Добре дошли в тайния мъжки клуб за любовни романи! Първо правило: Не говориш за книжния клуб!
В „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс (изд. „Ибис“) бракът на легендарния бейзболен играч Гавин Скот е сериозно разклатен. Объркан и отчаян, той получава помощ от неочаквано място: таен клуб, основан от най-големите мъжкари в града. Те му разкриват, че се срещат и четат любовни романи, които съдържат много истини за взаимоотношенията между мъжете и жените, и това им помага във връзките им.
Използвайки като опорни точки ключови моменти от сюжета на пикантен исторически любовен роман за един английски аристократ, който се опитва да спечели съпругата си отново, членовете на клуба напътстват Гавин как да спаси своя брак.
Но на злочестия Ромео ще му трябват повече от мили думи и романтични жестове, за да си върне доверието и любовта на своята съпруга…
Прочетете откъс от книгата при нас.
Гавин взе ябълката от плота и се затътри към единствения свободен стол.
Дел се прокашля и стана.
– Всички ли са готови?
Останалите кимнаха с пълни усти.
– Добре. Първото правило на читателския клуб?
Останалите отговориха като един:
– За читателския клуб не се говори.
Какво. По. Дяволите.
Гавин се огледа наоколо за скрита камера. Това трябва да беше някакъв номер.
– Читателски клуб? Това е великият ви план за спасяване на брака ми?
Дел кимна на Мак, който се понадигна и извади книга от задния си джоб. Метна я към Гавин и тя го уцели в лицето.
– Страхотни рефлекси. Надявам се, че си по-добър на шортстопа.
Гавин оголи зъби.
– Играя на втора база, задник такъв.
Мак сви рамене.
– Че то не е ли на практика едно и също?
Без да му обръща внимание, Гавин вдигна книгата от масата, върху която беше паднала. При вида на корицата примига. Жена, излязла от началото на деветнайсети век или там някъде, се бе излегнала на един диван, а зад нея стоеше тип, издокаран в старовремски костюм. Ризата му беше разгърдена.
– „Ухажването на графинята” – бавно прочете той. Изскърца със зъби и вдигна очи. – Това някаква шега ли е?
– Не – отвърна Дел.
– Това е любовен роман.
– Да.
Гавин скочи на крака.
– Не мога да повярвам, че сте такива задници. Животът ми се разпада, а вие си правите тъпи шеги с мен.
– И аз си помислих същото, когато Малкълм ме въведе в клуба – обади се Дел. – Само че не е шега. Седни и слушай.
Гавин притисна долната част на дланта в челото си и затвори очи. Когато отново ги отвори, останалите все така се взираха в него. Значи, не беше някакъв шантав сън.
– К-к-какво, по дяволите, става тук?
– Ако млъкнеш за малко, ще ти обясним, копеле такова – рече Мак.
Гавин се отпусна в стола си.
– Четете любовни романи?
– Наричаме ги наръчници – обади се руснакът.
– И правим много повече от това да ги четем – каза Малкълм.
Гавин се вледени.
– Ако се опитвате да ме въвлечете в някакви шантави суингърски изпълнения, аз се махам.
Дел се приведе напред, облегнал лакти на масата.
– Ще ти кажа нещо, което не съм ти казвал никога досега.
– Ъм, не съм сигурен, че искам да го чуя.
– Преди две години Неса подаде молба за развод.
Земята сякаш се разлюля под стола на Гавин.
– Какво?! Защо не ми каза?
– Първо, тогава почти не те познавах. И второ, вероятно по същата причина, поради която не преливаш от желание да споделиш с никого какво се е случило между теб и Теа. То е лично.
– Но вие с Неса сте съвършената двойка.
– Нещата винаги са различни зад затворени врати, нали?
Да, само че в случая с Гавин част от проблема бе, че той беше прекалено глупав, за да си даде сметка, че никакъв го няма в леглото и че жена му очевидно бе започнала да го мрази. Начинът, по който го беше погледнала днес… Гавин потрепери. Дълбоко се съмняваше, че Дел би могъл да го разбере.
– Почти всеки мъж на тази маса е бил на ръба на това да изгуби съпругата, приятелката или годеницата си – продължи Дел и Гавин си спомни загадъчните му думи от предишната вечер. Всички сме били на неговото място. – И до един не само си върнахме момичетата, но връзките ни са по-стабилни от всякога.
Гавин плъзна поглед по лицата около масата. Те отвърнаха с кимвания, усмивки и – Мак – със среден пръст. Гавин отвърна на жеста му, а после поклати глава.
– Не разбирам какво означава всичко това, нито какво общо има с мен.
– Виж, човече – обади се Малкълм, поглаждайки с гигантските си лапи брада, която спокойно можеше да се кандидатира пред комисията за защита на горите. – Мъжете са идиоти. Оплакваме се, че жените били загадъчни и разни такива глупости, и че никога не знаем какво искат. Прецакваме връзките си, защото сме си втълпили, че е прекалено трудно да ги разберем. Ала истинският проблем сме ние. Смятаме, че не бива да чувстваме, да плачем, да изразяваме себе си. Очакваме жените да вършат всичката емоционална работа във връзката, а после недоумяваме, когато те се откажат от нас.
Гавин изпусна притеснено дъха си. Думите бяха попаднали прекалено близо до целта. Изглежда, си си въобразявал, че е достатъчно просто да се появиш тук и аз ще те посрещна с усмивка, сякаш нищо не е станало. Правих го в продължение на три години, Гавин. Дотук бях.
– В-все още не разбирам за какво говорите – заекна той.
– Любовните романи се пишат преди всичко от жени за жени и са именно за това как те искат да се отнасят с тях и какво очакват от живота и от една връзка. Четем ги, за да се чувстваме по-комфортно да изразяваме себе си и за да видим нещата от тяхната гледна точка.
Гавин примига.
– Говорите сериозно?
– И още как – отвърна Дел.
Руснакът с проблема със сиренето кимна.
– Четенето на любовни романи ми помага да видя колко различно виждаме света жена ми и аз и как трябва да говоря по-добре нейния език.
– Нейния език?
– Случвало ли ти се е да кажеш на Теа нещо, което според теб е напълно безобидно, само за да я видиш как се фръцва от стаята, а после в продължение на часове да твърди, че нищо ѝ няма? – попита Малкълм.
– Да.
– Или пък да се пошегуваш, а тя адски да се обиди?
– Е, да, но…
– Или пък – включи се и Ян – да ѝ кажеш, че си сложил съдовете в миялната, а тя да се нацупи и да ти заяви да не очакваш потупване по рамото, задето си свършил нещо, за което всеки възрастен в проклетата къща би трябвало да е отговорен?
По гърба на Гавин пробяга ледена тръпка.
– Да не би да сте говорили с нея?
Ян изпръхтя.
– Вие двамата си говорите на различни езици. – Той махна към книгата. – Като четеш любовни романи, ще научиш нейния.
– Но Теа дори не чете подобни книги!
Останалите се спогледаха, а после избухнаха в смях.
Можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
