„Помощ!“ от Мариан Пауър (изд. „Locus“, преводач: Маргарита Иванова) разказва историята на авторката, която е пристрастена към книгите за самопомощ. Мариан иска да провери дали обещаваният в тях идеален живот е постижим и решава всеки месец в рамките на година да следва съветите от една книга за самопомощ. Планът ѝ постепенно се превръща във влакче на ужасите, от което няма слизане.
Прочетете откъс от книгата при нас.
…Когато за пръв път прочетох книга за самопомощ, бях на 24 години. Пиех евтино бяло вино в „Ол Бар Уан” до Оксфорд Съркъс и се оплаквах от скапаната си временна работа, когато една приятелка ми подаде изхабено копие на „Страхувам се… и все пак ще го направя”от Сюзън Джефърс.
Прочетох на глас девиза на корицата: „Как да превърнете страха и нерешителността си в увереност и действие…”.
Завъртях пренебрежително очи и обърнах да прочета текста на задната корица: „Какво ти пречи да станеш човека, който искаш, и да живееш живота си така, както искаш? Страх да се изправиш пред шефа си? Страх от промяната? Страх да поемеш контрол?”.
– Не ме е страх, просто работата ми е скапана – пак погледнах пренебрежително. – Знам, че звучи изтъркано, но все пак я прочети – настоя приятелката ми. – Обещавам, че ще те накара да излезеш и да НАПРАВИШ най-различни неща.
Зачудих се тя какво беше излязла да направи, освен да се напие с мен, но както и да е. Същата нощ във винено опиянение прочетох половината книга. На следващата нощ я довърших.
Въпреки че бях завършила английска литература и се имах за разбирач, нещо в крещящите главни букви и удивителните знаци ме омагьосваше. Американската нагласа, че ти можеш всичко, беше пълната противоположност на моя английско-ирландски песимизъм. Накара ме да повярвам, че всичко е възможно.
След като прочетох книгата, напуснах работата си, въпреки че нямах други предложения. След около седмица чух, че някаква приятелка на моя приятелка работи във вестник. Обадих й се, но въпреки че не вдигна, аз продължих да звъня. Отново и отново. Проявих упорство, което бе напълно непривично за мен. В крайна сметка тя ми върна обаждането и ми каза, че може да отида на стаж. След две седмици ми предложиха работа.
Ето как започнах да работя като журналист. Рискът си заслужаваше.
От този момент нататък се пристрастих към книгите за самопомощ. Ако дадена книга обещаваше през обедната ми почивка да промени живота ми или пък да ми осигури самочувствие, мъж или пари само с пет лесни стъпки и беше одобрена от Опра, то аз купувах не само нея, но и тениската и аудио курса към нея.
Изчетох от корица до корица книги от типа на „Малка книга на спокойствието”, „Правилата на живота” и „Силата на положителното мислене”. Подчертавах откъси. Водех си записки в полето. Всяка една от тях обещаваше по-щастливо, по-здравомислещо, по-удовлетворено аз… но дали вършеха работа?
И още как!
Въпреки че прочетох „Аз ще те направя богат” на Пол Маккена, бивш DJ и настоящ хипнотизатор, който действително беше забогатял благодарение на новата си серия книги за самопомощ, аз си оставах неспособна да се оправя с парите. Дайте ми десетачка и аз ще съм изхарчила двайсетачка, преди да сте си прибрали портфейла.
Макар че прочетох „Мъжете са от Марс, жените от Венера” и „Мъжете си падат по кучки”, все така нямах гадже.
И макар че „Страхувам се…” ми помогна да започна кариерата си, последвалите ми успехи не се дължаха на „Принципите на успеха”, а по-скоро на всепоглъщащия страх от провал, който ме тласкаше да работя неуморно.
По време на едно от многобройните ми премествания приятелката ми Сара, която ми помагаше с багажа, се смя истерично на факта, че във всяка стая има купчини книги за самопомощ. Под дивана, под леглото, до гардероба.
– Много от тях са ми за работа – отбелязах аз. До известна степен беше вярно. Понякога пишех за тях. Но в повечето случаи ги купувах по друга причина – мислех, че ще променят живота ми.
– Не пише ли все едно и също? – попита Сара. – Мисли положително. Излез от зоната си на комфорт. Не ми е ясно защо са им нужни 200 страници да напишат нещо, което е обобщено на задната корица.
– Понякога идеята трябва да се повтори няколко пъти, за да бъде разбрана – отвърнах.
Сара взе една книга, която стоеше върху хладилника до две зарядни и купчина менюта за храна за вкъщи.
– „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота” – прочете тя заглавието на вече позахабената книга.
– Тази е много добра! – казах аз.
Тя се засмя.
– Не, сериозно, класика е. Писана е по време на Голямата депресия. Чела съм я поне три пъти.
– Чела си я три пъти? – възкликна Сара.
– Да!
– И мислиш, че ти е помогнала?
– Да!
– И вече не се безпокоиш…?
– Ами то…
Сега тя вече се превиваше от смях, чак й потекоха сълзи.
Опитах да се разсърдя, но не успях. Та аз наистина се безпокоях повече от всеки друг, когото познавах.
Не правех добра реклама на тази или която и да е от книгите на рафта – или по-скоро тези под леглото. Бях живо доказателство, че ако книгите за самопомощ наистина помагат, една би била достатъчна. Аз купувах поне по една на месец, а не се бях променила – бях си махмурлийка, депресирана, невротична, самотна…
Защо тогава четях книги за самопомощ, щом не ми помагаха?
Чета ги по същата причина, поради която човек яде шоколадова торта или гледа стари епизоди на сериала „Приятели” – за утеха. Тези книги даваха гласност на неувереността и тревогите, които чувствах, но бях твърде засрамена да призная. Те караха личните ми безпокойства да изглеждат като нормална част от човешкия живот. Като ги четях, се чувствах по-малко самотна.
Освен това го имаше и моментът с фантазирането. Всяка вечер попивах обещанията за издигане и забогатяване и си представях какъв би бил животът ми, ако бях по-уверена и по-продуктивна, ако не се тревожех за нищо и ставах да медитирам в пет сутринта… Имаше само един проблем. Всяка сутрин ставах (но не в пет) и си живеех както преди. Нищо не се променяше, понеже не правех никое от нещата, които ме съветваха книгите. Не си водех „дневник на чувствата” и не си повтарях мотивиращите фрази…
„Страхувам се…” бе успяла да промени живота ми при първото четене, защото бях предприела някакви действия – почувствала бях страха и бях напуснала работа. Оттогава обаче не бях излизала от зоната си на комфорт, та аз едва излизах от леглото!
И ето че, прочитайки я за пети път, докато неделният ми махмурлук най-накрая отминаваше, ми хрумна идея. Идея, чрез която ще престана да бъда депресирана махмурлийка и която ще ме превърне в щастлива, високопродуктивна жена: нямаше просто да чета книги за самопомощ, щях да си самопомагам активно.
Щях да изпълня абсолютно всички съвети, които даваха така наречените гуру, за да разбера какво ще стане ако наистина следвам „Седемте навика на високоефективните хора”. Ако наистина почувствам „Силата на настоящето”. Дали животът ми би могъл да се промени? Бих ли могла да забогатея? Да отслабна? Да намеря любовта?
Идеята се роди напълно оформена – всеки месец щях да следвам буква по буква една книга, за да проверя дали самопомощта наистина може да промени живота ми. Щях да го правя една година, т.е. общо 12 книги. Щях систематично да се заема с всеки от недостатъците си един по един – пари, безпокойство, тегло… и така накрая на годината щях да бъда… перфектна!
– Да, обаче ще трябва наистина да правиш въпросните неща – каза Шийла, когато няколко дни по-късно й споделих идеята си. – Не може цяла година просто да четеш книги, които те карат да анализираш чувствата си. – От тона й ставаше ясно, че смята това за идеалната възможност да стана още по-нарцистична и обсебена от собствената си личност, отколкото съм по принцип.
– Ще действам! – сопнах се аз. – Нали това е цялата идея.
– Кои книги ще следваш? Имаш ли план?
И пак удар под кръста. Шийла знае, че никога нямам план.
– Ще започна със „Страхувам се… и все пак ще го направя”, тъй като тя имаше голям ефект първия път, а после мисля да се заема с книга за парите, а след това не знам. В света на самопомощта казват, че правилната книга те намира, когато му дойде времето – отвърнах аз.
Знаех, че звуча неубедително.
– Ще следваш само книги, които си чела преди, или и нови?
– Ще комбинирам.
– Ще следваш ли книга на любовна тематика?
– Да.
– Коя?
– Още не знам.
– А кога ще разбереш?
– Откъде да знам, Шийла! По-късно през годината. Първо искам да поработя върху себе си и после ще мисля за мъж.
Изнервих се, че използвам фразата „работя върху себе си”.
– И какво точно целиш с цялото това начинание? – попита ме Шийла. Ето затова й плащаха големите пачки. За да открива недостатъците във всеки план.
– Идея си нямам. Просто искам да съм по-щастлива и по-уверена и да си изплатя заемите. Искам да водя по-здравословен начин на живот и да пия по-малко…
– Не ти трябва книга, за да намалиш пиенето – прекъсна ме Шийла.
– Знам! – възкликнах и тихичко си отпих от виното.
– Добре, обаче ще трябва все пак да правиш неща, не само да говориш за тях.
– Разбрах, Шийла. Ще действам.
Даже реализмът на Шийла не можа да ме разколебае. Затворих телефона, затворих очи и си представих колко съвършена ще бъда в края на годината.
Идеалната версия на мен самата няма да се тревожи, нито да отлага, тя ще си върши работата с лекота. Ще пише за най-добрите вестници и списания и ще печели неприлични суми пари, достатъчни, за да си изправи зъбите. Идеалната моя версия ще живее в разкошен апартамент с големи прозорци. На рафтовете ще са наредени литературни класики, които тя действително ще е прочела. Вечер идеалната Аз ще ходи на лъскави събирания и ще изглежда шикозно, облечена в непретенциозни, но скъпи дрехи. О, и освен това до нея ще стои красив мъж в кашмирен пуловер. Много ясно.
Сещате ли се за онзи тип съвършенство, което сте виждали по списанията – интервютата с перфектните хора, които живеят в перфектни домове, облечени са в перфектни дрехи и разказват за перфектния си живот? Аз щях да стана една от тях!
Беше ноември, така че реших да започна от януари. Нова година, нова аз.
Почувствах прилив на вълнение. Това беше начинът. Така наистина щях да променя живота си. Тогава дори и не подозирах, че едногодишният ми план ще се превърне в 16-месечно возене на влакчето на ужасите, по време на което всяка част от мен ще се обърне с главата надолу.
Да, книгите за самопомощ определено промениха живота ми, въпросът беше в коя посока?…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
