„След есента ще дойде пролет“ (изд. „Библиотека България“) е третата стихосбирка на Цветелина Манова, след „Lepidoptera“ (2011 г., ИК Флиорир, София), „Siroles“ (2013 г., ИК Историм, Париж). Тя е поетичен разказ за онези вътрешни сезони, които човек преживява далеч преди светът да ги забележи. Между разпада и съхранението, страха и надеждата, личната бездна и възможността за ново начало Цветелина Манова изгражда поетичен свят с ярка образност, философска дълбочина и необикновена езикова смелост. Тя не разказва за сезоните навън, а проследява сезоните на душата, където зимата има име, пролетта идва след дълго мълчание, а надеждата никога не е подарък, а избор. Тя не се страхува да погледне към болката и не обещава утеха, защото знае, че единствено преминалият през нея може истински да разпознае светлината.
Предлагаме ви четири стихотворения, включени в стихосбирката.
Събуждане Знаеш ли какво е да не чакаш повече, сто години да мълчиш и да проспиш живота си? А когато най-накрая се събудиш да си брадясал, остарял и сам, да си се променил дотолкова, че и огледалото пред теб да се уплаши. Ала небето над главата ти до безнадеждност да е същото. ********** Черешова задушница Знаеш ли, че на това място някога е имало кръстове ? А сега са череши. Черен плод презрява в гърлото, земята се разтваря под петите ти, паяци предат захарен памук в ръцете ми. В далечината някой плюе кости, полива градове, посява небостъргачи. Черешите мълчат – розов цвят чака да загърне раменете ни. ********* Черно под очите, да ме гледат вълците и да се питат: ден ли съм, нощ ли съм, сън ли съм? Черно под очите, та да плаша лястовиците, да заспя и да не се събудя повече с успокояващото отчаяние на жеста: сутрин сама да си слагам прокобата, вечер сама да си я изтривам. Нощем сама да се хващам как се взирам през прозореца и да се питам: ден ли си нощ ли си сън ли си? *********** Йерихон е навсякъде Пееш за непогаленото, за неизреченото, за неизплаканото, за недочаканото – трън в гърдите, стрела в ребрата, пепел в костите ти. Ала лъсне ли болна луна, не заспивай, лъхне ли цвят, не застивай с вцепенението на прегърната от ветровете птица. Осъдиш ли се пак сама на себе си, не забравяй – да мълчиш до гроб с тъгата на рибите, с коварството на змиите, с гнева на земята. Ала лъхне ли цвят, не заспивай, мине ли звяр, не погалвай. Йерихон е навсякъде, когато си от никъде: с плач ще се свърши светът.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
