпвайки върху революционния модел Internal Family Systems (IFS), или „Вътрешни семейни системи“ (ВСС), авторът показва как раните, страховете и потиснатите части в нас влияят върху интимните ни отношения и защо често очакваме партньорът ни да ни „спаси“ от собствената ни болка.
В книгата ще научите:
- как да прекратите разрушителните модели на общуване и конфликти;
- какво представлява „безстрашната любов“ и как да я изградите;
- как да създадете по-дълбока интимност, доверие и емоционална близост;
- как да се грижите за собствените си емоции, вместо да зависите от другия.
Ще намерите и практически техники и упражнения от модела ВСС, за да изградите по-здравословна и пълноценна връзка първо със себе си, а след това и с партньора си.
Прочетете откъс от книгата при нас.
********
Това е първата ми сесия с Кърт и Мариса. Мариса разчупва леда, като заявява, че са отчаяни и аз вероятно съм последната им надежда. Чувстват се нещастни от четири години, вече са посещавали трима семейни терапевти и са прекарали няколко уикенда на ритрийт за двойки. Стриктно практикуват уменията за общуване, които са научили, и в определени ситуации те им помагат, но структурата се разпада, щом някой от тях засегне болезнена за другия тема. По време на терапията дори са намерили изпълними компромиси за някои свои хронични проблеми, но цялостното им недоволство един към друг не се е променило особено.
Кърт се съгласява и казва, че се чувства безпомощен и обезверен. Имал е много връзки, но е отлагал брака, докато не се е почувствал напълно сигурен, че е открил правилната партньорка. Той сподели: „Бяхме много влюбени, имаме много общи неща и двамата сме интелигентни. Защо не се получава? Винаги съм успявал в живота. Когато пожелая нещо и се постарая достатъчно, аз го получавам. Когато се изправя пред някакъв проблем, мога да го разреша. Но това с брака е единственият ми голям провал“.
Има много двойки като Кърт и Мариса. Те ревностно се борят с демоните, които нашата култура и експертите по връзки са оплели, като лоша комуникация и липса на съчувствие, и се чувстват победени от своята невъзможност да се справят с проблема. Ту обвиняват другия, ту себе си за това, че не са успели да създадат хармония в дома си и не са удовлетворени от едни от най-важните отношения в живота си.
Ами ако самата хипотеза е виновна? Ами ако няма начин Кърт и Мариса да успеят, независимо колко перфектно си комуникират, колко компромиси правят и колко си съчувстват? На двойките се повтаря, че ако направят достатъчно пространство за другия, ще бъдат щастливи. Всеки от двамата партньори отговаря на въпроса какво се нуждае да получи от другия, и терапията е направена така, че да търси начини да промени хората, за да посрещнат нуждите на партньора си. Ами ако в идеята за това създаване на пространство има нещо фундаментално сбъркано, което обрича двойките на провал?
Според мен е така. У всеки от партньорите и в контекста на живота му съществуват условия, които, ако не се променят, ще възпрепятстват намирането на интимните, подкрепящи и разбиращи отношения, за които копнее. В тази книга ще опиша въпросните условия и ще предложа ясен път за промяна. Това ще помогне на двойките да заменят контролиращите, зависими, обсебващи или студени отношения, които вече очакват и от които се боят, с нещо, което аз наричам безстрашна любов.
Когато всеки от партньорите изпитва безстрашна любов към другия, много от хроничните проблеми, пред които повечето двойки са изправени, изчезват, защото партньорът вече не носи основната отговорност за щастието на другия. Вместо това и двамата знаят как да се грижат за собствената си ранимост и не се налага насила да вкарват другия в някакъв предварително зада-ден модел или да контролират неговия път.
Безстрашната любов означава да приемеш всички части на другия, защото вече не изпитваш нуждата да го държиш в задушаващата роля на родител/спасител/ помощник на егото/покровител. Другият усеща това приемане и свобода и те му се струват прекрасни и необичайни. Започва да вярва, че няма нужда да се пази от теб и може да отвори сърцето си.
По този начин умението да се грижиш за собствените си емоции, ти позволява да достигнеш до интимността, която търсиш, защото имаш смелостта да оставиш партньора си да се приближи до теб или да се отдалечи от теб, без да реагираш твърде бурно. Когато не се страхуваш толкова, че ще изгубиш партньора си или че ще бъдеш наранен, можеш да го приемеш напълно и да се наслаждаваш на любовта.
Това не ви ли звучи като нещо познато в една връзка? Казвате си: „Звучи добре, но къде ще намеря човек, който да е на подобно ниво и да се държи така с мен?“. Може би няма да се наложи да го търсите толкова дълго, колкото си мислите. Ако вие и партньорът ви можете да направите онова, което аз наричам обратен завой (за-вой към себе си), и да се отнасяте различно към самите себе си, ще видите, че безстрашната любов се превръща в спонтанен начин на живот, а не в нещо, което се стараете да постигнете. Освен това ще разберете, че няма нужда партньорът ви да се грижи за вас, защото вие можете и сами да си бъдете голяма опора.
На втората ни сесия предложих на Кърт и Мариса да направят този обратен завой и първоначално те реагираха като повечето двойки. Мариса каза: „Склонна съм да изпълня моята част, но какво ще кажете за начина, по който Кърт накърнява самочувствието ми? Почти няма ден, в който той да не намери за какво да ме критикува“. Кърт също се дърпаше: „Трябва да работя върху себе си и просто да приема, че Мариса няма интерес към секса? Как очаквате да се чувствам добре в брак без секс?“.
Това, което предлагам в тази книга, се приема трудно в западната култура. Ние сме ориентирани основно към това да получаваме от партньора си нещата, кои-то ни карат да се чувстваме добре, и не вярваме, че можем да получим кой знае какво от самите себе си. Искаме да трансформираме източника на болката отвън, вместо източника вътре в нас. Това съсредоточаване върху външното – и свързаните с него терапии за приспособяване – най-много да донесе временно облекчаване на вътрешните и на външните бури, заради които в крайна сметка прогнива плодородната почва на нашите връзки. Има друг начин и ще го разгледаме в тази книга. Само че, преди да го направим, нека разгледаме по-задълбочено идеята за приспособяването.
Трите проекта
Поради причини, които ще обсъдя подробно в следващите страници, вашият партньор няма как да ви накара да се чувствате щастливи в дългосрочен план. Ако например животът ви е бил труден и изпълнен със самота и отхвърляне, неговата любов може само временно да разсее облака, създаден от вашето чувство за малоценност и самоомраза, но той ще се върне, когато партньорът ви го няма или е в различно настроение. Ако започнете връзка с очакването да откриете вашия спасител, в някакъв момент със сигурност ще бъдете разочаровани.
Западната култура и много от любовните експерти в нея са ни дали неточни карти и неподходящи инструменти. Казали са ни, че любовта, от която се нуждаем, е съкровище, заровено в сърцето на специален интимен партньор. Щом го намерим, любовта, за която копнеем, ще потече като еликсир, ще запълни празнините в нас и ще ни избави от болката.
Но когато любовта престане да тече, дори да е за малко, ние се стряскаме и започваме да работим по един от трите проекта. Първите два от тях са създадени, за да върнат партньора ни обратно в ролята на любящ спасител. Третият проект е да се откажем от това начинание и да търсим алтернативи.
Първият и най-популярен проект е свързан директно с опитите ни да принудим партньора си да се промени. Някои от нас вадят тъпите триони, скалпелите и динамита, за да си пробият път към сърцето на партньорите си. Умоляваме ги, критикуваме ги, настояваме, преговаряме, съблазняваме, дърпаме се и ги порицаваме само и само да ги накараме да се променят. Повечето партньори не се поддават на грубите ни опити да ги разрежем и да оперираме сърцето им. Усещат прикритата критика или манипулация зад тези опити и заемат отбранителна позиция.
Вторият проект е да използваме някои от тези груби способи върху себе си. Първо полагаме усилия да разберем какво не харесва партньорът ни в нас и след това се опитваме да се превърнем в това, което си мислим, че иска той, дори то да е далеч от нашата истинска същност. Чрез критики и засрамване се стремим да премахнем черти от характера си или килограми от тялото си, с надеждата, че ако угодим на другия, той ще ни обича. Но тъй като този проект за нашата трансформация не е автентичен, обикновено има обратен ефект.
Тогава, когато се откажем от любовта, която копнеем да получим от партньора, идва ред на последния проект. На този етап започваме да се затваряме и (1) търсим друг партньор, (2) притъпяваме болката и се разсейваме от празнотата достатъчно, за да останем с първоначалния си партньор, или (3) я притъпяваме и се разсейваме достатъчно, за да живеем сами.
И трите проекта се основават на прогонване. В първия се опитваме да накараме партньора си да прогони частите от себе си, които ни заплашват. Във втория искаме да прогоним частите от себе си, които според нас той не харесва. А в третия ние прогонваме онези свои части, които са привлечени от партньора. Както ще обсъдим по-нататък, когато в една връзка се настани прогонването, тя ще трябва да плати висока цена.
Въпреки че двойките прибягват до терапия с най-различни оплаквания, обикновено лесно можем да различим някакво съчетание от тези три проекта зад техните дисфункционални модели на общуване. Това е така, защото повечето от нас таят болка, срам и празнота, но не знаят как да се справят с тези емоции, освен да ги притъпят или да се разсейват по някакъв начин, докато най-накрая не получат любовта на онзи специален човек.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
