„Другата страна“ от Александра Маринина (изд. „Хермес“, преводач: Здравка Петрова) е новата книга на руската авторка на криминални бестселъри. Анастасия Каменская се съгласява да направи необичайна услуга – да научи младия журналист и начинаещ писател на детективски романи Пьотър Кравченко да чете криминално дело. За целта той настоява да разгледат старо дело за тройно убийство на семейство в Москва. Осъденият по него вече двайсет години излежава доживотна присъда. Въпреки че извършителят сам отива в милицията и признава вината си, Кравченко е твърдо убеден в невинността му.
Каменская обаче няма никакво намерение да търси доказателства за пропуски в разследването и се опитва да се фокусира изцяло върху документацията по делото. От дългия си професионален опит тя знае, че безпристрастното отношение и съвестното следване на процедурите ще я отведат до истината. Докато обаче внимателно разглежда делото, Каменская започва да си задава редица въпроси.
Прочетете откъс от криминалния трилър при нас.
Пьотър изглеждаше озадачен.
– Почакайте, Анастасия Павловна, но така излиза, че по тези материали делото не може да се анализира. Щом само в първия том липсват почти осемдесет страници, колко ли липсват във всичките седем тома?
– Делото не може да се анализира – с усмивка се съгласи Настя.
– Излиза, че съм дошъл напразно? И напразно съм се захванал с всичко това?
– Нищо подобно. Разбира се, ако сте искрен. Нищо не ни пречи с вас да прегледаме наличните документи и ако ви вълнуват някои въпроси, аз ще ви обясня защо документът е съставен така, а не другояче, и какво означава всяка дума в него, и изобщо за какво е нужен този документ. Татяна Григоревна ми обясни именно така целта на нашите консултации с вас. Ако обаче възнамерявате да анализирате делото в пълен обем и да напишете гръмка разобличителна статия, работа с мен нямате. Моята задача е да ви консултирам като начинаещ автор на детективски романи, а не да ви помагам в журналистическо разследване.
Пьотър се изправи и я погледна прямо и дори предизвикателно. Сега изобщо не приличаше на плах студент, треперещ на прага на страшен изпит.
– Добре, ами истината, Анастасия Павловна? Какво става с идеята за справедливо правосъдие? Нима ви е безразлично?
Тя въздъхна. Милото наивно момче с глава, натъпкана с митични идеали… Колко ли болезнени удари и разочарования го очакват!
– Драги Пьотър, във вашите думи се съдържат цели три позиции. За истината, за справедливостта на правосъдието и за моето равнодушие… Вашата истина, която така сте се устремили да търсите, е не повече от красива история, която ви е нужна, за да се прославите – продължи тя вече по-спокойно. – Сега ще ви кажа нещо, което ще ви се стори ужасно и дори кощунствено, така че засега няма да го обсъждаме. Нека думите ми отлежат в главата ви, нека посвикнете с тях и след два дни ще можем да продължим дискусията си. Готов ли сте?
– Готов съм.
– Е, чуйте тогава, драги ми Пьотър: истината като такава на никого не е потрябвала. За всеки човек истината е само инструмент за постигане на някаква лична цел. Хората, които твърдят обратното, са или глупци, или лъжци и лицемери. Толкоз, приключваме с философската част от днешния урок, минаваме към практиката.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
