Годината е 1965. Смелата нова главна редакторка на „Космополитан“ шокира Америка и спасява умиращото списание, като разрешава на жените да говорят на недопустими дотогава теми като секс, любов, кариера… Четете в „Лято на Парк Авеню“ от Рене Роузън (изд. „Обсидиан“, преводач: Елка Виденова).
Прочетете откъс от книгата при нас.
#ВкъщиСъмИЧета
– Готова съм да изслушам всякакви предложения. Да започнем с теб, Бърт.
Тя сплете пръсти очаквателно. Усмивката ѝ изглеждаше напълно искрена.
– Ами – подхвана Бърт Карлсън и понечи да нагласи папийонката си, но само я изкриви още повече – миналогодишният наръчник за посрещане на гости, насочен към съпруги на директори, се прие добре. Можем да го пуснем отново.
Всички закимаха, но Хелън направи гримаса.
– О, колко скучно. – Тя сбърчи нос и поклати глава. – Ами ти, Дейл?
Дейл Донахю пишеше сериозните статии. Носеше очила с тежки кафеникави рамки и имаше червендалестото лице на моряк. Загледан в опакото на дланите си, сякаш гледаше на чаени листа, той измърмори:
– Напоследък много се говори за флуорида и си мисля, че ако пуснем нещо за кариесите…
Хелън го прекъсна.
– За кариесите, значи? Хммм, скучно, скучно, скучно. – Тя се усмихна и се обърна към Боби Ашли. – А ти какво имаш за нас, котенце?
Боби очевидно не бе свикнала да я наричат „котенце“. Даде няколко секунди, за да се съвземе, и запрелиства тефтера си. Хелън продължаваше да се усмихва и да чака.
– Ясно е, че жените очакват летни рецепти.
– Така ли? Така ли смяташ? – Хелън сбърчи чело. – Опасявам се, че на моите момичета това ще им се стори отегчително. Иска ми се нещо свежо и неочаквано. Нещо дръзко, специално за моите момичета.
– Извинете – обади се Боби. – Май нещо не съм разбрала. Кои точно са вашите момичета?
– Момичетата! Моите момичета. Вашите момичета. Новата читателка на „Космо“ е млада, енергична, неомъжена жена. Амбициозна и решителна. Сексапилна и свободомислеща. Дори донякъде немирна. А аз я познавам по-добре от всеки друг, понеже самата аз бях такова момиче.
Речта бе придружена от театрални жестове и всички я гледаха хипнотизирани, сякаш пръстите ѝ бяха фойерверки, сипещи искри по случай Четвърти юли.
– Бил – обърна се тя към Бил Карингтън Гай, новият редактор книги. – Какво си ни приготвил?
Бил Гай бе привлекателен мъж на средна възраст с гъста грижливо поддържана кестенява коса. Той отвори папката си, прелисти няколко страници и отвърна с любезния тон на южняшки джентълмен, какъвто и беше:
– Имам откъс от „Източникът“ на Мичънър и нов разказ от Рей Бредбъри.
– Весели ли са?
Бил присви очи, сякаш не бе чул какво го пита.
– Моля?
– Весели ли са историите?
– Ами не особено, не.
– Точно от това се опасявах. Отсега нататък искам да публикуваме само весели ободряващи истории.
В залата се надигна ропот, който Хелън отказваше да чуе.
– Идеята е – гласът ѝ се извиси над суматохата – „Космополитън“ да говори на момичето от Канзас Сити, което се тревожи, че гаджето ѝ няма да се ожени за нея, понеже е спала с него. На момичето от северните части на щата Ню Йорк, което се чуди дали може да прави секс по време на менструация. Нашата читателка е млада жена от Финикс, която не знае как да реагира, когато шефът ѝ я задява. Това момиче не се интересува от желатин и тенджери, нито от градинарство и флуорид. То се интересува от любов. От повишение. От усещането, че е желано, и от съвети как да се възползва максимално от качествата си. Нашата читателка се пита защо продължават да ѝ излизат пъпки, при положение че е на двайсет и една. Притеснява се, че според гаджето ѝ гърдите ѝ са твърде малки. Никой друг не разговаря с това момиче. Тя е съвсем сама – може би дори тук, в Манхатън. Може би дори в тази зала.
Лицето ми пламна. Стори ми се, че всички са се втренчили в мен, сякаш аз бях такова момиче.
– Няма значение къде се намира – продължи Хелън. – Важното е, че се нуждае от нас. Какво да прави, когато установи, че я привличат женени мъже? Или се измъчва, защото не получава оргазъм всеки път? Искам да се обърна към момичето, което се тревожи за морала си, понеже харесва оралния секс. Ако ние не ѝ кажем истината, кой ще го направи? Тук сме, за да ѝ помогнем, да ѝ кажем, че е напълно нормална и което е по-важно – че не е сама.
Огледах хората пред себе си – разширените от изненада очи, притиснатите към устата длани, смутено сведените глави. Убедени бяха, че жената пред тях е напълно луда, но макар и аз да се червях като останалите, виждах нещо друго. Виждах, че тази дребна жена се изправя пред цялото общество, започвайки от подчинените си. От мен.
Но независимо дали бях съгласна с нея по всички въпроси, не можех да споря, че засяга болни места. Че истински се интересува от своите момичета. За Хелън Гърли Браун „Космо“ не бе просто работа, а призвание. Мисия. Хората се чудеха как е възможно книгата ѝ месеци наред да оглавява класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги. Казаното тук, в тази конферентна зала, обобщаваше всички причини, поради които безброй млади жени четяха и препрочитаха „Сексът и неомъжената жена“.
– Когато моите момичета се събудят през нощта, разкъсвани от тревоги, искам да посегнат към „Космо“. А когато прочетат „Космо“, искам да се почувстват ободрени и изпълнени с оптимизъм за бъдещето.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
