„Защо точно ти“ от Джеймс Рийд ( изд.„Locus“, преводач Александра Павлова) предлага отлични техники за подготовка за интервю за работа – как да отговаряте на най-популярните въпроси, как да възприемете умствената нагласа, която ще ви помогне да се справите. Техниките са базирани върху директна информация от топ интервюиращите в неповторимата мрежа за набор на персонал на REED.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Един миг
Възможно ли е целият житейски път на един човек да зависи от това, което е направил в един или два решителни мига? Китаристът Анди Съмърс определено е на това мнение.
Може би името му не ви е познато, но познавате работата му. Съмърс е бил част от Police, една от най-успешните рокгрупи на всички времена.
Навярно не сте им фен, но ще трябва да се съгласите, че като китарист в рокбанда, Съмърс си е намерил работа, която много от нас биха искали да имат. Неговата работа го е отвела почти във всяка страна по света. По цял ден е творил. Срещал се е с интересни хора и верни почитатели. Плащали са му луди пари, за да върши нещо, което обича и което му се удава. Наистина чудесна работа, ако успеете да си я намерите. А как всъщност я е намерил?
Като се качил във влак на лондонското метро и случайно седнал до барабанист на име Стюарт Копланд. Обикновено хората не разговарят в метрото, но незнайно защо тези двамата завързали разговор в онзи ден. Разказали си каква музика искат да правят. Всеки убедил другия, че е искрен и подходящ. Паснали си. Сформирали банда. Срещнали Стинг. Започнали работа.
Ако махнете последната част със Стинг, ще получите перфектното описание на това, което се случва по време на едно добро интервю за работа: двама души разговарят чистосърдечно за един общ интерес, като всеки излага това, което може да предложи. (Трябва да признаем, че това се различава от стандартното интервю за работа, което много от нас познават.)
Когато дошло време Съмърс да напише своята автобиография, той я озаглавил „Един влак по-късно”, защото ако се бил качил на следващия влак, нямало да срещне Копланд и неговата вълнуваща кариера изобщо нямало да се осъществи. Очевидно това бил един от онези мигове, в които целият му житейски път можел да се развие в една или друга посока – точно както се случва на едно интервю за работа.
Навярно смятате, че Съмърс не се е явил на интервю за тази работа, че е успял благодарение на умението си (в неговия случай да свири на китара) и като е усъвършенствал това умение, упражнявайки се часове наред всеки ден. Сигурно сте прави, но невинаги всичко се свежда до умения.
Ще бъде по-точно да кажем, че Съмърс е бил напълно подготвен, когато неговият съдбовен миг е настъпил. Намирал се е в етап от живота си, когато е знаел какво умее и е успял да го предаде на напълно непознат по начин, който го е представил като човек, когото бихте искали в своето обкръжение.
Тази книга е посветена на това как можете да се научите да правите съвсем същото.
(……)
Как да използвате тази книга
Важно е да знаете, че тази книга няма да ви научи как да „изиграете” интервютата, като използвате предварително подготвени отговори. Ще ви бъдат предложени няколко общи примерни отговори, но горещо ви препоръчвам да не наизустявате дословно тези примери. Повярвайте ми, готовите отговори не вършат работа. Аз давам работа на около 3000 души и повечето от тях си изкарват прехраната с провеждане на интервюта. Уверявам ви, че те чуват готови отговори всеки ден, както и работодателите, които съставляват клиентелата на „Рийд” – и всеки един от тези готови отговори е негоден.
Проблемът непрекъснато се задълбочава благодарение на това, че интернет е една голяма ехо камера. Само изразът „въпроси на интервю” се търси в Google половин милион пъти на месец, да не говорим за всички останали сходни търсения като „Какво да говорим на интервю”. Става така, че кандидатите кликват върху първите един или два резултата, наизустяват отговорите и после решават, че са извършили цялата необходима подготовка за интервю, докато всъщност само са затруднили работодателите да разберат каква е истинската им същност. Сякаш някои хора смятат интервютата за игра на бинго с шаблонни фрази, а не за откровен разговор между двама непознати.
Не е редно да се преструвате на човек, който не сте. В крайна сметка това ще ви струва много повече усилия. Никой не е бил уволнен заради това, че се е оказал точно такъв, какъвто е изглеждал на интервюто, но много хора са били уволнени заради това, че с измама са се добрали до пост, за който не са подходящи, а преди да ги уволнят, навярно са страдали дълго време, докато са се бъхтели с работа, която всъщност не могат да вършат.
Другата причина да избягвате готовите отговори е, че сред интервюиращите съществува учудващо малко единодушие относно това какво представлява добрият отговор. Това стана ясно, когато „Рийд” проведе около десет уъркшопа сред своите консултанти по подбор на персонал заради тази книга. По време на тези занятия лошият отговор се разпознаваше лесно, но добрият често беше въпрос на вкус и много дебати.
Но колкото и безполезни да са готовите отговори, техният пример поне ни отвежда до същността на тази книга. Готовите отговори са лоши, защото пречат на работодателя да разбере кои сте. А кои сте всъщност става не по-маловажно от това, което можете да правите. Ако се върнем няколко десетилетия назад, интервюто за работа щеше да бъде свързано почти само с умения и опит; днес вашето интервю вероятно ще бъде свързано и с вашия характер и нагласа. Както вече е писано безброй пъти другаде, в наши дни светът се променя много бързо, отчасти защото уменията и знанията все повече се комерсиализират и разпространяват. В такава среда вашият характер излиза на преден план. При интервютата за работа това означава, че способността на един програмист да изрази своите надежди, мечти и хрумвания, вече има почти толкова голямо значение за неговите шансове за успех, колкото и умението му да програмира. И отново, това положение може би няма да ви хареса – но точно така стоят нещата в момента. Фирмите не наемат CV-та, а хора. Винаги са го правели, но сега повече от всякога.
(……)
Най-добрият човек, който можете да бъдете по време на интервю, сте самият вие
Навярно това не ви звучи като нов съвет и често се смята за клише. Но не е клише, а е жизненоважно.
Интервюиращите са просто хора. Те искат да усетят емоционална връзка с реален човек, а не с политик. Харесва им, когато тази връзка се осъществява в стая за интервюта, но това не се случва много често, защото стаята за интервюта е изкуствена среда, която лесно може да предизвика изкуствено поведение, високопарни разговори и неловки паузи. Обикновено там не виждате хората в най-добрата им светлина, въпреки че всички присъстващи искат да видят точно това.
След като минат през безброй готови отговори, неловки паузи и полуистини, интервюиращите често копнеят за истинска среща с искрен човек. Ако говорите чистосърдечно и не преувеличавате, блъфирате или плещите безсмислици, ще дадете на интервюиращите това, за което копнеят. Те ще ви запомнят заради това, дори да не сте подходящи за работата.
Много интервюиращи запазват в базата данни някой отхвърлен кандидат, в случай че изникне нещо подходящо; много кандидати успешно са си намерили работа по този начин.
Странното е, че да бъдете себе си по време на интервю, винаги е по-трудно, отколкото звучи. Освен това е рисковано, определено що се отнася до получаването на работа. Но не е рисковано, ако става въпрос да получите подходящата работа.
Не става въпрос за CV-то ви, а за това кой сте и какъв можете да станете
Повечето хора започват подготовката си за интервю, като актуализират CV-то си и обмислят някои от нещата, които да кажат за изреченията върху този митичен лист във формат А4. Но ако са ви поканили на интервю, вашето CV внезапно ще стане далеч по-маловажно, отколкото винаги ви се е струвало, защото до етапа на интервюто интервюиращият вече е научил най-необходимото от него. Той е в режим „интервю”, а не „CV”. В режим „интервю” оценяват преди всичко вас и вашия характер, а не толкова професионалния ви опит. Освен това CV-то е изцяло свързано с миналото, с един свят на умения, технологии и институции, който или вече го няма, или скоро ще изчезне. Бъдещето настъпва неумолимо.
Единственото, което всяка фирма може да направи за бъдещето, е да наема хора, които могат да се справят с промяната. Ако успеете да оглавите промяната – и дори да й се насладите, – ще бъдете търсени. Работодателите имат нужда от хора, които ще се развиват успешно на работно място, което може да бъде неузнаваемо след три години.
Ето защо всеки, който базира своята техника за интервю изцяло върху съдържанието на своето CV, гледа в неправилната посока. Интервюиращият ще гледа напред, към бъдещето, което едва се вижда. Никой не знае какво ще се случи след това. Директорът не го знае. Вие не го знаете. Интервюиращият също не го знае. Можете да очаквате интервютата за работа да отразяват тази несигурност – и да избирате въз основа на нея.
Добрата новина за вас е, че тази ваша устойчива на бъдещето същност е усвоимо умение, което можете да демонстрирате на интервюто. Просто трябва да възприемете правилната нагласа (в следващия раздел има повече за нагласата).
(…….)
За работодателя работната позиция е проблем, който трябва да бъде решен
Работните места съществуват едновременно в две напълно различни вселени.
В едната вселена – да я наречем „личната вселена”, тази, с която се сблъскваме като интервюирани и като хора – работните места осмислят живота.
В личната вселена работата ни осигурява
къща, приятели, стимули, разговори, почивки, нова кола и така нататък. Това е
светът на работата, който ние познаваме и за който много от нас копнеят. Всяка
година фирмата за глобални пазарни проучвания, „Gallup Inc.” провежда проучване, в което задава един
много прост въпрос на хиляди възрастни в над двеста държави: „Какво искате най-много?”.
Всяка година и по целия свят най-разпространеният отговор е: „Добра работа.”.
Нещо у нас иска да работи. Следователно не можем да виним никого, че иска
работа и всички онези жизнеутвърждаващи неща, свързани с нея.
Но работните места обитават и втора вселена – да я наречем вселената на предприемача – и в тази вселена работното място не съществува, за да ви прави щастливи.
В тази вселена работните места са вторичен
продукт на желанието на предприемача да изгради собствен бизнес, за който той
се надява, че ще реши всичките му проблеми, решавайки проблемите на другите
хора. Често за предприемачите техният бизнес е всичко онова, което ги дели от
финансовия крах, така че полагат огромни усилия да го поддържат. Струва си да
си припомним, че всяка компания, била тя „Marks & Spencer” или местният магазин на ъгъла, или се управлява от
някой от тези агресивни хора, или е била основана от такъв човек. Компаниите се
различават по степента, в която са съхранили морала на своите основатели,
„оцелей или умри”, но той ехти в повечето компании и несъмнено в тези, които са
прогресирали и оцелели.
В тази вселена е най-добре да възприемате вашия интервюиращ като човек с куп проблеми, за чието решаване той ще плати. В обобщен вид тези проблеми са познати като вашата работа и за да бъда откровен, винаги е било така с всяка работа. Това е доста груб и неемоционален начин за разглеждане на живота, но все пак е така.
Жалкото е, че много кандидати виждат работните места само в едната вселена. Те възприемат работата като средство за постигане на личния си икономически или психологичен напредък и забравят, че работата е свързана главно с решаване на проблеми от името на друг човек. Това лично пристрастие проличава и в техните отговори. Навярно ще бъде преувеличено да ви посъветвам да възприемате интервюиращия като шофьор, чиято кола се е повредила край пътя и той има нужда от помощ, но това е добра отправна точка. Несъмнено е по-добре, отколкото да смятате интервюиращия за камион с храна край пътя, както правят много кандидати.
Следователно лошият кандидат за работа определя работата като нещо, което ще реши всичките му проблеми. Добрите кандидати знаят, че „работата” е това, което се случва, когато можете да решите проблема на някой друг….
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
