„Заедно на слънчевия остров“ от София Каспари (изд. „Ера“, преводач: Ваня Пенева) е очарователна история, наситена с приключения, изненади, морски бриз и слънчеви лъчи.
Неочаквано Сандра получава покана от най-добрата си приятелка от училище с предложение да съберат старата банда – и то не къде да е, а в луксозна вила на слънчевия хърватски остров Лошин, изпъстрен с благоуханни цветя. Има и още един повод за вълнение – там тя ще види за пръв път от години голямата си ученическа любов.
Никой от приятелите не води успешния живот, който си е представял. Всеки крие тайни, от които се срамува. Но благодарение на времето им заедно, прекарано в изследване на едно изумително райско кътче, много тайни ще излязат наяве. А спиращата дъха красота на острова, дългите излети в гората и живописните разходки с лодка сякаш могат да разпалят огъня между Сандра и Нилс отново.
Прочетете откъс от романа при нас.
Осма глава
– Налага се отново да отложим статията ти – рече Йорг. – Темата е добра, несъмнено, но това тук… – посочи лист хартия – е по-актуално…
– Добре – промърмори Нилс. Не се изненада, но въпреки това го усети като удар в стомаха. Запита се дали тъстът му, по-точно бившият му тъст, има нещо общо с тази история. Той никога не би признал, естествено, че е толкова дребнав, но семейството си беше семейство, а Каролин беше негова дъщеря. Нилс преглътна въпросите си – и без това не искаше да ги задава на Йорг.
– Трябва да тръгвам. Уикенд, децата ще дойдат, нали знаеш…
Главният редактор Йорг Брендлер кимна. Нилс се обърна към вратата с чувството, че са го унизили. До преди седмици нямаше да позволи да се отнасят така с него. До преди седмици никой нямаше да посмее да му отправи подобно предложение, защото винаги имаше допълнителни козове в ръкава, винаги повече от една възможност. Доскоро го искаха от много места. Предлагаха му високи постове, но той не желаеше да се обвързва. Някога подобно нещо нямаше да му се случи, но животът му се бе променил. Вече не беше многократно награждаваният журналист с невероятен усет за актуалното. В момента беше само един от многото, колелце в системата. Бивш зет. Обсъждане на предстоящото карнавално шествие, детска градина, Съюзът на гледачите на зайци, наградени германски зайци – това бяха темите му в последно време. Нима успехът му наистина е зависел изцяло от тъста му? Не, Нилс дори не можеше да си го представи, а и не вярваше, че е така. Това не можеше да е истина.
– Ей, забрави адреса!
Нилс се обърна и издърпа листчето от ръката на Йорг.
– Извинявай, отнесох се. Знаеш ли, май съм се простудил. Боли ме глава.
Вдругиден и без това няма да съм тук.
Все пак се бе съгласил да се срещне с бившите си съученици, но сега не смееше да мисли за предстоящата среща. Здрасти, аз съм Нилс, провалих се по всички параграфи, но много се радвам да ви видя!
Потупа се с пръст по слепоочието, за да обърне внимание върху започващата настинка. Йорг го наблюдаваше скептично, но не каза нищо. Някога Йорг беше лакей, а аз – супермен. Колко време бе минало оттогава? Доста дълго изобщо не беше забелязвал Йорг.
Главният редактор се наведе напред и опря ръце върху плота на бюрото, за да покаже, че това място е само негово.
– Летен грип? Да пратя ли друг? Ще успееш ли?
– Все някак ще се справя. – Нилс се обърна отново: – Отпуската ми е одобрена, нали?
– Каква отпуска?
– Говорихме за това още в понеделник.
– Да, да… – Йорг започна да рови в документите. – Молбата
ти е тук някъде. – Облегна се назад и се ухили. – Кого да пратя сега при гледачите на зайци?
– Хаха.
Нилс се постара, ала смехът му прозвуча кухо. Искаше му се да се покаже спокоен, но незначителните задачи му причиняваха болка, а Йорг знаеше отлично как да го засегне. Навярно си отмъщаваше за миналото. Тогава той, естествено, не искаше да обиди Йорг, но просто не го забелязваше.
Прибра се вкъщи надвечер. Жилището му се стори още по-празно от преди. Децата щяха да дойдат утре сутринта и да си тръгнат вечерта. Не каза на Йорг какво го очаква, пък и защо ли? Във всеки случай тишината го уплаши. Пусна телевизора, за да чува някакви гласове. После провери телефонния секретар.
Нищо.
От утре децата трябваше да са при него, но той щеше да замине за Хърватия. С това свое решение бе развалил уикенда, седмицата и част от следващия уикенд на бившата си жена. Днес тя трябваше да му се обади, за да му каже дали уговорката им остава. Следващия уикенд децата щяха да дойдат при него в Хърватия. Нилс погледна втренчено светещия екран. „Няма съобщения.“ Каролин мразеше някой да осуетява плановете ѝ, но показа разбиране, когато той пожела да се срещне със старата си група на първо време без децата.
– И без това смятахме да гостуваме на родителите ми – така му каза. Сякаш не се виждаха почти всеки ден. Понякога имаше чувството, че Каролин си отмъщава за времето, когато професията му беше по-важна от нея, а тя си стоеше вкъщи с децата. Макар че и тя беше преуспяла, награждавана журналистка. Въпреки това и Каролин, и баща ѝ стояха зад него и го подкрепяха. Децата са малки и имат нужда от майка си, повтаряше тъстът му и Нилс се съгласяваше, защото така му беше по-удобно. Днес знаеше, че е извличал самочувствието си единствено от професията, не от семейството си. И че ако отново му се удаде подобна възможност, ще постъпи по същия начин.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
