В своя научен труд „Психология на тълпите“ (изд. „Асеневци“, преводач: Моника Георгиева) Густав Льобон изследва тълпата като явление – нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Анализира се как в тълпата хората губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Както ще се убедите от „Психология на тълпите“, принципите на поведение на тълпата и методите за нейното управление не се променят с времето. Те важат и днес, вероятно с още по-голяма сила.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Ерата на тълпите
Големите сътресения, които предшестват промените в цивилизациите, като падането на Римската империя и създаването на Арабската империя, на пръв поглед сякаш са предопределени от значителни политически промени: чужди нашествия или сваляне от трона на цели династии. Внимателният анализ на тези събития разкрива, че зад видимите причини най-често стои истинската причина, свързана с дълбока промяна на идеите на народите. Истинските исторически сътресения не са тези, които ни удивляват със своите измерения и сила. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в идеите, възгледите и убежденията. Паметните събития в историята са видимият ефект от невидимите промени в човешката мисловност. Причината подобни събития да се проявяват толкова рядко, се крие в унаследената мисловност на народа, която представлява неговият най-устойчив и непроменлив елемент.
Съвременната епоха е част от критичните моменти, през които мисленето претърпява промени.
В основата на тази промяна стоят два основни фактора. Първият е разрушаването на религиозните, политическите и социалните възгледи, от които произтичат всички елементи на нашата цивилизация. Вторият фактор е създаването на напълно различни и нови условия за съществуване и мислене, постигнати в резултат от съвременните научни и технически открития.
Идеите на миналото, макар и почти унищожени, все още пазят своята сила, докато тези, които трябва да ги заменят, са все още в процес на създаване; ето защо съвременната епоха е период на преход и безредие.
Трудно бихме могли да предскажем какво би могло да произлезе от този безспорно хаотичен период. Върху какви фундаментални идеи ще бъдат изградени утрешните общества, които ще последват нашето съвремие? Към момента все още не бихме могли да кажем. Въпреки това отсега можем да предвидим, че в своето бъдещо организиране те ще трябва да се съобразяват с една нова сила, с едноличната власт на съвременната епоха: властта на тълпите. Върху развалините на толкова много идеи, които някога са били приемани за безспорни и понастоящем западат все повече и повече, и на толкова много и различни управления, които революциите са унищожили, се въздига нова власт, която е призвана да претопи всички останали сили. Нашите остарели разбирания се разклащат все повече и повече и изчезват, а старите опори на обществата се сгромолясват едни след други, докато властта на тълпите остава единствената сила, която никой не заплашва с нищо и чието влияние непрекъснато нараства. Епохата, в която навлизаме, действително ще бъде ЕРАТА НА ТЪЛПИТЕ.
Само допреди едно столетие основни фактори на събитията бяха традиционната политика на държавите и съперничествата между отделните владетели. Разбиранията на множеството най-често са били без значение. Понастоящем традициите, които се използват в политиката, както и личните предпочитания и съперничества между владетелите не са важни; от друга страна, гласът на масите започна да се чува все повече и повече и именно този глас диктува поведението на владетелите, които трябва да го вземат под внимание. В момента съдбите на нациите се решават сред масите, а не в съветите на владетелите.
Навлизането на класите на народа в политическия живот и постепенното им превръщане в ръководни класи е сред най-основните характеристики на нашата преходна епоха. Въвеждането на всеобщото гласуване, чието влияние дълго време било твърде слабо, не се превърнало както можело да се очаква, в основна характеристика на издигането до политическата власт. Нарастващата мощ на тълпите се зародила първо в разпространението на определени, бавно проникващи в съзнанието на хората, идеи, а след това, чрез постепенното обединяване на индивидите, до реалното осъществяване на теоретичните концепции. Това обединяване дало възможност на тълпите да изградят своите ясни представи за собствените си интереси, които дори и не особено справедливи, поне ги накарали да осъзнаят властта, която имат. Масите образували синдикати, пред които всички власти капитулирали, създавайки трудови борси, чиято цел, въпреки икономическите закони, била управлението на условията за работа и заплащане. Те се завърнали към ръководните събрания, на които изпращали представители, лишени от всякаква инициатива и независимост, които често били сведени до положението на говорители на избралите ги комитети.
Понастоящем изискванията на тълпите стават все по-ясни, свеждайки се до това да разрушат напълно обществото такова, каквото е в момента и да го доведат до онзи примитивен комунизъм, който е бил обичайното състояние на всички човешки групи преди зората на цивилизацията. Съкращаване на работното време, национализация на мините, железопътните линии, фабриките и земята, разпределение поравно на продуктите, премахване на висшите социални класи в полза на класите на народа и други, това били техните искания.
Тъй като трудно се повлияват от разумни доводи, тълпите действат бързо. Благодарение на своята настояща организация, те са добили огромна власт. Догмите, чието зараждане наблюдаваме, не след дълго ще притежават силата на старите догми, тоест тираничната и еднолична власт, която не се поставя под съмнение. Божественото право на тълпите скоро ще замени божественото право на кралете.
Известните сред нашата буржоазия писатели, които по възможно най-подходящия начин представят нейните ограничени идеи, тесногръди разбирания, повърхностен скептицизъм и понякога краен егоизъм, изразяват своето притеснение от новата власт, която расте пред очите им, и с цел да превъзмогнат безпорядъка в съзнанието на хората, отчаяно призовават за морална подкрепа същата тази църква, която преди толкова ненавиждаха. Те говорят за упадъка на науката, разкайват се пред Рим и ни призовават да си припомним поуките на вече доказаните истини. Тези новопокръстени забравят, че вече е твърде късно за това, тъй като ако наистина милостта ги е била докоснала, то не можем да очакваме, че тя би могла да въздейства по същия начин върху други, които не са дотам загрижени за тревогите, които са тласнали първите към религията. Днес тълпите вече не искат божества, които техните бивши господари са отхвърлили вчера и за чието премахване са помогнали. Не съществува сила, нито божествена, нито човешка, която би могла да заповяда на реките да се върнат към своите извори.
Упадъкът на науката няма отношение към съвременната духовна безпътица, както и за надигащата се в нея нова власт. Науката ни обеща истината или поне познание за отношенията, достъпни за нашия ум; тя никога не ни е обещавала мир или щастие. Безразлична към чувствата ни, тя не чува нашите жалби и нищо не би могло да върне обратно илюзиите, които е унищожила.
Едни и същи общовалидни симптоми, видими при всички нации, ни показват нарастващата власт на тълпите. Каквото е писано, ще трябва да бъде прието безпрекословно и всички аргументи против това са напразни. Вероятно възходът на тълпите ще отбележи един от последните етапи на западната цивилизация и завръщане към онези периоди на тъмната анархия, които предшестват раждането на всяко ново общество. Възможно ли е да го предотвратим?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
