„По книгата ще ме познаеш“ от Али Бърг и Мишел Калъм (изд. „Софтпрес“, преводач: Богдан Русев) е забавна романтична история за любовта към книгите и тяхното отражение върху мирогледа на хората, за големите литературни шедьоври, които вдъхват живот на своите герои и по този начин мотивират читателите да се оглеждат за тях не само из страниците на един роман, но и в ежедневието.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Франки изрови ключовете от дъното на чантата си, отключи вратата на „Малката книжарница на улица „Брунсуик“ и влезе. Това беше нейният втори дом през последната година и половина – точно от времето, когато всичките ѝ мечти се разбиха на парчета и животът ѝ се разпадна. Работата в книжарницата я беше спасила по много различни начини. Напомняше ѝ за трите месеца, през които беше работила в прочутата парижка книжарница „Шекспир и компания“, преди да се върне, за да следва магистратура по английска литература в Мелбърнския университет.
В онези безгрижни дни Франки се бе наслаждавала на миговете безвремие, прекарани в писане и хапване на кроасани с бадеми между лавиците с книги. Същото това чувство я обземаше всеки път, щом пристъпеше прага на „Малката книжарница на улица „Брунсуик“. Обичаше да наблюдава хората отвътре навън, сякаш през обърнат калейдоскоп, в който се размиваха любители на литературата, вперили поглед в красивите витрини откъм оживената улица „Брунсуик“. Обичаше да е заобиколена от влиятелни жени като Анджелоу, Атууд и Адики. А най-много от всичко обичаше да работи заедно с Кет.
Клод, съпругът на Кет, беше наследил „Малката книжарница на улица „Брунсуик“ от баба си и дядо си и когато той – счетоводител в малка кантора в града, който работеше до късно и в свободното си време обожаваше да плете, – започна да се чуди как ще успява да работи на две места едновременно, на Кет ѝ хрумна гениалната идея тя да се заеме с продажбата на художествените книги, а той от време на време да хвърля по едно око на счетоводните. А когато Кет предложи работа на Франки, тя не се колеба дълго, преди да каже да, да, да!
Още откакто прекарваха дните си в съчиняване на любовни писма до господин Дарси, вместо да се упражняват по алгебра за осми клас, тяхното приятелство беше оцеляло във времето – макар сега Кет, бременна с първото си дете, да прекараше всяка събота вечер в гледане на повторения на „Националната вечер по плетене“ по „Нетфликс“ заедно с Клод, а Франки, бременна с вчерашната пица, да прекарваше своите съботни вечери, като ходеше по кофти първи срещи. А откакто прекарваха дните си заедно – в компанията на книги, които обсъждаха и четяха (и разбира се, в одумване на всички хора на базата на книгите, които си купуваха), Кет и Франки си бяха по-близки дори от Хорацио и Хамлет.
Франки си проправи път между лавиците с книги и безцеремонно метна чантата си зад щанда. Усили климатика, настани се зад касата, вдигна крака на плота и отново се зарови в своята „Ема“ с оръфани корици. Тъкмо беше прелистила нова страница, когато вратата се отвори със звън и Кет влезе с маршова стъпка в книжарницата. Червената ѝ къдрава коса стърчеше във всички посоки, по лицето ѝ се стичаше пот и беше облечена с яркорозова плетена блуза, черен клин и яркооранжеви кецове.
– Кетрин – поздрави я Франки, като кимна иззад книгата си.
– Франкстън – кимна в отговор Кет.
Тя се присъедини към Франки зад щанда, грабна своя екземпляр от „Джаспър Джоунс“ и качи краката си до тези на Франки.
– Защо си толкова потна? – попита Франки.
– Сутринта пак бях на кей-поп танци – и между другото, беше страхотно, но душовете им не работят и понеже не ми се занимаваше да ходя обратно до вкъщи да се преобличам и после пак да идвам дотук, реших, че ако просто постоя навън, ще изсъхна. Но забравих, че днес ще бъде не просто топло, а трийсет и два градуса! Освен това тези блузи, които ми плете Клод, изобщо не попиват потта. Виж само как се стичам, като сладолед съм!
Кет сграбчи Франки и се опита да притисне главата ѝ до потните си гърди.
Ако Франки беше кралицата на ходенето по срещи, Кет беше кралицата на физическите упражнения. От баре тренировки до едно много дръзко лято, прекарано в уроци по танцуване на пилон, Кет се опияняваше и после изтрезняваше от всеки възможен тип упражнения, след което ги зарязваше така, както Мариус беше зарязал Епонин6. Всичко започна едно лято преди няколко години и първоначално Франки си мислеше, че тази фитнес мания е породена просто от желанието на Кет да се чувства по-здрава и тонизирана, но в последно време беше започнала да се чуди дали не става дума за дълбока вътрешна неувереност. Кет си умираше от кеф да вижда как заглеждат изключително привлекателния ѝ съпруг, но дали не започваше да се чувства засенчена?
– Докъде си? – попита Кет, като хвърли един поглед на оръфаната книга на Франки.
– Почти на предложението – отвърна замечтано Франки.
– Не ти ли омръзна да препрочиташ едни и същи книги?
– Ти четеш „Джаспър Джоунс“ за четвърти път – отвърна на удара Франки.
Кет разпери ръце като признание, че резултатът е равен.
– Знаеш ли, днес по време на тренировката по кей-поп се случи нещо доста странно.
– Така ли? – отговори Франки.
Вратата на книжарницата се отвори и прекъсна разговора им. Франки и Кет затвориха книгите, спуснаха краката на земята и зорко вдигнаха поглед към новодошлия – набит, леко оплешивяващ мъж.
– Научна фантастика! – просъска Кет.
– Военна биография! – изръмжа Франки.
Мъжът се усмихна на Франки и Кет с почервеняло лице. Те му се усмихнаха мило в отговор и го попитаха дали има нужда от съдействие. Той поклати глава, а сетне мъчително бавно закрачи из книжарницата, като се почесваше по главата и не докосваше нищо. Двете жени го гледаха втренчено и проследяваха всяко негово движение.
– Просто действай – прошепна Кет.
– Всеки момент ще атакува! – просъска Франки.
Сякаш след цяла вечност мъжът спря пред раздела с научна фантастика и взе два романа на Стивън Кинг, като лов¬ко пъхна по един под всяка мишница.
– По дяволите! Риза без вратовръзка. Как ми убягна! – каза Франки разочаровано.
– Плащай, Франкстън – Кет протегна ръка под носа на Франки и нетърпеливо размърда пръсти.
Франки бавно измъкна една петдоларова банкнота от портмонето си и троснато я сложи в ръката на Кет.
– Само тези две прекрасни книги с научна фантастика ли? – каза Кет на своя клиент, докато се усмихваше дяволито на Франки.
– Да, нищо не може да се сравни с един хубав Стивън Кинг – каза мъжът и сложи двете книги на щанда пред Кет, за да ги маркира. – Всъщност щях да пробвам онази военна биография – „Кръстопътят“ от Марк някой си. Сещате ли се за коя говоря? Но после си казах – защо да се лишавам от хубавото? А Кинг… Е, той е нещо много хубаво!
Последните думи бяха произнесени с кикот и Франки го изгледа втренчено, а Кет едва се сдържа да не прихне, докато слагаше двете книги в хартиен плик.
– Пожелавам ви прекрасен ден. Толкова се радвам, че предпочетохте Кинг, а не военната биография. Кинг наистина е нещо много хубаво – изчурулика Кет.
– Така си е! До скоро виждане! – ведро каза мъжът, докато излизаше през вратата, а звънчето изчурулика зад гърба му.
– Всичко хубаво и на вас! – провикна се след него Кет, като размахваше триумфално юмрук.
– Щеше да си купи военна биография! Върни ми петте долара! – каза Франки и грабна банкнотата, но Кет я дръпна обратно.
– Щеше. Но за жалост, не го направи! Петачката си е моя – отвърна самодоволно…
Можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
