„Нобел, или околосветското пътешествие на един полярен мечок“ (изд. „Потайниче“) от Вяра Тимчева е на пръв поглед детска книга, но всъщност съвсем не само. Тя е мъдра, смешна, сгряваща душата. Полярният мечок Нобел е един прекрасен сърдитко, който очарова читателите. А всеки сърдитко има потенциал да се превърне в смел пътешественик и добър приятел. Сякаш цялата Вселена заговорничи да му попречи да спи зимен сън: неговият брат близнак изчезва безследно, сестра му членува тайно в мистериозна Мрежа на животните, а на всичкото отгоре му се налага да издирва бедстващ котарак, изгубен из арктическите ледове. И това е само началото на… едно околосветско пътешествие!
С увлекателните си приключения, понякога смешни, друг път страшни, Нобел ни показва колко е важно да вървим по пътя си с доброта и благородство. Бликащият от страниците хумор и неочакваните развръзки ще разсмеят и очароват не само децата, но и възрастните.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Мечокът Нобел облече най-дебелата си пижама, обу любимите си шарени чорапи от мека вълна, изплетени преди повече от половин век от леля му Анабела, протегна се блажено и тъкмо се приготви да захърка зимен сън, когато на вратата на бърлогата му се почука.
– Не, Матилда! – изръмжа той. – Казах ти вече, тази година няма да дойда!
– Ще дойдеш, и още как! – чу се иззад вратата енергичният глас на сестра му. – Всяка година водим този разговор! Накрая винаги идваш! Елхата е украсена, трапезата е сложена, и дума не може да става да прекараш Коледа сам!
– Какво значение има! Сега сме октомври. И без това всички ще спим до март. Нима има значение дали човек – или добре де, мечок – спи с елха и подаръци в стаята, или без?
– Разбира се, че има значение! Ние сме порядъчно семейство! И задружно! Да проспиваме Коледата заедно в семейната бърлога е над стогодишна традиция! Доказано е, че така зимните ни сънища са много по-хубави и уютни! … Освен това Гризелда и децата питат за тебе!
– Не вярвам. Все пак съм най-раздразнителният им и сопнат роднина. По-добре им е без мен.
– Нобел! Отвори веднага вратата! … Няма да позволя брат ми да проспи цялата зима съвсем сам! … Единственият ми останал брат!
На това място гласът й опасно изтъня и, както винаги, Нобел се предаде.
– Добре де, добре. Отивай при останалите. Само да се преоблека и идвам.
Въздъхна, съблече любимата пижама, напъха се в червения си коледен пуловер с елена Рудолф, залости внимателно вратата на дупката си, за да не излезе топлото, и се запъти към общата бърлога.
Бяха стар, уважаван род. Всъщност един от най-уважаваните мечи родове в Арктика.
Преди много години дядо им и баба им били съвсем обикновени мечки, без никакво образование и никаква обща култура и дори без имена. Това се променило, когато една ранна есен двамата, още съвсем млади влюбени, по време на разходка попаднали на британска научна експедиция. Изяли ги с наслада – и двамата разказваха как това било най-екзотичното и вкусно месо, което някога им е попадало: не можело да се сравни нито с риба, нито с морж, нито даже с най-крехкото тюленско. Но по-интересното било, че с голям интерес разучили екипировката на британците. Имало дрехи, спални чували, радиоприемник, един парашут, няколко сателитни радиостанции, шест бурканчета туршия, красив порцеланов чайник, множество пакети чай, три пушки, един британски флаг, две книги и най-ценното – телевизор.
През онази зима дядо им заспал зимен сън, както си му е редът, но баба им останала да будува през всички месеци до пролетта – така била увлечена да гледа телевизия, че дори не усетила умора. При събуждането си дядо им намерил и любимата си, и дома си коренно променени – тя твърдяла, че вече не ще да бъде дива мечка, а да се цивилизова. Била започнала да пие чай. Научила се да чете и наизустила и двете намерени при учените книги – „Британският дух“ и „Как да си засадим градинка“. Изхвърлила трите пушки в бистрите води на Северния ледовит океан, защото откакто гледала по телевизията документален филм за живота на Далай Лама, се впечатлила и прегърнала доктрината на ненасилието. Докато съпругът й спял зимен сън, тя разширила бърлогата, сложила перденца и фотьойли, изплела дантели.
А също така – информирала го тя – не можели да продължат живота си като диваци без имена! За себе си тя се спряла на името Елизабет Втора, а за мъжа си избрала Филип.
През годините двойката била благословена с голямо потомство – всичките им двайсет и шест деца обожавали чай и телевизия. Понеже телевизорът бил само един, за да предотврати кавгите, Елизабет Втора направила разчет на времето – всяко дете имало право да гледа телевизия по час на ден в един ден от седмицата, от понеделник до петък. За родителите оставал целият уикенд.
Така всяко от мечетата им се запалило по различна тема. Първородният, Чарлз, гледал телевизия в понеделник сутрин, когато излъчвали предаване за градинарство. Скоро той станал толкова вещ в тази област, че майка му му подарила едно от най-ценните фамилни притежания – книгата за градинарство, намерена навремето сред вещите на британските учени. Най-голямата дъщеря, Анабела, сядала пред малкия екран в четвъртък следобед, когато течало предаване за бродерия и плетиво. И до днес всички потомци носят нейни произведения – ръчно изплетени шапки, шалове, пуловери. На втория син Ричард се паднало предаването „Кон и хрътка“ в сряда вечер и така той станал най-добрият ловец в рода. Макар и в разрез с любимата доктрина на майка му, която до края на живота си го гледала разочаровано, той продоволствал с прясно месо цялото семейство години наред.
Кой може да каже дали животът ни е предопределен, или е низ от случайности? Дали третият син, който се родил тъкмо когато Елизабет Втора довършвала документална поредица за Френската революция и затова получил френско име – Робеспиер, попаднал случайно в часовия пояс на предаване за готварство и станал изкусен готвач, прославил се не само в родната си Арктика, ами и в Сибир, Гренландия и Аляска? Дали двете дъщери близначки, които последвали – Шарлот и Емили, случайно гледали едно отлично литературно предаване в един и същи час – вторник вечер, несъмнено направило от тях блестящи писателки? Дали четвъртият син Хашимото, получил японско име поради това, че при раждането му майка му се била запалила по филма „Шогун“, случайно станал отличен лекар, тъй като той самият израсъл с поредицата „Доктор Хаус“ в петък вечер?
И така нататък. Всяко от децата на Елизабет Втора и Филип се сдобило с различно призвание (с изключение на близначките Шарлот и Емили, които си поделили едно и също) и всяко от тях станало изключителен специалист в своята област и допринесло цивилизованият начин на живот да се разпростре в цяла Арктика.
Късметът като че ли изневерил само при изтърсачето на семейството, Ая. Понеже когато се родила, повечето от по-големите й братя и сестри вече били заминали да живеят далеч от дома, тя можела да гледа телевизия повече от другите – всъщност всяка вечер. В нейния телевизионен час се падали новините. Още от малко бедното мече с ужас и състрадание гледало всички бедствия, които се случвали по света, всички поразии, които човечеството правело – войни, метежи, глад и не на последно място – екологична криза, която според журналистите щяла да засегне дори тяхната любима, бяла и далечна Арктика! Ая пораснала мълчалива и затворена. Родила си Матилда и решила да няма други деца в този свят на болка и несигурност, където дори ледената арктическа покривка заплашва да се разтопи.
Но един ден внезапно попаднала на предаване за Нобеловите награди. Тъкмо когато съвсем се била отчаяла от човечеството, научила как всяка година се номинират ценни научни открития и изследвания, които имат за цел да подобряват живота. Особено й допадали наградите за литература и медицина, но най-вече – за мир. Толкова трябвало на Ая, за да възвърне оптимизма си и радостта си от живота. Още на следващата година тя родила две мечета-близначета, които съвсем логично нарекла Алфред и Нобел. Намислила да се качи на кораб и да отплава по широкия свят, за да види с очите си всичко, за което толкова била слушала, и да допринесе по свой начин за добруването на общия ни дом, планетата Земя. Три години по-късно родила дъщеря си Гризелда. Един ден Ая оставила трите по-малки деца на най-голямата, Матилда, и излязла да се разходи. Така и никой не разбрал какво се случило с нея – дали по невнимание пропаднала в ледникова пукнатина, или се натъкнала на ловци? Но факт е, че никога повече не се прибрала у дома.
Разбира се, Елизабет Втора незабавно взела сирачетата под крилото си, или по-точно – под лапата си. След като видяла с Ая колко пагубно може да бъде безразборното гледане на телевизия, тя позволявала на скъпите си внучета само по час на седмица, както в добрите стари времена. Матилда случила на предаване „Как да бъдем добри домакини“. Алфред попаднал на канал за пътешествия – у него и без това горяла мечтата на майка му да види широкия свят с очите си. Седмичното предаване на Нобел било посветено на философията – кой знае дали затова не станал интровертен и сопнат мърморко с любов към усамотението. Най-малката сестра, Гризелда, отраснала с предаване за психология. „И до днес тя е най-досадна, знае всичко най-добре и обожава да спори“, мислеше си мечокът Нобел, докато вървеше с тежки стъпки към семейната бърлога.
