С митологичния си роман „Поздрави от Хадес„ (изд. „Жанет 45“) Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните.
За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, при които се проявяват най-добри или най-лоши наши качества.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Агатон
Вратата на приемната зала както винаги се отвори широко и ние с Аристодем се явихме пред мъжете. Отвътре не ни лъхна тържественост, както друг път, когато заставахме пред Едип. Видяхме, че царят отсъства, първенците и двама старци мълчаливо ни наблюдаваха, докато стъпвахме по шарените мозайки, а аз исках да попитам, ако на войник беше позволено, защо ни призоваха така набързо.
Тъкмо се бяхме прибрали в казармите и дойде роб. Каза, че братът на царицата, Креон, ни вика. Било наложително. Робът не знаеше много, но беше дочул, че старецът от родния град на царя – Коринт, когото бяхме довели в двореца, бил нишка от голямо кълбо, но да не задаваме въпроси, той не смеел да говори. Щом стигнем, Креон всичко щял да ни обясни. Но защо точно нас вика, упорствах, какво като сме въвели чужденеца? Уморен бях и вестите от роба ме сърдеха. Напоследък с Аристодем бяхме забравили какво е постеля, но всичко за царя правехме, за Едип, защото ни довери важна задача на глашатаи – да сме гласът на волята му. Това сме, а не слуги на Креон, някакъв администратор, който, откак се беше върнал от Делфи с пророчеството на Пития, изглеждаше надут и своеволно нареждаше на стражите. Ние не сме му подчинени, скръцнах със зъби на роба.
Хайде, не се пали, Агатоне, беше казал Аристодем. Виж как пребледня момчето! Щом ни викат, едва ли е за дреболия. Щяха ли да го пратят да тича по следите ни сякаш е куче? Така е, беше отговорил пратеникът, и си беше отдъхнал, макар че отказа да ни обясни и с половин дума защо е тази припряност. Само повтаряше, че не му е поръчано да говори, а да ни заведе в двореца.
Щом вратата на приемната зала се отвори, ъгловатото лице на Креон ни посрещна. Аристодем не харесваше Креон, казваше, че в него има нещо от неодялан камък, макар че самият Аристодем не изглеждаше по-одялан, но покрай него и аз започнах да не харесвам брата на царицата. Обноските му бяха студени, а човек в горещ ден като днешния предпочита ледена вода вместо студен човек. Но вода нямаше пред нас, а само двама от първенците и двама старци, единият от които беше чужденецът от Коринт. Креон седеше на мястото на царя. Кипнах веднага, но аз съм войник, щом първенците не възразяват, какво да кажа, пък и нали е брат на царицата. По-късно ще обсъдя с баща ми, по-мислих си, и с Аристодем сведохме очи за поклон. Вдигнахме главите си едновременно, когато Креон заговори и сякаш едно и също беше в ума ни, че не желаем да сме пред погледа му, но само заради Едип сме тук. Креон подкара разказа си отдалече, не исках да слушам, но не мога да го прекъсна, и Аристодем е войник, и той не току-така прекъсва когото и да било. Отначало нищо не разбирахме. Креон каза това, което целият град знаеше, че някога чужденецът Едип разгадал загадката на чудовищната жрица Сфинкс и спасил града ни от глада и болестта, които тя довела в земите ни по желание на Зевсовата съпруга. Преди да стори това, каза Креон, Едип посетил Делфи и там чул страшно предсказание за семейството си и всичко се сбъднало, защото Аполон не греши, а боговете, макар да забавят, никога не забравят. И сега този мъж от Коринт, който днес сме довели, донесъл отговорите на въпросите ни. Вие (пръстът на Креон ни посочи, и аз не знаех дали да се радвам, че ме сочи) сте въвели съдбата, помогнали сте на града в тежък час. Вие (пръстът не се отместваше) сте герои, продължи Креон, и знаех: тази патетичност не ми харесва. А Аристодем се покашля, за мен това беше знак, че иска нещо да каже, вероятно и той беше недоволен, но Креон нямаше намерение да ни пита нищо. Той ни бил повикал тук, за да ни даде отличие, повишение и по-добра служба. Имената ни щели да бъдат вдълбани в мраморна плоча край една от портите на Тива, по-късно щяло да се реши коя, и там да бъде вписано, че стражите Агатон и Аристодем, синове на еди-кои си, спасиха града ни от беда, разкривайки убиеца на Лай, злощастния Едип – и двамата Лабдакови потомци.
Стомахът ми се сви на топка и ако имах оръжие, а не нож при охраната, бих скочил да защитя царя. Значи патетиката на Креон е целяла да ни направят съучастници в преврат! Не исках да слушам повече. Това е кошмар, заспал съм и ей сега Аристодем ще ме бутне и разбуди, стига се опъва, ще каже, ставай, идват Харпии! Разбира се, никакви Харпии няма да има, а аз ще се изправя все едно наистина има чудовища, но в онзи момент стоях пред Креон и кошмарът не свършваше – Креон изглеждаше като Харпия и ръката ми сама затърси ножа. Тогава Аристодем каза, че добре разбира тази чест и благодари. Но също – че служи за благото на държавата и че нашият владетел винаги ни е давал поводи да се гордеем с нея… Лицето на администратора стана още по-ъгловато, но думите на Аристодем бяха истина. Погледнах другаря си и видях, че брадата му е по-черна от всякога, ликът му е потъмнял, очите – като в треска. Той каза, че е син на Нуждата и името на баща му е като Сфинксова загадка. То не може да бъде вдълбано в камъка и той не държи на това. Назначен съм за глашатай от владетеля, каза Аристодем, и изпълнявам длъжността, която ми е възложена. Ако трябва да се извести друго на полиса, ние с Агатон ще си свършим работата, ако ни се даде нова задача – наш дълг е да я изпълним. Но тъй като цар Едип ни възложи да бдим и разгласяваме вестите, нека точно ни бъде речено новото назначение, защото аз, а може би и Агатон, не всичко разбрахме. Клел съм се пред Едип и честта ми иска да знае как Едип стана убиец и как така е роднина на Лабдак.
Думите на Аристодем бяха верни и дръзки, докато ги произнасяше, той не гледаше в очите Креон, а вестителя от Коринт и първенците. Сякаш те трябваше да кажат точно и ясно, да потвърдят или отхвърлят онова, което беше казал Креон. Погледът и думите на Аристодем искаха доказателства, че чутото не е клевета и че не присъстваме на дворцов преврат. Аристодем, както и аз, не се блазнеше името му да бъде издялано върху мрамор, който ще се счупи или ще се подмени с друг, върху който ще бъдат вдълбани нови имена. Тогава единият от първенците, с разрешението на Креон (добре видях знаците с очи, които си размениха), пристъпи към нас и каза, че ние сме прави да искаме разяснение и такова ще ни се даде, както и на целия град, който като нас ще бъде стъписан от неочакваните вести. Но вестта е такава, непредвидима като богинята Ананке, която се разпорежда с всичко и дори Зевс я почита. Ние нищо не знаем предварително, дори и предсказанията да ни го вестяват, всичко е забулено и знайно само на Мойрите. Докато най-старата Мойра се навеждала да среже нишката на царицата (при тези думи аз се стреснах, мъжът забеляза това, но продължи да говори по начина, подхождащ на поетите и на неясния изказ на дипломатите), жребият на Едип бил вече хвърлен и всичко се случило толкова бързо, докато ние сме вървели към казармите. Затова Креон пратил роба да ни догони, защото истината, която Съдбата извела от мълчанието чрез устата на онзи там (и той посочи единия от старците), била толкова непоносима, че сърцето му се късало поради злочестието на Едип, което е и нещастие за рода му. Но истината не може да се оспорва, може само да се премълчи, а когато бъде произнесена – да ни покърти и остави безмълвни. Затова нерядко след гласа на истината проговаря безумието, така както у царствената Йокаста, щом я научила. Но нея тя пряко засягала, и сега ето – мъртва е.
Мъртва? Мъжът най-сетне изрече нещо категорично и аз повторих като въпрос тази единствена ясна мисъл.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
