Време за четене: 11 минути

„Син океан: Преход“ от Рене Моборньо и У Чан Ким (изд. „Locus „, преводач: Маргарита Парева) е продължение на бестселъра им „Стратегията „Син океан““ от 2005г. – една от най-емблематичните и въздействащи книги по стратегия в света, чиито понятия „червени океани“ и „сини океани“ завинаги промениха бизнес езика. В новата си книга авторите анализират и сравняват успехите и провалите на различни проекти „Син океан“ по света. Те предлагат на читателите си инструментариум за създаване на пазари, който да помогне на компанията им да придобие по-ясна представа за настоящата си позиция и къде би могла да търси нов расте. Показват им как да преосмислят границите на пазара и да разработят подходящ ход „Син океан“, който след това да тестват и да пуснат в действие по възможно най-успешния начин.

Прочетете откъс от книгата при нас.

Трите ключови компонента на успешния преход към син океан

Първият компонент се състои във възприемането на перспектива, ориентирана към син океан, с цел разширяване на хоризонтите и промяна на нагласата за търсене на нови възможности.

Организациите, които разкриват нови граници на съотношението стойност – разход, имат различен начин на мислене. Идеята е, че те разсъждават по теми, различни от тези, свързани изцяло със съревнованието във вече съществуващите пазари. Повдигат съществено различни въпроси, които им помагат да виждат и да разбират възможностите и риска по свеж и новаторски начин. Това им позволява да формулират различни видове и степени на предлаганата от тях стойност, които другите или изобщо не забелязват, или отхвърлят като невъзможни или неудачни. (…)

Твърде много организации остават тясно свързани с най-добрите практики в бранша, дори и като се опитват да се откъснат от тях. Възприемането на синьоокеанска перспектива отваря очите на стратега към това, което би могло да стане, а не го ограничава в рамките на това, което вече е факт. Разширява хоризонтите ви и гарантира, че гледате в правилната посока. Стремежът да разкриете нова граница стойност – разход, без да разширите и промените перспективата си, е все едно да тичате на запад и да търсите изгрева. Колкото и бързо да тичате, няма да го намерите.

Правилната перспектива е ключова, но за повечето от нас сама по себе си не е достатъчна за откриването и отварянето на нова граница стойност – разход. Това е едно от най-големите предизвикателства, пред които се изправят организациите. Те искат да се измъкнат от червения океан. Искат да направят преход към син океан. Може даже и да имат синьоокеанска перспектива. Това, което им липсва обаче, са напътствия и инструментариум за създаване на пазари, за да превърнат перспективата в реалност.

Следователно, вторият компонент е наличието на практически инструменти за създаване на пазар, както и правилни напътствия за прилагането им, за превръщането на синьоокеанската перспектива в привлекателно ново търговско предложение, което да създаде пазарно пространство.

Правилната перспектива означава промяна в стратегическото мислене чрез формулиране на различен тип въпроси, докато инструментите за създаване на пазари и напътствията ви дават възможността да зададете правилните въпроси в точния момент от процеса и да осъзнаете важността на отговорите. Взети заедно, двата компонента изграждат творческата компетенция на човек и осигуряват структурата и параметрите, спрямо които да организирате мисленето си, за да може да възприемете и да откриете това, което другите не могат, като избегнете потенциалните пречки, спъващи повечето организации. Водят ви стъпка по стъпка през основните въпроси, нужни за отварянето на нова граница стойност – разход. Как да се справите с явните и прикрити презумпции, които имате спрямо бизнеса си и пазарното пространство? Как да подходите към океана от не-потребители, за да създадете ново търсене? Как систематично да прекроите ограниченията на пазара, така че да отворите нова граница стойност – разход и да обезсмислите конкуренцията? Как да предложите продукт или услуга, които се открояват, като същевременно намалите разхода си? И как да подходите спрямо изграждането на устойчив бизнес модел, който да помогне на организацията ви да изведе вашия стратегически план на пазара по изгоден за вас начин?

Силата на тези инструменти и рамки се крие в това, че са нагледни, което ги прави лесни за разбиране и прилагане без значение от степента на образование или креативността на човек. Всеки инструмент позволява на хората да видят как се раждат отговорите на въпросите им, като например им демонстрира взаимовръзката между основните фактори на една елементарна диаграма или графика и, така да се каже, всички се настройват на една честота.

Стратегията „Син океан“ въвежда този инструментариум, но препъникамъкът, както е думата, се оказват оперативните детайли. В тази книга се занимаваме именно с тях в дълбочина. Ще ви покажем как да сформирате подходящ екип, да задвижите процеса и систематично да прилагате всеки инструмент в правилната последователност, как да постигнете добри резултати и да избегнете и преодолеете потенциални пречки по пътя. Не става въпрос да ви изнасяме лекции, качени на висок пиедестал. Напротив, това, което целим, е да въоръжаваме мениджърите с практически напътствия на всяка крачка по пътя от червения към синия океан.

Преходът към син океан е преобразяващо пътешествие. Иска се повече от ясна идея и стратегия, за да се разкрие нова граница стойност – разход. За да се движите в тази посока, трябва хората да ви следват. Както е известно на всеки професионалист на определена възраст, без доброволното съдействие на хората ще се закотвите на едно място. Макар и повечето стратегии да не се задълбават в човешкия фактор на една организация, вашата трябва да го направи.

Третият фактор съответно е наличието на хуманистичен процес, нещо което ние наричаме „човечност“ в процеса, което вдъхва увереност у хората да владеят процеса и да го задвижват към успешното му изпълнение.

Повечето организации се сблъскват с вътрешни пречки, когато решат да се променят. Спънката може би е когнитивна, тъй като хората са привързани към статуквото. Може и да е политическа и да се дължи на дълбоките разделения и структурни ограничения (силози), които пораждат вътрешно напрежение и вътрешни борби. А може и да е породена от липса на мотивация, тъй като хората правят това, което се иска, за да отбият номера, но нямат енергията, страстта, стимула наистина да променят нещата към по-добро. (…)

По ирония на съдбата нашето проучване показва, че двете най-често използвани практики от организациите са именно причината усилията за трансформация да се провалят. На първо място, повечето организации възприемат разработването на стратегията и изпълнението й за две отделни и последователни действия. Една група хора измисля стратегията и после я предава на друга група, която да я изпълни. До голяма степен научните изследвания относно стратегията и иновацията подкрепят това раздвоение и степенуване. На второ място, що се отнася до изпълнението, по-голямата част от времето и вниманието падат върху извършването на структурни промени и прилагането на метода с награди и наказания, като например промяна на броя на подчинените, изравняване на стимулите, конфигуриране на ключови показатели за ефективност и други.

Наградите, наказанията и структурните промени имат известна роля, но трудно могат да вдъхнат увереност у хората, което е основополагащо за всяка преобразяваща промяна. За да я постигнат, в общи линии организациите трябва да правят обратното на това, което обикновено правят.

Изпълнението трябва да се вгради в стратегията от самото начало, а не да се възприема като втора стъпка, иначе хората няма да го контролират. Също така е нужно да обърнете внимание на емоциите и психологията на хората си, вместо да влагате всичката си енергия в дърпане на механични лостове, задвижващи структурата, наградите и наказанията. Ако успеете да мотивирате хората като им вдъхнете увереността, нужна за да овладеят и да задвижат вашата нова стратегия, те ще се посветят на успешното извършване на промяната и на преодоляването на организационните пречки по пътя.

Как да спечелите сърцата и умовете на хората и да ги привлечете към новата си стратегия? В крайна сметка всяка промяна е плашеща и хората ви ще се почувстват застрашени от идеята да напуснат сферата на познатото и да се впуснат в новото, което реално ще трябва да поискате от тях за прехода към син океан. Докато проучвахме организации, направили успешен преход към син океан, за наша изненада установихме, че хората всъщност стават по-креативни и енергични и изпълнението не е под въпрос – точно това, което искате да постигнете, но обикновено често ви убягва. Защо се получава така? Колкото повече разсъждавахме, толкова по-ясно ставаше, че в процеса се крие нещо, което зачита хората, признавайки страховете им, несигурността им, нуждата им да бъдат третирани с достойнство, желанието им да са значими. Много се чудехме коя дума би могла да обхване всичко това и да го опише най-добре. Най-близко до това, което търсехме, е терминът човечност.

Ето до какви изводи стигнахме: в същността си успешният преход към син океан е основно хуманистичен процес. Той не отрича, а точно обратното – приветства нашата човечност, като ни прави по-компетентни и уверени от всякога. Човечността ни вдъхновява да напредваме. Приема нашия скептицизъм и уязвимост, страха ни, че няма да се справим, съмненията ни относно самото съществуване на сините океани, нуждата ни от емоционално и интелектуално признание, за да се почувстваме оценени. Без значение дали разполагате с 5 човека, или с 10 000, вграждането на човечност в процеса помага на организацията да промени психологията на екипа и да подготви почвата за промяна.

Процесът на преход към син океан постига това, без да изисква хората да се променят, а чрез успокояване на страховете им и вдъхване на увереност на всяка крачка от пътя. Постига го чрез вплитане на атомизация, откритие от първа ръка и честен процес, в цялото пътешествие към целта. Проучването ни показва, че тези елементи са ключови за човечността, защото те ни докосват на първично ниво. Добрата новина, както ще разберете по-нататък е, че те са постижими във всяка една организация.

(…) Успяхме да идентифицираме трите компонента на успешния преход – синьоокеанска перспектива, практически инструменти за създаване на пазари и подходящи напътствия за тяхното прилагане и човечност на процеса – но това не означава, че сме ги уцелвали правилно всеки път. Всъщност в случаите на грешка организациите често са се сблъсквали с притеснения и проблеми. Учихме се от многото грешки, повечето от които ни подтикнаха да наблегнем още по-силно върху нуждата всичките три ключови компонента да се затвърдят в процеса.

Преходът от червен към син океан не става изведнъж. Обаче не отнема и години. (…) В момента, в който организациите започнат да забелязват осезаеми възможности за разкриване на нова пробивна граница стойност – разход, енергията за прехода се покачва и набира скорост с мощни темпове.

Защо преходът към син океан трябва да е важен за вас

Няма съмнение, че наистина голям брой индустрии се нуждаят от нови граници стойност – разход. Например здравеопазването. Както и енергетиката. Макар и да не се възприема като индустрия в истинския смисъл, държавното образование в Съединените щати също трябва да се преосмисли. Състоянието и резултатите му са недопустимо слаби, докато разходите за него рязко се покачват. Въпреки че в момента автомобилната индустрия не е в процес на свободно падане, тя очевидно също се нуждае от нови начини за справяне с проблемите с околната среда, които да не са твърде скъпи. Банкирането и други финансови институции направо плачат за нови стратегии за постигане на стабилна висока производителност.

Според разработени от ООН сценарии, ако популацията и потреблението продължават да растат, до 2030 г. ще се нуждаем от еквивалента на две планети, за да генерираме достатъчно ресурси и въздух за всички. Трябва да разкрием нови граници стойност – разход в множество основни сфери, като производството и набавянето на питейна вода, достъпа до и употребата на електричество, както и начина, по който проектираме и управляваме градовете, за да избегнем криза, считана от мнозина за неизбежна.

Изберете си коя да е индустрия и се запитайте дали не се нуждае от преход към син океан. Как се съотнасят нейното търсене и предлагане? В днешно време по-строгите маржове на печалбата, растящите разходи, продажбите в застой или спад, както и битките за пазарен дял, удрят всички индустрии – от строителството до салоните за красота, от рекламата до правните кантори, от фабриките за хартия до книгоиздаването. Дори общественият сектор и организациите с нестопанска цел, като пощи, музеи, библиотеки, дарителски фондове и класически оркестри, срещат спад в търсенето и повишаване на разходите и конкуренцията, вследствие на което организациите имат финансови затруднения.

Накратко, всички си плащаме за заобикалящите ни червени океани. За да преобърнем ситуацията, трябва да разработим по-креативни стратегии, които да отключат нови граници стойност – разход и оттам нови доходоносни възможности за растеж. Нуждаем се от преход към син океан.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.