Калоян Явашев е един от онези пишещи хора във фейсбук, които блестят с оригинален хумор и артистичен подход. Публикациите за него и семейството му се следят и харесват от стотици хиляди потребители, а всяка негова история е вдъхновена (и изстрадана) от деликатното изкуство да си родител. В „Дневникът на един татко звероукротител“ (изд.„Софтпрес“) той за пръв път дръпва завесата и разкрива битието си в пълния му блясък и предлага един забавен поглед към бащинството.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Времето минаваше и децата започваха да се променят. Не задължително към добро, но си личеше промяната и аз за първи път можех да кажа, че изпитвам обич към тях. Правеха опити да пълзят и да се изправят, така че купихме надуваем детски басейн и ги вкарахме вътре. По цял ден се търкаляха напред-назад, докато не го нахапаха и пукнаха. Така разбрахме, че им растат здрави и прави зъби.
Веднъж изпълзели от басейна, започнаха с учудваща бързина да се адаптират към апартамента и неговия ландшафт. Проходиха на около 11 месеца и бабите дружно решиха да им правят прощъпалник. За нас това бе непозната територия и оставихме майките ни ентусиазирано да правят каквото си искат. След като ни беше обяснено какво трябва да се случи, ние с Росито скептично скръстихме ръце и зачакахме. На дивана бяхме наредили вещи, а до него бяхме постлали малка пътечка с името на бебето. Пускаш първото дете в началото на пътечката и търкулваш голяма пита пред него. То тръгва по пътечката и накрая стига до дивана, където го чакат наредените предмети. Хващайки произволно нещо от диванния битпазар, наследникът ви посочва бъдещия си талант, професия или просто хваща най-близкото му нещо съвсем случайно. Така всеки от нас бе сложил вещ и очаквахме да видим кой какво ще грабне.
Първо подготвихме Боримир и след като се търкулна неговата питка, ние зачакахме и самият той да дойде до дивана. Аз му бях бутал цяла седмица тенис ракета в ръцете и очаквах предизвестен финал. Той обаче реши да бойкотира цялата церемония и задникът му се сля с пода. Както и да го бутахме, лъжехме и подритвахме, синът ни реши напук да не мръдне и сантиметър. Ако му кажехме да стои мирен, щеше да се опита и да бяга, но сега, когато искахме да върви, той реши да медитира. След 20 минути се отказахме и подготвихме подиума за Микаела. Изправихме я на крака и търкулнахме нейната питка. Дъщеря ми не чакаше втора покана и хукна, но не към дивана, а след питката. Настигна я и след като я ритна да падне, легна върху нея и я захапа. С писъци и рев я откъснахме от хляба и ѝ обяснихме къде трябва да отиде. С едната ръка заета да държи парче питка, тя се отправи към дивана и посегна към предметите. Грабна черпака и всички решихме, че предвид ненаситния ѝ апетит пред нас стои бъдещ главен готвач, дегустатор или просто чревоугодник като баща ѝ. Тя обаче се обърна и с несигурна крачка се приближи до все още седящия ѝ инатлив брат и му отвъртя един черпак през главата. Тук вече, учуден от прецизността на удара ѝ, аз решително гласувах за бъдеща полицайка или голфърка.
Така си минаваха дните у нас и ние заприличвахме все повече на семейство, макар че, гледайки децата в този момент как ядат банан, семейство е силно казано. По-скоро глутница маймуни с нагласата на футболна агитка и енергията на стадо глигани. Това са нашите деца. Много родители се оплакват от децата си, но ние сме на следващото ниво и просто ще се опитам безпристрастно да опиша живота ни през тези напрегнати месеци. Не че нашето е живот. Това е каторга, в която обличаш, миеш, храниш, миеш, чистиш, миеш… собствените си надзиратели. Искам да кажа на родителите на едно дете, че колкото и да е проклето вашето, не може да се сравнява с две. Особено нашите две! Характерно за децата е съществуването на
тъмна сила в тях, която се проявява с различна сила всеки ден. Например едно дете три дена ще е спокойно, после един ден ще е проклето и изобщо с едно дете се наблюдава цикличност при проявата на тъмна сила. Нашите близнаци са като скачени съдове. Ако едното е спокойно, това автоматично е знак за другото да ни побърка. Нивото на тъмни сили при нас никога не намалява, никога не изчезва. Например, ако едното стои кротко и си играе културно, другото със сигурност бърка в контакта, опитва се да ти изяде телефона, събаря телевизора, маже някаква храна по стената и това всичкото го прави едновременно. Ролите се сменят внезапно и без предупреждение, така че винаги трябва да сте нащрек дали кроткото преди малко дете не
е решило изведнъж да пренареди чекмеджето с ножовете.
Когато си родител на близнаци, трябва да умееш бързо да вземаш решения и да можеш да оценяваш щети мигновено. Например, едното дърпа пълна тенджера от печката, а другото е хванало портфейла ти и яде пари, карти, визитки. Трябва бързо да решиш кое да спасиш. Двете едновременно не може. Манджата и кухнята или портфейлът. Ако едното прави беля в кухнята, другото прави беля в най-далечната точка на апартамента. Природен закон, сравним
със закона за гравитацията.
Редът и чистотата ужасяват нашите деца. Да е чисто и подредено, го приемат като лична обида и предизвикателство към същността им. Задължително ареалът, който обитават, трябва да е разхвърлен, мокър и осеян с остри предмети. Когато постигнат този фън-шуй в апартамента, решават да го гарнират с изпрани и чисти дрехи, които си набавят от шкафове или директно от простора. Затова у нас всичко е овързано с ластици, въжета и колани. Пробвахме с ключалки и катинари, но ги счупиха. После ги изядоха. Сега връзваме всичко с моряшки възли.
Нивото на шум при нас е винаги високо. Вечно някой има претенции за собственост, местоположение, храна или е направил нещо и му се крещи. Не знам как са ни изгледали без ютюб. На нас той ни осигурява между 3 и 4, 5 минути свобода на ден. Нищо, че после сънувам само жаби жабурани, калинки с пъстри пелеринки и котки с книжки.
Синът ми си ползва главата за много неща, но не и за мислене. Тя му служи за вход на храна, изход на звук и сополи, оръжие, подпора и му осигурява относително равновесие като бяга. Повечето време не знае какво иска и се чувства задължен да ни го покаже. Току-що направи суплес на сестра си.
Сестра му е относително по-спокойна. През деня. През светлата част на денонощието нашата щерка трупа калории, за да има енергия вечер. Яде всичко. Тасманийски дявол с памперс. Дебитът храна, погълната за час, е впечатляващ. Всяка свинеферма би се гордяла с нея. Затова, когато дойде време за лягане, тя има сили и упорито не заспива.
Бъдете внимателни с родителите на близнаци. Когато им говорите, те често се оглеждат, понеже имат параноя от спокойното общуване с други човешки същества. Тишината е неестествена за тях и ги прави страхливи и подозрителни. Чистият и подреден апартамент е като Марс. Знаят, че съществува, но няма да го видят в този живот. Да отидат до тоалетната сами и да си свършат работата без прекъсвания е забравен лукс. Ако ги оставят сами в тоалетната и не ги прекъсват, получават запек от напрежението. Често при употребата на алкохол в големи компании се отнасят в свой си свят и се усмихват безпричинно. Не ги закачайте, те не са тук. Те мечтаят за Марс!
Сега си задавам въпроса къде изчезнаха онези сладки бебоци и откъде дойдоха тия динозаври на тяхно място. Сигурно същите динозаври са ги изяли. Щото те ядат всичко! Кабели, уплътнения, лайсни, паркет, судокрем, пластмаса, хартия – и това е само малка част от менюто. Затова много от нещата в нашата къща липсват. Или вече са ги изяли, или ако си ги купим, ще ни ги изядат. Научили сме се да оцеляваме с наличното. Онзи ден гледам женското да яде тапета. Не се шегувам! Стеле (хазяйката), извинявай!
В началото реших да ги възпитавам като папагали. Професията ми е дресьор на папагали. Сериозно, да! Да бе, не се шегувам. Един от похватите ми е да оставя папагала гладен и на тъмно известно време и след това той е много отзивчив на дресиране и възпитание. Пробвах с децата! Затворих ги в стаята и загасих лампата. Въпреки звуците отвътре държах затворено 5 минути. Отворих вратата предпазливо. Животът ми се промени. Никога повече няма да спя на тъмно, никога няма да ги оставям сами в стая, ще си лея куршум, ще пия, докато изтрия тази гледка от съзнанието си. Как тези уж малки човечета могат да предизвикат такива щети? Съседът се изнесе. В друг град.
Мъжкото приличало на мен. Ако е така, се чудя как съм взел книжка. Връх на веселбата за него е да си блъска главата във вратата. Умира от смях. Бум-хаха-бум-хаха. Умен е в лошия смисъл, само за бели му щрака мозъчето. Сеща се как да си подложи камиончето, да се качи на плота, да събори купата със салатата и да изиграе един танц върху марулите, а като го питаш на колко годинки е, почва едно мислене, изчисляване, чудене. След 3 часа, когато си забравил, че си го питал, той идва с гордо вдигнат пръст и ти се чудиш тавана ли сочи, думата ли иска, или си е бъркал някъде и ти дава да помиришеш. Преобличането е друг наболял проблем при нас. Всеки път играем съчетание на халки, успоредка и кон едновременно. Как не миряса веднъж бе! Нашмъркана маймуна ще е по-кротка. Жена ми толкова е задобряла, че може да смени памперса и да намаже задника на Йордан Йовчев, докато изпълнява съчетание, без той да усети.
Женското е по-загадъчно и винаги те изненадва. В нашия случай почти винаги неприятно. От сутринта тя иска музика, ядене и пак ядене. Разкарва се из апартамента с около 8-9 лъжици в ръка и търси. Не подбира. Освен тапетите много обича да хапва гумирана постелка от „Джъмбо“. Метаболизмът ѝ е бърз и често прелива от памперса. Тя е по-тромава от брат си, но при пряка схватка компенсира с тегло. Схватките са сравнително често явление и поводите са най-разнообразни. Най-често се бият без повод.
Привличат ги мръсни и опасни места. Тераси, стълби, отходни шахти. Не помня къде им хвърлихме пъпчетата. Няма да се учудя и да сме ги хапнали, то нали нямаме спомени. Обожават да ходят със свалени гащи. Мъжкото може и да го е наследил от баща си, ама женското си ги сваля навсякъде. Как да ѝ обясня, че това е лош старт в живота за едно момиче.
Наред с придобиването на двойка близнаци родителите придобиват и редица умения и навици. Най-очевидното е скоростта, с която вече действате. Все едно досега сте живели на втора скорост и изведнъж сте на шеста. Още със събуждането екшънът започва. Събуждането е соната в два гласа с изключително високи тонове, наподобяващи колене на прасе и рязане на ламарина с флекс. Нямате време даже да изпсувате, а почвате автоматично да преобличате, сменяте памперси, ритате играчки и да приготвяте закуската им. През това време двата звяра вият на умряло. Вие не виете, а запазвате видимо спокойствие и си правите ирландско кафе. Първото за деня!
Оставянето на вещи в обсега на 80-сантиметрови клептоманчета е абсолютно за ваша сметка. Придобивате навика да държите всичко ценно в джобовете си. Дистанционните, телефоните, портфейла. Като врани са, всичко бляскаво ги привлича. След като денят е минал и са заспали, започваме да броим жертвите и да се радваме на оцелялата покъщнина. Това е времето, когато можете да се видите с жена си и да си ъпдейтнете взаимно информацията. Например аз разбирам, че жена ми е с нова прическа, цвят на косата и си е свалила брекетите. Тя разбира, че сме продали колата преди три месеца, а от един месец сме с нова кола, която за разлика от старата е с автоматични скорости. Тя невинно се усмихва и ми споделя, че не е разбрала, ама ѝ харесва цветът. Нямам сили дори да я попитам как е шофирала днес до детската кухня!
Току-що Росито остана без телефон!
Искам да поздравя всички, които са се борили, борят се или им предстои да се борят за привилегията да бъдат родители!
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
