Прадядото на Ерик Дрегни напуска Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от сто години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите държави, за да изживее норвежката мечта. В книгата „Да изживееш норвежката мечта“ (изд. „Ера“, преводач: Юлия Чернева) Ерик Дрегни ни представя Норвегия в пълния ѝ блясък – от необикновената ѝ история, през изключителната социална и обществена система, спиращите дъха природни дадености до ексцентричните ѝ жители.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Мунк е дарлиг
Първите гости дойдоха веднага, щом се нанесохме в апартамента в Тронхайм. Уес, мъжът, когото познавахме от курса по норвежки в Кеймбридж, беше пътувал с кола с приятелката си Од от Йесхайм. Од беше русокоса норвежка на средна възраст с гръмогласен смях, който изпълваше всичко наоколо. Уес и Од не могли да спрат на всички пазари за антики по пътя за дома, защото задната седалка на колата им беше отрупана с колекционерски вещи. Багажникът пък беше натъпкан с чаршафи и завивки, които Од си донесе от вкъщи, защото не харесва постелките, предоставени в дървените хижи по пътя. Двамата можеха да останат само за следобеда, тъй като трябвало да се приберат у дома, а пък в един магазин за хранителни стоки в Йесхайм имало голяма разпродажба на замразена сьомга.
Попитах Од какво мисли за нашия апартамент с хубавите мебели от „Икеа“, които придаваха на стаите просторен вид. Тя се извини, че не харесва минималистичния скандинавски стил с неудобни мебели, който обаче е толкова популярен, и ни подари декоративни покривки за маса, за да освежим жилището.
Хранех надеждата, че Од ще хареса поне плакатите на две класически норвежки картини на Едвард Мунк, „Мадона“ и „Целувката“, окачени на стената в дневната ни. Спираловидните щрихи около захласнатите влюбени фигури, които се прегръщат на „Целувката“, излъчват разгорещените чувства на момента, а гологръдата, еротична „Мадона“ показва една страстна Мария, а не типично набожната пресвета Богородица.
– Картините на Мунк са дарлиг – отговори Од със сериозно изражение. – Както виждате, не съм добра норвежка.
Дарлиг? Попитах Уес дали думата не е нещо като „дарлинг“[1], но той я преведе като „грозен“.
– Но тези двете не са толкова лоши – продължи Од. – Харесвам по-весели картини.
От роднините ми в Минесота бях научил, че в Скандинавия трябва веднага да предложим кафе на гостите си и направих каничка много силно кафе на Од, Уес и Кати.
– Не го обичам силно – призна Од, отпи глътка и се засмя от все сърце. – Нашето кафе в Норвегия е много, много по-силно.
Разказах ѝ, че шведската ми баба правеше кафето колкото е възможно по-слабо и често счупваше едно яйце в кафето, за да обере утайката и да добави аромат. Од поклати глава.
– Яйца в кафе? Само в Швеция могат да измислят такова чудо.
Уес ни донесе подаръци.
– Виж, роднините ти са направили конфитюр – обясни той и ни даде стара тенекиена кутия. На червения цилиндър със златисти букви беше изписано фамилното ми име „ДРЕГНИ“.
Помислих си като на шега, че далечните ми роднини вероятно са магнати на конфитюри и плодови сокове и със сигурност се нуждаят от американски представител на фирмата.
– Но вече не правят конфитюр „Дрегни“ – каза Од и прекъсна бляновете ми. – Вероятно заради рекламната им кампания: „Alle spyr etter Drægni saft“ – тя обясни, че на диалекта на Согнефьор, където се правел конфитюрът, това означава „Всички питат за сока на Дрегни“ – но на книжовен норвежки език букмол[2] означава „Всички повръщат след сока на Дрегни“ – Од отново се засмя от все сърце.
Уес отвори следващия ни подарък, който беше сложен в кадифена кесия, и извади мънички лъскави сребърни лъжички, които двамата с Од бяха намерили на един лопемаркед (битпазар). Той обясни, че лъжичките имат много специален норвежки мотив и са доста ценни.
– Ще бъдат идеални за нашето кафе! – възкликнах, пуснах лъжичка захар в кафето си и го разбърках.
Уес и Од се втренчиха в мен и аз осъзнах, че това са колекционерски лъжички, каквито шведската ми баба държеше във витрината на бюфета.
Уес извади мощен бинокъл и попита дали го искаме, в случай че отидем на разходка в гората. Кати взе бинокъла да погледа, а Уес ми помогна да занесем празните чаши за кафе в кухнята.
Докато трупахме мръсните чаши на плота, казах на Уес, че трябва да задържи бинокъла, защото Кати може да бъде възприета за опасна с него.
– Съседите ни на отсрещната страна на улицата са много близо и не спускат щорите си…
Когато се върнахме в дневната, Кати се криеше под прозореца и спускаше щорите.
– Наведете се! – каза тя. – Една възрастна жена е вбесена, че я гледам с бинокъл.
Излязох на балкона и видях, че някаква жена размахва юмрук срещу мен. Помахах ѝ и след малко тя се прибра.
Уес мъдро занесе бинокъла обратно в Йесхайм и не ни изхвърлиха
от Норвегия, защото нарушаваме неписания закон Янтеловен.
[1] Darling (англ.) – мил, скъп, приятен, очарователен – Бел. пр.
[2] Официално в норвежкия се използват езиковите стандарти на букмол и на нюнорик. – Бел. ред.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
