„Книга на костите“ от Джон Конъли (изд. „Прозорец“, преводач: Ирина Манушева) е най-новата книга от поредицата за Чарли Паркър на ирландския майстор на трилъра. Край мочурище в североизточната част на Англия, близо до изчезнала църква, е открито тялото на млада жена. На юг трупът на момиче лежи погребан под саксонска могила. На югоизток руините на манастир крият човешки череп. Всяка от тези находки е жертвоприношение и нещо в тъмнината е чуло призива му.
Но идва Паркър ловецът, Паркър отмъстителят. От горите на Мейн до пустините на мексиканската граница, от каналите на Амстердам до улиците на Лондон той ще проследи онези, които искат да потопят този свят в мрак.
Прочетете откъс от трилъра при нас.
Слънцето изгрява в нортумбрийската утрин, но му липсва топлината, с която да изпари росата по торфищата в Хексамшир Мурс, простиращи се между Дяволската вода на изток и долините на река Алън на запад.
Тук пасат овце, а през лятото цъфтят блатни орхидеи. За страничния наблюдател мочурищата изглеждат красиви, но в тях има нещо сурово, което не може да се отрече, линията на хоризонта на запад е нарушена от поредица от руини, които трудно могат да се нарекат нещо повече от назъбени стени с полуизбити прозорци и врати, като прогнили зъби в изместената челюст на пейзажа. Може би на някое по-зелено място природата отдавна щеше да ги е погълнала, за да потънат в забвение сред гори и треви, но тук те стърчат голи като самата земя. Вдигнати по време, когато много хора са строили къщи, които да изкарат само едно поколение, но странно, тези още са оцелели. Ако ги погледнете отблизо, ще забележите, че стените им са по-дебели от обичайното и по-прави, а градежът – с по-малко дървесина, плет и кал. Прозорците са тесни, по-скоро процепи, човек би казал – предназначени за бран. Странно е също, че камъните не са били отмъкнати за други цели или че добитъкът не се опитва да се скрие сред руините дори при буря.
Някога това място било дом на група семейства, които се женели помежду си до такава степен, че дори за най-тясно свързаните сред тях станало трудно да проследят родствените линии, а за външните хора – невъзможно. Дълго време се молели в „Сейнт Андрю“, както изисквали законът и Църквата, въпреки че според някои от паството го правели само формално, изричайки думи в името на бог, в когото не вярвали. И това беше вярно, въпреки че семействата внимавали да не дават повод за любопитство относно вярата си, макар недалеч от поселището им да стояло нямо свидетелство за неестествената ѝ природа.
Защото над Хексамшир Мурс се издигала и друга църква, чиито камъни били стари поне колкото тези на „Сейнт Андрю“, но стените ѝ били гравирани с лица, които нямали нищо общо с християнския Бог или Неговия Син и светии. Тук семействата се молели на закрити врати, преди заплахата от затвор и изтезания от агентите на Реформацията временно да ги възпрат. Строгостта на ограниченията постепенно намаляла, допускайки по-голяма свобода на изповеданията, но до това време фамилистите, както станала известна сектата им, били решили да започнат на чисто в Новия свят. Взели със себе си не само вярванията си, но и самата си църква: натоварили камъните ѝ като баласт в корабите, с които стигнали до Нова Англия, за да бъдат използвани от фамилистките зидари за издигането на селище, наречено Просперъс, в щата Мейн, където щяла да просъществува – дори да процъфтява – Конгрегацията на Адам преди Ева и Ева преди Адам чак до XXI в., докато не бъдела унищожена от сили, верни на частния детектив Чарли Паркър.
Но това, като самото минало, е друга страна. Нека бъдем ясни: останките от нуртумбрийското поселище не са обладани от призраци, поне не в обичайния смисъл на думата. Фамилистите отнесли духовете си в Новия свят, ведно с демоните си, но подире си оставили отровена земя, почернена от техните вярвания и, да, вероятно от пролятата кръв, която са изисквали земята и техният бог. Сега утринното слънце огрява старите постройки с издължените стаи, оборите и дълбокия кладенец, затрупан с камъни, сякаш не за да попречи някому да почерпи вода, а на нещо да излезе отдолу, защото това е царството на Принцесата червей, Ламбтънския червей, Стокбърнския червей[1] – все чудовищни създания, така че по-добре човек да внимава, отколкото да съжалява.
Слънце по тревата и скалите, слънце по водата и камънаците, слънце по твърдите обвивки на бръмбарите, изследващи новата си неподозирана територия, бледа отвън, червена отвътре. Тук има по-малко кръв, отколкото би могло да се очаква, но бръмбарите не са разочаровани: плътта е достатъчна, за да привлече по-дребните безгръбначни, с които се хранят, въпреки че ще мине време, докато изгние и започне пиршеството на насекомите.
Ала те няма да имат това време. Приближава човек с пръчка в ръка, до него върви куче: овчарят, дошъл да нагледа овцете си. Името му е Дъглас Худ и той и предците му са част от тази земя така, както тревата и камъните. Строили са върху нея, гледали са добитък по нея, заравяли са мъртвите си в нея, поколение след поколение. Худ познава всяка бразда, всеки хълм и падина. Рядко напуска пределите на графството – рядко изобщо се отдалечава от торфищата, – защото за него това е целият свят. Цветовете са безкрайно разнообразни и същевременно забележително специфични, затова погледът му веднага е привлечен от нещо зелено, което не е от природата, изпъкналост, чужда на това място. Приближава се и вижда росата по найлона, а после фигурата отдолу, недокрай скрита. Може би греши. Иска му се да греши. В егоизма си не желае неговите торфища да бъдат омърсени по такъв начин.
Ала той знае, че не греши, усеща го на някакво животинско ниво, още преди да е извадил кърпичката от джоба си, за да не оставя следи, да покрие пръстите на дясната си ръка и да отметне найлона, за да се покажат коса, ръка и заоблена женска гръд. Кучето до него проскимтява и той протяга ръка да го успокои, защото е добро създание.
После става, сваля шапката си и започва да се моли, защото не му хрумва какво друго би могъл да стори за непознатата.
За една млада, безименна жена
в една стара земя.
[1] Драконоподобни образи от древни легенди. – Бел. прев.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
