„Дневникът на Беки“ от Майкъл Морпурго (изд. „Фют“, преводач: Екатерина Митренцева) печели британската награда за детска литература „Ред Хаус“ за 2002 година. Беки получава от баща си специален подарък за Коледа – дневник, в който може да рисува и пише. Има толкова много неща, които Беки иска да разкаже! Но в началото на март всичко се обърква. Смъртоносна болест по животните покосява стадата във фермите и идва все по-близо до тях.
Прочетете при нас откъс от романа на единствения британски писател, трикратен носител на наградата „Ред Хаус“.
1 януари, понеделник
Тази сутрин очите на тате са зачервени, но след снощи не е за чудене. Посрещнахме Нова година в „Херцога на Йорк“ заедно с почти цялото село – Джей, чичо Марк, леля Лиз, всички – кръчмата беше претъпкана.
Но за нас 2001-ва не започна там. Стоях с мама в тъмнината на църквата и гледах как тате и другите бият камбаната за Новата година. Тате е по-едър от всички останали звънари и когато той бие камбаната, тя звъни най-силно и с най-дълбокия си звън. Подхожда му да го прави.
След това прекосихме гробищата, за да отидем на празника в „Херцога“. Нощният въздух беше леден. От кулата на църквата избуха сова, и тате ù извика: „Честита Нова година и на тебе!“
Тате се смееше много – както винаги, и пиеше много, но не повече от всеки друг. Мама непрекъснато го мъмреше, че е пил достатъчно и че сутринта главата му ще се пръска. Не обичам, когато се заяжда с него така, особено когато го прави пред други хора, но изглежда, това изобщо не интересуваше тате. Беше прекалено щастлив, за да му пука. Изпя „Дани бой“ и всички му ръкопляскаха. Той обича да пее, когато е щастлив. Снощи всички бяха щастливи, аз също. Когато в кръчмата стана прекалено задушно и задимено, двете с Джей излязохме навън, легнахме на ливадата и гледахме звездите. Беше студено, но не обръщахме внимание на студа. Совата от гробищата на църквата продължаваше да буха. Джей каза, че е видяла падаща звезда, но според мен си го измисли. Тя винаги си измисля, особено когато става дума за „опита ù с момчетата“, както тя го нарича. Понякога това ме ядосва, защото ми се струва, че се опитва да ме дразни. Но снощи Джей просто се забавляваше. Чувствам я повече като сестра, отколкото като най-добра приятелка.
Джей беше до мен и по-късно, когато всички се хванахме за ръце и пяхме „За миналите дни“ (никога не мога да си спомня думите докрай). След това си тръгнахме, а Бобс тичаше най-отзад и лаеше до скъсване по луната с вирната нагоре глава. Той винаги лае и вие, когато има луна – „като проклет върколак е“, казва тате.
Когато се прибрахме, отидох в конюшнята да видя Руби и да ù честитя Нова година. Дадох ù много бучки захар и я целунах по носа. След това направих същото и с Бобс, за да не се чувства пренебрегнат. На него не му дадох захар, само целувка. Когато си легнах, тате вече хъркаше като дърворезачка.
Следобед изведох Руби на езда. Бобс дойде с нас. Бобс винаги идва с нас. Минахме през гората Блубел и се спуснахме надолу към реката. Докато препускахме през ливадите, от папурите излетяха две чапли. Обичам чаплите. Реката беше плитка, затова преминахме с Руби на другата ù страна, в гората на господин Бейли. Бобс трябваше да плува. Шляпаше с лапи като луд, вдигнал глава, и изглеждаше много доволен от себе си. С господин Бейли бяхме сключили блестяща сделка. Той ми разрешаваше да яздя в неговата гора, а в замяна аз му давах конски тор за зеленчуковата градина. За разлика от нас, той поддържа пътеките в гората си и не позволява да обраснат, така че докато търсех дупки на язовци, можех да пусна Руби да прави каквото си науми. Днес тя се натича на воля, като цвилеше и пръхтeше, както винаги, когато изпитваше удоволствие.
Когато излязох от гората, видях господин Бейли да храни овцете си. Той ми махна и ми извика, за да ми честити Нова година, което малко ме изненада, защото той е доста навъсен човек (снощи не беше в кръчмата, защото е методист и не обича кръчмите). Обикновено си махаме един на друг отдалече, но сега отидох да го поздравя, защото исках да бъда любезна. Той ми каза, че до седмица овцете му ще се обагнят.
– Не искам никакъв сняг – каза, – не е добре, когато овцете се агнят, да има сняг.
После ме попита дали съм взела някакви новогодишни решения, тоест дали съм си обещала, че през годината непременно ще изпълня някои важни неща. Казах му, че не съм.
– Трябва да го направиш, Беки – каза ми той. – Аз винаги си давам такива обещания. Невинаги ги изпълнявам обаче. Но се опитвам. А важното е точно това – да се опиташ.
Докато се връщах към къщи, мислех за онова, което ми каза господин Бейли, и взех две новогодишни решения. Първо: да пиша в дневника си всеки ден, както пиша сега. Второ: да бъда по-добра към мама, ако тя е по-добра към мен.
11 януари, четвъртък
Не изпълних нито едно от двете си новогодишния решения. От десет дни не съм написала нито една дума в дневника, а с мама все още никак не се погаждаме. А ето сега какви са извиненията ми. Не пиша в дневника, отчасти защото не мога да измисля за какво да пиша и отчасти защото мама не ме оставя на мира и ми вади душата да пиша. Непрекъснато повтаря, че така ще упражнявам английския си (това ù е проблемът, тя не може да не се държи като учителка) и че тате ще бъде страшно разочарован, ако не пиша в дневника всеки ден. Мама ме тормози за всяко нещо, не само за дневника.
Ето и списък на моите ужасни престъпления:
1. Не съм написала благодарствени писма за подаръците, които получих за Коледа и рождения ден. Ще ги напиша.
2. Забравих да сложа резето на вратата на конюшнята и Руби излязла. Беше само веднъж. Случайно.
3. Все още не съм подредила стаята си. Е, и? Какво толкова?
4. Къпя се прекалено дълго и използвам много вода. Обичам да стоя под душа.
5. Влизам вкъщи с гумените ботуши, с които съм била във фермата. Беше само веднъж, бързах за тоалетната.
6. Би трябвало да прекарвам по-малко време с Руби и да отделям повече време за домашните си работи (ако „искам да успея в живота“).
Мама изобщо не разбира колко много обичам Руби. Тате разбира. Той е същият като мен към неговите крави и неговите прасета, и с овцете. Обича ги безумно. Тате има двайсет и пет крави от породата Глостър и знае всяка една по име. Аз също. Той винаги им дава имена на цветя: Мериголд, Тюлип, Роуз, Селъндайн. Най-хубавата крава се казва Примроуз. Примроуз винаги идва първа, за да я издоят, и въобще винаги и навсякъде върви първа. Има замечтани очи и големи извити рога. Тате много я обича и винаги ú дава тайничко допълнително мента.
В мандрата си тате прави най-хубавото сирене на света. Така казва той и това е самата истина. „Двоен Глостър“. В цялата страна това е единственото сирене „Двоен Глостър“, което се прави от млякото на крави от породата Глостър. Тате много се гордее със своето сирене и със своите крави. Аз също. Той постоянно е в мандрата и постоянно проверява сиренето в склада. Не знам защо. Мисля, че просто обича да е при него.
Най-много от всичко обаче тате обича Хектор, нашия стар бик от породата Глостър. Хектор е роден във фермата преди дванайсет години и е толкова кротък, че можеш да го водиш с малкия си пръст – той ще върви след тебе. Когато бях малка, тате често ме качваше на гърба му. Дори имам снимка в албума си.
Освен това имаме и свине – имената на всички започват с „Дж“ – Джесика, Джемима, Джизбел. Те са от породата стар петнист Глостър – бели с черни петна. В момента имаме три семейства с прасенца с най-различна големина. Всичките са много сладки, но не и когато влязат в градината и почнат да ровят със зурлите си. Само преди няколко дни мама ги видя през прозореца, докато закусвахме, и изхвърча навън с метлата, за да ги прогони. Беше по нощница и с гумени ботуши. Тате за малко не умря от смях. Аз също.
Днес чух как отвъд реката блеят първите агънца на господин Бейли. Нашите овце още не са почнали да се агнят. Това ще стане след една-две седмици. Тате получава много награди за овцете си. Някои са порода Котсуолд, някои са Суфолк. Общо са около сто и петдесет. Както всяка година, така и тази тате ми избра три овце – мое собствено стадо. Всички са Суфолк, защото тази порода се агни по-лесно, каза той. От сега нататък трябва да се грижа за тях, а тази година, когато му дойде времето, за пръв път ще трябва да им помагам при агненето. Написах двайсет имена, които започват с „М“, и от тях избрах трите най-хубави: Моли, Мери и Мей. Моли е най-нахакана от трите и вече ми е любимка.
Миналата седмица, по-точно миналия понеделник, отново тръгнах на училище. Парното се развали и всички се смръзнахме. Хубаво беше да видя пак Джей и останалите, но в началото училището винаги ми се струва странно. Обаче ще свикна. Винаги свиквам. В края на миналия срок навсякъде имаше коледна украса. Без нея сега училището изглежда голо и празно – като дърветата отвън пред прозореца ми. През зимата те приличат на скелети. Дойде ми до гуша от зимата. Писна ми! Всеки ден вали и реката се е разляла, затова не мога да я пресека и да стигна до гората на господин Бейли. Освен това навсякъде има много кал, а Руби мрази калта. Аз също я мразя. Двете с Руби винаги сме на едно мнение.
Госпожа Кенеди ще си има бебе, затова я няма, така че имаме нова учителка по английски – госпожа Мертън. Тя ни разказа всичко за себе си. Госпожа Мертън е на трийсет и пет години, омъжена е, има две деца, израснала е във ферма като мен и често се усмихва. Обичам учителите, които се усмихват.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
