Рагнар Йонасон е най-популярният исландски автор, а „Снежна слепота“ (изд. „Ера“, преводач: Росица Тодорова) е избран за един от 100-те най-добри криминални романи на всички времена от Blackwell Group.
Тесен планински тунел е единственият начин да се стигне до Сиглюфьордюр – идилично рибарско градче в най-северните части на Исландия, където хората не заключват вратите си, а животът има собствен ритъм. Новото попълнение в полицейския участък там е младият полицай Ари Тор Арасон.
Идилията е разрушена, когато млада жена е открита в безсъзнание в снега, а известен писател среща смъртта при мистериозни обстоятелства. Ари започва разследване в сърцето на една общност, в която не може да се довери на никого, а тайните и лъжите са начин на живот.
Миналото се преплита с настоящето, докато клаустрофобичното напрежение в снежната буря нараства. Заслепен от снега, Ари е тласкан все по-дълбоко в собствената си тъмнина, а един убиец все още е на свобода…
Прочетете откъс от криминалния трилър при нас.
РЕЙКЯВИК. ЛЯТОТО НА 2008
Ари Тор се върна мокър от дъжда. Прибирането у дома на „Йолдюгата“ винаги му създаваше чувство за уют, но никога не е било по-приятно колкото през това отминаващо лято.
– Ехо, ти ли си? – провикна се Кристин от бюрото в спалнята, където седеше над учебниците си, когато не бе дежурна в Националната университетска болница.
Апартаментът се бе изпълнил с нов живот, откакто тя се нанесе. Белите стени, преди неутрални, внезапно светнаха ярко. Имаше някаква аура около Кристин дори когато седеше тихо наведена над книга на бюрото, някаква енергия, която Ари Тор намираше за магическа. Понякога му се струваше, че губи контрол над собствения си живот. Беше на двайсет и четири и бъдещето вече не беше бял лист. Никога не ѝ беше казал нищо, не му беше лесно да говори за чувствата си.
Надзърна в спалнята. Тя седеше там с книга в ръка.
Ама защо наистина трябва да седи над тези книги цяло лято?
Изглежда слънчевата светлина не можеше да я изкуши.
– Достатъчно ми е да ходя до работата и обратно. Това ми стига като физическо упражнение – дразнеше го тя, ако той любезно се опиташе да я убеди да излязат за разходка из центъра, когато има свободен слънчев ден. Това лято той беше на стаж в полицейската част на летище „Кеплавик“ и последната сесия в полицейската академия наближаваше.
Понякога се чудеше какво го е подтикнало само преди година да се откаже от теологията – макар може би само временно – и да опита дарбите си на друго място. Не беше човек, който обича да прекарва много време над учебниците. Нуждаеше се от активност, от малко разнообразие. В полицейската работа имаше нещо, което го привличаше: възбудата и драматизмът. Определено не беше заради парите. Приеха го, въпреки че началото на сесията беше само след няколко дни.
Откри, че харесва полицейската работа, радва се на отговорността и покачването на адреналина.
Сега обучението му почти беше приключило, само още един семестър и после ще е завършил. Все още не беше ясно каква ще е следващата му стъпка, след като се дипломира. Беше кандидатствал за няколко поста в полицията, бяха му отказали няколко пъти и все още нямаше предложения.
– Аз съм. Какво ново? – провикна се той, докато слагаше на закачалката мокрото си палто.
После влезе в спалнята, където тя бе потънала в книгата си, и я целуна по вдлъбнатинката на врата ѝ.
– Здрасти. – Гласът ѝ беше топъл, но тя не остави книгата.
– Как върви?
Кристин затвори учебника, внимателно отбелязвайки страницата, и се обърна към него.
– Не е зле. Ходи ли до фитнеса?
– Да, и се чувствам отлично.
Мобилният му телефон звънна.
Той излезе в антрето и го извади от джоба на палтото си.
– Ари Тор? – каза гърмящ глас. – Ари Тор Арасон?
– Аз съм – отговори той малко подозрително, защото не разпозна номера.
– Казвам се Томас. От полицията в Сиглюфьордюр съм. – Сега тонът беше малко по-приятелски.
Ари Тор отиде в кухнята, за да може да говори, без Кристин да го слуша. Сиглюфьордюр беше едно от местата, където кандидатства, без да ѝ каже. Беше град, за който не знаеше нищо повече от това, че човек едва ли може да иде пò на север в Исландия – място, вероятно по-близо до Арктическия кръг, отколкото до Рейкявик.
– Искам да ти предложа работа – каза мъжът.
Ари се стресна. Никога не беше обмислял Сиглюфьордюр като сериозна възможност.
– Ами…
– Отговорът ти ми трябва сега, много кандидати са се наредили на опашката за поста, хора с повече опит от теб. Но ми хареса биографията ти – философия и теология. Точно каквото ти трябва, за да станеш добро ченге в малка общност като нашата.
– Ще приема – прекъсна го Ари Тор, почти изненадан от себе си. – Благодаря, това означава много за мен.
– Радвам се да го чуя. Ще започнем с две години – каза Томас. – Двугодишна присъда! – изгърмя той и смехът му се понесе по линията. – Можеш да останеш и повече, стига да искаш. Кога ще започнеш?
– Ами имам изпити тази зима, така че…
– Мисля, че можеш да вземеш последните оттук. Какво ще кажеш за ноември, в средата на месеца по възможност? Идеално време да опознаеш града. Слънцето напълно изчезва зад планините, където ще се крие до януари, а ски зоната ще е отворена. Имаме страхотни склонове тук, в северно-исландските Алпи. После, по Коледа, може да си вземеш отпуска.
Ари Тор понечи да каже, че всъщност не кара ски, но вместо това само благодари отново. Имаше чувството, че ще се разбира добре с този шумен, но дружелюбен човек.
* * *
Когато се върна в спалнята, Кристин отново беше потънала в книгата си.
– Получих работа – каза той стремително.
Тя го погледна.
– Какво? Наистина ли? – Затвори книгата си и бързо се обърна към него, този път забравяйки да отбележи страницата. – Това е фантастично!
В гласа ѝ имаше истинско щастие. Тя винаги говореше спокойно, сякаш нищо не може да я изненада, но Ари Тор вече започваше да се ориентира как да разчита изражението ѝ. Вярно, тъмносините ѝ очи, контрастиращи толкова впечатляващо с късата руса коса, имаха наистина омагьосващ ефект, но зад тях се криеше личност с вродена решителност и увереност, личност, която знае какво точно иска.
– Знам, че е невероятно. Не очаквах нищо толкова скоро. Доста от нас се дипломират през декември и няма много работни места.
– И така, къде е тази работа? Тук, в града? По заместване?
– Не, но поне е… двугодишен договор.
– В града? – повтори Кристин и по изражението ѝ разбра, че се съмнява.
– Ами всъщност не. – Той се поколеба, преди да продължи. – На север е. В Сиглюфьордюр.
Тя мълчеше и всяка изминала минута му се струваше като час.
– Сиглюфьордюр? – Гласът ѝ се повиши и тонът му предаваше ясно послание.
– Да, това е великолепна възможност – каза Ари тихо, почти умолително, с надеждата, че тя ще осъзнае неговата гледна точка, че това наистина е важно за него.
– И ти каза да? Без дори да помислиш да го обсъдиш първо с мен? – Очите ѝ се присвиха. Гласът ѝ беше горчив, на ръба на гнева.
Може би бе пропуснал да обсъди въпроса с нея, за да ѝ покаже, че може сам да взема решения и да стъпи здраво на краката си.
– Ами… – Той се поколеба. – Понякога трябва просто да сграбчиш шанса. Ако не бях решил на момента, щяха да вземат някой друг. – Замълча за миг. – Те ме избраха – добави той, почти извинително.
Ари Тор се бе отказал от философията, а след това и от богословието. Беше загубил родителите си прекалено млад и от детството си живееше сам в един суров свят. После Кристин го избра. Тогава бе изпитал същото чувство, което изпитваше сега.
Те ме избраха.
Щеше да е първата му истинска работа и щеше да носи отговорност. Беше се постарал да се справи добре в полицейската академия. Защо Кристин не можеше просто да се зарадва за него?
– Не може просто така да решиш да се преместиш в Сиглюфьордюр, без да го обсъдиш с мен, по дяволите! Кажи им, че трябва да го обмислиш – каза тя студено.
– Моля те, не смея да рискувам. Искат ме там в средата на ноември, ще взема последните си два изпита оттам и ще се върна в отпуск по Коледа. Защо не помислиш дали не можеш да дойдеш с мен?
– Трябва да работя тук, както и да уча, знаеш това много добре, Ари Тор. Понякога не те разбирам. – Тя стана. – Това е дяволски нелепо. Мислех, че сме партньори, че вършим всичко заедно. – Тя се обърна настрани, за да скрие сълзите си. – Отивам на разходка.
Излезе с бързи крачки от спалнята в антрето.
Ари Тор остана прикован на мястото си, зашеметен и напълно загубил контрол над ситуацията.
Понечи да я повика, но тогава чу, че входната врата се затръшва с трясък.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
