Кралицата на криминалния роман на Исландия Ирса Сигурдардотир ни поднася „Изкупление“ (изд. „Емас“, преводач: Ваня Пенева) – третия случай за комисар Хюлдар и детската психоложка Фрея от поредицата, преведена на повече от 30 езика.
Полицията разбира за престъплението като всички останали – от клип в социалните мрежи, показващ ужасено младо момиче да моли за прошка. По-късно тялото му е открито, белязано с цифрата „2“. Комисар Хюлдар поема разследването, а психоложката Фрея неохотно се присъединява за разпитите на приятелите на убитата тийнейджърка. Скоро става ясно, че Стела е била далеч от ангелския образ, който близките ѝ обрисуват, и все пак кой би я мразил толкова, че да пожелае смъртта ѝ?
Изчезва още един тийнейджър, последват още клипове и неговото тяло с цифра „3“. Хюлдар и Фрея са единодушни – истината съвсем не е проста. Изглежда, убиецът все още не е завършил планираното. Очаква ли ги някъде и жертва „1“?
Прочетете откъс от романа при нас.
Тоалетните в мазето на киното зееха празни. Белите керамични мивки бяха сухи, вратите на кабинките стояха отворени. Само преди час жените чакаха тук на опашка и бяха оставили след себе си хаос: кошчета, препълнени със смачкана хартия; по пода също имаше хартиени кърпички. Навсякъде се виждаха празни картонени чаши от кола, а съдържанието на кутия пуканки бе разпръснато по цялото помещение, в голямата си част стъпкано от нетърпеливи крака.
Стела предполагаше, че и в мъжките тоалетни е същото, и се радваше, че няма да чисти там. Днес наистина беше ужасно и това не беше чудно – след две изцяло продадени и две сравнително добре посетени прожекции. На бара имаше голяма навалица – и преди началото на прожекцията, и през паузата. Машината за пуканки не смогваше да задоволи желаещите, въпреки че разполагаха със запаси, а колата без захар свърши твърде рано. Стела стискаше зъби, за да не реагира гневно, когато клиентите си изкарваха яда на нея. Сякаш тя беше виновна за покупките и за управлението на запасите.
На вратата тя се поколеба за миг. Изведнъж осъзна, че е съвсем сама в мазето. Съвсем сама в сградата.
Бръмченето на звуковите системи в кинозалите бе замлъкнало, бъбренето на другите момичета също. Тя им бе предложила да свърши останалата работа сама, за да могат да си хванат автобуса. Проследи през стъклото на входната вратата как те изчезнаха в снежната виелица. И моментално съжали за учтивия си жест. Е, не го направи от чиста учтивост, а и защото искаше да се похвали пред другите. Да им натрие носа. Все пак тя имаше приятел с кола. За разлика от тях не разчиташе на автобуса и не си късаше нервите.
Изведнъж Стела се сети за снапа, който бе получила малко след паузата. Нямаше представа кой е подателят, не си спомняше да го е приела за приятел. Крайно време беше да оправи настройките на телефона, за да спре да получава съобщения от непознати – особено след като и възрастните бяха открили това приложение. Първо развалиха фейсбук, сега завладяваха и снапчат[1]. Вероятно съобщението беше от приятелка на майка й или от далечна роднина, за която не си спомняше. Поне потребителското име не й говореше нищо. „Баура 13“. Всъщност може би не се касаеше за женското име Баура, а зад псевдонима се криеше хлапе, едва навършило тринайсет години. Това поне обясняваше тъпото съобщение.
Снапът представляваше нейна снимка, направена тук, в киното, през паузата, как подава през бара кутия пуканки. Тотално грозна снимка – лицето й беше разкривено и изобщо изглеждаше някак глупаво. Лоша поза, нито следа от усмивка. Отгоре подателят бе написал кратък текст, също толкова странен, колкото снимката: „Ще се видим.“ Каквото и да означаваше това. Непознатият явно е бил в киното, но не се е разкрил. Сигурно се касаеше за някакъв тип, който не бе посмял да я заговори. Имал е късмет, защото тя не се интересуваше от такива като него. Би било неприятно да се запознае с човек, който ще й къса нервите с подобни гадни съобщения.
Вратата на тоалетната зад Стела се затвори. Автоматът беше развален, затова вратата първо се придвижи бавно, после се затръшна силно. Трясъкът отекна в облицованото с плочки помещение и продължи да кънти в ушите й, след като отдавна бе заглъхнал. Шумът отново я накара да осъзнае колко е тихо тук, а и факта, че беше сама. Горе също не се чувстваше особено добре, но тук, в мазето, беше много по-лошо, макар да се намираше само на няколко стъпала под първия етаж. Горе поне можеше да гледа навън, въпреки че в този сняг и без това не се виждаше почти нищо. Вероятно времето бе докарало хората в киното, защото филмите не бяха чак толкова добри; Стела ги беше гледала всичките. Е, поне даваха възможност човек да забрави за малко гадния вятър и снега.
Въпреки всичко отвратителното време навън беше за предпочитане пред празното кино. Стела гореше от нетърпение да излезе оттук и да се качи в колата на Хьоди. Вярно, той караше ужасна таратайка и отоплението не работеше, но все пак беше по-добре от автобуса. Същото беше и с Хьоди: не приличаше много на принца от мечтите й, но беше по-приятно да е с него, отколкото сама. Щеше да се задоволява с него, докато си намери по-добър. Красив, с хубава кола; приятелките ще й завиждат. Такъв приятел искаше, не втори Хьоди – с него винаги се налагаше да внимава да не се появява на снимките, които постваше.
Стела избра най-задната кабина и бързо заключи вратата. Срещу тоалетните се намираха мивките, над тях имаше голямо огледало. Не й се искаше да се погледне в него, толкова беше преуморена и измъчена. Освен това се налагаше спешно да отиде на фризьор, да се подстриже, да си боядиса косата, да й оправят веждите. В корените вече личеше тъмна коса. Също като ивицата върху ръждивия капак на таратайката на Хьоди, спомен от някогашно участие в рали. Ужасяващо. Преди да слезе до тоалетната, тя се запита дали да не изпрати на приятелките си от снапчат своя снимка с призрака от филма на ужасите, прожектиран в голямата зала, но бързо се отказа – не искаше момичетата да я видят в този вид. Освен това беше някак си… зловещо да застане редом с онзи мрачен тип. Знаеше, естествено, че той представлява само огромна картонена фигура. Ще им изпрати снимка друг път, когато не е сама в киното и изглежда по-свежа. Краят на месеца наближаваше, тогава щеше да се погрижи за външността си. Дано си получат заплатите навреме, защото си бе запазила час във фризьорския салон още за първи. Красивата коса беше дяволски скъпа…
Стела си свали панталона и се изпишка, без да докосва тоалетната чиния. Кой знае какви бактерии са оставили клиентите на киното. Нямаше намерение да хване някоя гадна венерическа болест. В никакъв случай. Ако се разбере за такова нещо, човек остава завинаги белязан.
През шума на струята в тоалетната чиния тя чу как вратата към тоалетните се отвори. Гърлото й се стегна, косъмчетата по голите й крака настръхнаха. Кой е, по дяволите? Навярно някое от момичетата се е върнало. Но как е възможно, нали входната врата е заключена? Или не са заключили добре? Пак си спомни онзи идиотски снап. Да не би да е дошла Баура13?
Силен трясък. Вратата се затвори. Стела спря да диша и се вслуша. Имаше ли някой в помещението? Може пък да е влязъл човекът от охранителната фирма – просто е дошъл по-рано и сега проверява помещенията едно по едно. Ала скърцане на подметки разруши надеждата й. Вече не беше сама.
Струята намаля до отделни капчици; падаха в такт със стъпките на непознатия посетител. Или посетителка. По-вероятно е да е жена. Какво ще търси мъж в дамската тоалетна на киното, и то в този късен час? Мъжките тоалетни не бяха заети. Стела си поигра с мисълта да попита кой е влязъл, но реши да си замълчи. Протегна ръка към тоалетната хартия и безшумно откъсна няколко листа. Изправи се и си вдигна панталона. Почувства се малко по-добре, не толкова беззащитна. Ала увереността не трая дълго.
Под вратата се показаха върхове на обувки. Спряха точно пред нейната кабина. Май бяха от ботуши – от мъжки ботуши, ако се съдеше по ширината. Стела задуши вика си в шепи. Защо отвън стои мъж? Краката не помръдваха. Непознатият стоеше сякаш е пред вратата на жилище, готов да позвъни. И наистина – в следващия миг удари с все сила по вратата. Стела изпита усещането, че гледа голям екран и всеки момент ще се появи обяснение какво се случва.
Мобилният й телефон даде сигнал и тя го извади машинално от джоба. Дощя й се да го захвърли, но видя, че е получила поредния снап от Баура13. Пръстите й автоматично се плъзнаха по дисплея и съобщението се отвори: снимка на затворена врата на тоалетна. Стела с мъка потисна вика си. Това беше вратата между нея и изпращача. Този път не бе добавен текст.
Неизвестният отново удари по вратата. Стела политна назад. Блъсна се в тоалетната чиния и краката й се огънаха.
Кой е там?
Не получи отговор. Въпросът й се изплъзна, без да помисли. Гласът й потрепери от страх, а това беше напълно нетипично за нея. Обикновено тя задаваше тона в групата. Беше силна, самоуверена. Не се съобразяваше с мишките, чиито гласове звучаха като нейния сега. Онзи отвън удари вратата с такава сила, че тя се разлюля. Стела погледна панически смешното резе. Надали ще издържи дълго. Мислите й се гонеха лудо. Затърси какво да я спаси, но, естествено, не откри нищо. Руло тоалетна хартия. Поставка за тоалетна хартия. Пластмасова кофа с капак. Ако онзи разбие вратата, би могла да го удари с тоалетната чиния, но как да я изтръгне от стената? Как беше номерът на спешната помощ? Едно, едно, две? Или едно, едно, три? Или четири? Да се обади ли на Хьоди? Сигурно вече е на път и ще пристигне пред киното по-бързо от полицията. А може би не?
Не се наложи Стела да вземе решение. Мъжът се хвърли върху вратата, тя поддаде и удари Стела по главата. Момичето политна назад и падна върху тоалетната чиния. Силният удар я замая. Стана й зле, но незнайно как успя да вдигне глава и да погледне нападателя в лицето. В първия момент си помисли, че лицето му е в сянка – толкова тъмно изглеждаше. Едва после различи блестяща маска на Дарт Вейдър под качулка на черен анорак. От овалните отвори я гледаха очи, в които не се четеше нищо. Към нея се стрелна ръкавица и изтръгна мобилния телефон от ръката й. Непознатият прокара пръст по екрана. Обзе я пламенна надежда да е просто крадец, дошъл да й вземе телефона. Добре, нека го вземе. Ще му даде и портмонето си, и всичко от джобовете, и заплатата, всичко, каквото иска. Само да си отиде. Само да не я докосне.
Е, хубаво.
Гласът на мъжа прозвуча необичайно. Говореше почти като Дарт Вейдър. Дрезгаво. Сякаш имаше шкурка в гърлото. Навярно маската бе снабдена с евтин преобразовател на гласа. Той обърна телефона към нея, сякаш смяташе да я снима как седи на тоалетната чиния. По бузите й потекоха сълзи. Какво прави той? Защо крадец на мобилни телефони прави снимки на собствениците им?
Да видим сега.
Какво?
Стела се отдръпна още по-назад и гърбът й се опря о стената. Усети студената, гладка повърхност през лекия пуловер и потрепери.
Помоли за извинение.
Тя дори не се опита да разбере защо, а произнесе желаната дума.
Не. Не го направи добре. На успя да ме убедиш. Кажи го както трябва.
Тя опита. Опита още много пъти. Повтаряше молбата, докато зазвуча едва ли не комично, все едно не се състоеше от истински думи. Ала непознатият все не беше доволен.
Той
държеше тя да изкупи вината си.
[1] Snapchat (англ.) – моментална снимка – мобилно приложение за незабавни съобщения, използвано за споделяне на снимки, изпращане на съобщения и обработване на снимки в реално време с различни ефекти. Ползвателят на приложението прави снимки или видеоклипове, добавя текст и рисунки и ги изпраща до получатели по съставен от него списък. За такъв „snap“ ползвателят задава време, през което получателите могат да разглеждат материала. – Бел. прев.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
