След като ни впечатли със своя разказ за сътворението на света в „Митове“ и ни припомни легендарните истории за силата на човешкия дух в „Герои“, Стивън Фрай изкачва нови литературни върхове. Сега той пресъздава епичните мащаби на войната, разтърсила из основи древния свят и потресла дори боговете на Олимп. В „Троя“ (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска) се сблъскват героизъм и ненавист, любов и жертвоготовност, отмъщение и разкаяние, желание и отчаяние, попили в кръвта на пясъците на илионския бряг.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Красотата може да изглежда като една от най-големите благословии, но може да бъде и проклятие. Някои хора се раждат с красота, която сякаш подлудява другите. За щастие малцина сме такива, но властното ни въздействие може да бъде объркващо и разрушително. Така станало и с Елена. Майка ѝ Леда и баща ѝ Тиндарей (или поне неин баща сред смъртните) скоро вече били наясно, че всички неженени царе, принцове и военачалници в Пелопонес, както и мнозина от континенталната част на Гърция, от островите и от най-далечни земи, се канели да я поискат за съпруга. Големи тълпи от нетърпеливи, могъщи кандидати за ръката ѝ започнали да изпълват двореца на Тиндарей заедно с шумните пиячи от свитите си. Те щели да се радват, ако спечелят ръката на толкова желана принцеса от толкова именит царски род във всички случаи, но сега красотата на Елена била дотолкова чествана и възпявана из целия познат свят, че който я вземел за жена, щял да спечели нов, безподобен престиж и слава, да не споменаваме несравнимата привилегия да може да се буди всяка сутрин до това пленително лице.
Сред най-могъщите и настоятелни кандидати били постоянните гости в дома на спартанския цар по онова време, синовете на Атрей Агамемнон и Менелай, но те далеч не били единствените, които ухажвали настоятелно красивата Елена. Аякс от Саламин се бил наредил на опашката на ухажорите, както и неговият полубрат Тевкър. ДИОМЕД от Аргос пристигнал в двореца, както и ИДОМЕНЕЙ, цар на Крит, Менестей, цар на Атина, принц Патрокъл, наследник на трона на Опунт (царство на източното крайбрежие на контитентална Гърция), ФИЛОКТЕТ от Мелибея, ИОЛАЙ и брат му Ификъл, владетели на филакийците от Тесалия, както и много други предводители на племена, старейшини, млади принцове, по-незначителни благородници, земевладелци и други по-плахи, но хранещи надежда кандидати. Били прекалено многобройни, за да бъдат изреждани.
Един уважаван владетел от знатен род, който не дошъл в Спарта, за да иска ръката на Елена, бил ОДИСЕЙ от Итака. Този принц бил считан от всички, които го познавали, за най-лукавия, хитър и проницателен млад мъж сред всички гърци. Баща на Одисей бил аргонавтът ЛАЕРТ, владетел на Кефалония и съседните до него острови в Йонийско море. Майката на Одисей, АНТИКЛЕЯ, била внучка на Хермес по линия на АВТОЛИК, крадец и мошеник. Лаерт бил дал на своя син Одисей властта над Итака, един от островите в Кефалонийския архипелаг, намиращ се под властта на Лаерт. Макар островът да не бил най-плодородният и процъфтяващ в Йонийско море, Одисей не бил склонен да замени Итака за цялото богатство и великолепие на Пелопонес. Итака бил негов дом и той обичал всяка назъбена канара и всеки разкривен храст на него.
И приятели, и врагове били единодушни, че Одисей е наследил предостатъчно от разбойническото двуличие и злодейското лукавство на дядо си Автолик и на прадядо си Хермес. Враговете го избягвали, тъй като острият му ум и хитрините му будели у тях недоверие и страх; приятелите разчитали на него за съвети и стратегии. Бил вбесяващо двуличен и нечестен за онези, които не го харесвали и не му се доверявали, но хитростта и съобразителността му били великолепни в очите на онези, които имали нужда от него.
Именно по тези причини се обърнал към него и Тиндарей:
– Одисее! Виж на какво е заприличал дворецът ми! Всички ергени от островите, планините и равнините са се стълпили тук и искат Елена за жена. Предлагаха ми откупи за невестата, от които би ти хвръкнала шапката. Има идиоти, според които аз съм късметлия, че имам такава дъщеря, но те просто не са се замисляли над това. Явно не съзнават, че ако я дам на един от кандидатите, с почти пълна сигурност ще си спечеля враждебността на всички останали.
– Няма съмнение – отвърнал Одисей, – никакво съмнение, че онези, които не успеят да спечелят Елена за съпруга, ще приемат това много зле. Наистина много зле.
– Цял Пелопонес ще потъне в кръв!
– Освен ако не седнем да помислим.
– Мисли ти – казал Тиндарей. – Опитам ли се да мисля, ме заболява глава.
– Всъщност ми се мярка една идея – казал Одисей.
– Наистина ли?
– О, да. Нещо просто и очевидно. Ще подейства гарантирано, но си има цена.
– Кажи я. Ако по този начин може да бъде предотвратена гражданска война, а аз да бъда оставен на спокойствие, си струва да ти осигуря всичко, което би поискал.
– Искам ръката на ПЕНЕЛОПА.
– На Пенелопа ли? Пенелопа на брат ми Икарий?
– Същата. Обещана е на един тесалийски принц, но аз я обичам и тя обича мен.
– Ето значи защо ти си единственият, който не се навърта около покоите на Елена с изплезен език, а? Е, добре. Поздравления. Реши проблема ми, и ще можеш да я отведеш на Итака със следващия прилив. Та каква е идеята ти?
– Свикай всички кандидати и им кажи следното…
Тиндарей слушал, докато Одисей описвал своя план. Наложило му се да го изслуша три пъти, докато най-сетне го разбрал. Той прегърнал сърдечно приятеля си.
– Блестящо! – казал Тиндарей. – Ти си гений.
После дал нарежданията си. Екнали тръби и барабани. Босоноги роби кръстосвали тичешком двореца и призовавали гостите да се съберат в голямата зала. Кандидатите се отзовали, изпълнени с възбуда и напрежение. Дали решението не било взето? Дали Елена била направила своя избор? А може би родителите ѝ са избрали вместо нея? За последен път се разнесли тръбни звуци и барабанни удари, и Тиндарей, Леда и поруменялата Елена се появили на високия балкон. Стълпилите се отдолу царе, военачалници, племенни вождове, принцове, генерали, благородници, земевладелци и плахи, но негубещи надежда кандидати притихнали.
Одисей седял на столче в сенките и се усмихвал. Питал се как ли кандидатите ще реагират на неговия план. Щели да бъдат принудени да се съгласят. Разбира се, че щяло да стане така. Макар и първоначално с нежелание, щяло да им се наложи да приемат.
Тиндарей се прокашлял.
– Приятели, царица Леда, принцеса Елена и аз сме дълбоко трогнати от пламенното ви желание да се сдобиете с… хм… интимна връзка с нашия царски род. Вие сте толкова многобройни, и до един хубави, благородни и достойни за внимание. Решихме, че единственият начин да се реши справедливо този въпрос е…
Той замълчал. Разнесло се скърцане на кожа и дрънчене на месингови украшения, когато петдесет мъже се привели напред, за да чуят по-добре.
– …чрез жребий.
Понесло се неодобрително мърморене. Одисей се усмихнал по-широко. Тиндарей вдигнал ръка.
– Знам, знам. Боите се, че може да нямате късмет. А може би се страхувате да не би боговете да са против вас? Защото, ако печелившият е избран с жребий, той няма да бъде избран от мен, царицата или дори от самата Елена, а от Морос и Тюхе, на които дължим винаги съдбата и късмета, добри или лоши.
Кандидатите като че ли решили, че в този – според Одисей – надут афоризъм има нещо вярно, и започнали да изразяват съгласието си.
Тиндарей отново вдигнал ръка, умолявайки за тишина.
– Има и още нещо. Ще трябва да си платите за участие в тегленето на жребия.
Отново се понесло недоволно мърморене. Одисей бил крайно доволен.
– Не става дума за плащане в злато или стоки, уверявам ви – казал Тиндарей. – Цената, която искаме от вас, е да положите клетва. Кандидатите за ръката на Елена ще могат да участват в тегленето на жребий, ако преди това се закълнат във всички олимпийски богове и в живота на децата и внуците си, че без значение кой ще спечели, те ще приемат резултата без никакви възражения. Нещо повече, те ще се закълнат да защитават Елена и нейния законно признат съпруг от всички, които биха се опитали да ги разделят.
Настанало мълчание, докато кандидатите обмисляли чутото. Идеята била блестяща, разбира се. Тиндарей никога нямало да се сети за такова нещо. Кой, ако не Одисей от Итака, би бил достатъчно умен, за да предложи една толкова проста и толкова съвършена идея? Сега вече щастливецът, който спечелел ръката на Елена, щял да може да се чувства завинаги в безопасност. Нещастните губещи, макар и сърдити и разочаровани, нямало да могат да направят нищо, защото в противен случай щели да нарушат свята клетва. Клетва, положена пред най-внушителното събиране на могъщи водачи, които щели да бъдат свидетели.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
