„Червено като кралска кръв“ (изд. „AVA Books“, преводач: Савина Данаилова) е дебютният роман на Елизабет Харт, в който се преплитат криминална загадка, любов, мистериозно кралство и приключения.
Руби не е срещала загадка, която да не може да реши. Макар съдбата ѝ да е предопределена – цял живот да служи на кралското семейство – умът ѝ жадува за истинско предизвикателство. Но нищо не може да я подготви за решението на краля да я посочи за своя наследница.
Хвърлена в отровното гнездо на двореца, Руби трябва да се справи с кралство в криза, разгневената вдовица на покойния крал и трима самоуверени принцове, които не крият презрението си. А сякаш това не е достатъчно, тя открива бележка, оставена ѝ от краля – с твърдение от самия него, че е бил убит… и че тя може да бъде следващата.
Несигурна на кого да вярва, Руби създава крехки съюзи, докато се опитва да си отговори на сложни въпроси. Но времето изтича – и най-трудното ѝ изпитание тепърва предстои: да намери убиеца, преди той да стигне до нея.
Прочетете откъс от романтичната мистерия при нас.
******
Огромното помещение, предназначено за частни събирания на кралското семейство, беше тихо и празно, но се долавяше лек аромат на дим от лула. Крал Октавий винаги настояваше тази стая да бъде първата почистена всяка сутрин. Оставих котето върху един от високите столове до камината. Отначало то запротестира недоволно срещу раздялата с топлината ми, но след това засука напоената с мляко кърпа. Бързо запалих огън, забърсах праха от лавиците и изметох студения каменен под и донесените от далечни страни тънки килими, които бяха запазили своите ярки цветове дори след всичките тези години.
Оставих забърсването на масата до камината за накрая, а сърцето ми биеше учестено. Най-накрая приключих и приковах поглед върху шахматната дъска върху полираната повърхност.
Някой беше преместил обсидиановия топ и беше взел мраморния кон.
Моят кон.
Какво си намислил? Открил си си кралицата.
Взирах се в дъската, докато си представях всички възможни ходове и преценявах всеки възможен резултат.
И най-накрая ми просветна.
Аха. Умно.
Но недостатъчно.
Лесно избегнах капана.
Шах.
Роуън се кълнеше, че не беше той моят мистериозен партньор по шах в кралската библиотека, и бях склонна да му вярвам. Често играехме заедно, нямаше причина да крие тайни, а и не беше толкова добър, колкото този, който играеше с мен тук, откакто бях дете. Роуън всеки път ми казваше, че няма представа кой е този човек, и точно това ме караше да се съмнявам повече. Когато станеше дума за тази игра, той отклоняваше поглед и редовно сменяше темата.
Внезапно в помещението отекна тъп звук. Преди да успея да реагирам, на прага се появи принц Ашър. Спря, когато ме видя до камината. Застинах за миг, шокирана.
Божичко, изглеждаше ужасно.
Косата му беше разрошена, досущ като кестенява вихрушка, и беше по-тъмна и дълга от тази на Роуън. Опърленото му кадифено сако беше разкопчано, а яката на бялата риза под него беше разтворена и разкриваше гладката му загоряла кожа. Всъщност… не изглеждаше толкова зле, само леко стряскащо. Тъмните му полузатворени очи се взряха в мен под светлината на огъня.
Погледите ни се срещнаха. Никога не ме поглеждаше. А и нямаше причина за това. Бях метлата, която незабележимо минаваше по пода, вълшебната искра, която запалваше камината, парцалът, който поглъщаше праха.
Бях невидима.
Щях да излъжа, ако кажех, че ми е все тая. Че не съм прекарвала цели нощи, представяйки си как очите му едва ли не ме докосват. А сега за първи път вниманието му беше насочено към мен… а аз нямах никаква представа как да постъпя. Сън ли беше?
Зад него се чу женски глас.
– Не мисля, че ви трябва книга по това време, Ваше Височество. – Тънка бледа ръка се протегна и го хвана за лакътя. След това се показа ефирно лице, очертано от плътна медночервена коса. – Може би желаете малко почивка?
Лейди Розалин, годеницата му, не ме беше забелязала.
Но очевидно бях прекъснала интимен момент между двамата. Нищо чудно, че ме гледаше така. Трябваше да изчезна оттам веднага, преди да предприеме нещо.
Поклоних се бързо, мушнах метлата в малкия шкаф зад гоблена със сразения рицар и грабнах котето.
– Извинете ме – измънках със сведена глава. – Стаята ви е готова.
– О! Котенце! – Пискливият глас на Розалин прозвуча твърде силно в тишината. А ръцете ѝ, протегнати към мен, изразяваха настоятелност. – Колко е сладко! – Отдръпнах се рязко от пръстите, опитващи се да го грабнат. Котето изскимтя недоволно. – О, моля те, нека го видя – усмихна се чаровно Розалин. Имаше лунички по бузите си. След смъртта на Сорен някои от благородничките започнаха да си рисуват фалшиви лунички, за да изглеждат като лейди Розалин, защото щеше да се омъжи за новия престолонаследник. – Винаги съм искала домашен любимец. Ашър, няма ли да ти хареса да си имам едно пухкаво котенце около врата? Като шал, който мърка! Мога просто…
– Не – гласът ми изригна от мен, а стреснатата Розалин замлъкна.
Винаги я бях смятала за повърхностна, защото сменяше тоалетите си по няколко пъти на ден, караше прислужницата си да ѝ преправя прическата отново и отново, но коте като моден аксесоар?
– Моля? – гласът на принц Ашър проряза въздуха като камшик.
Мамка му. Сега наистина привлякох вниманието му.
– Мое е – изстрелях и мислено се проклех. Бях прислужница. Нищо не беше мое. – Искам да кажа, простете, Ваше Височество. Обучаваме я да лови мишки. Майка ѝ беше убита. От вашето куче. – „Не. Не го казвай, не обвинявай. Ще стане по-лошо.“ – Аз… исках да кажа… имаме нужда от нея в кухнята.
Отстъпих заднешком към вратата. Бях загазила. Щеше да изтръгне котето от ръцете ми. Да нареди да ме бият с камшик заради неподчинението ми. Да ме уволни…
Проклятие!
Не изчаках да разбера какво мислеше да прави принц Ашър. Обърнах се и хукнах по коридора, а котето се вкопчи в гърдите ми с малките си ноктенца.
Тъкмо стигнах Голямата зала, когато протяжен звук от флейта изпълни помещението.
Застинах на място, страх прониза тялото ми.
Беше странно да чуя такава мелодия толкова рано сутрин. Не я бях чувала, откакто…
Умря принц Сорен.
От другата страна Брайсън сведе глава, докато слугите покриваха с черно платно дългите прозорци в далечния край на залата.
Сара се приближи до мен и шепнешком попита:
– Чу ли какво е станало?
Поклатих глава и усетих как ме обхваща ужас.
– Какво?
Тя сви длани в юмруци.
– Крал Октавий е мъртъв.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
