„Лоша кръв“ (изд. „Екслибрис“, превод: Неза Михайлова) от Джон Кариру е подробен разказ за стремителния възход и шокиращия срив на „Теранос“, новосъздадена биотехнологична фирма, оценявана на милиарди долари, основана от Елизабет Холмс.
През 2014 Холмс, основател и главен изпълнителен директор на „Теранос“, се смята от всички за следващия Стив Джобс; блестяща студентка, която напуска университета Станфорд, за да създаде биотехнологична фирма „еднорог“, на път да предизвика революция в медицинската индустрия с една машина, която може да прави кръвни изследвания значително по-бързо и по-лесно. Фирмата набира огромен капитал, Елизабет се превръща в звезда, а личното й състояние се оценява на $4.7 милиарда. Има само един проблем – машината не работи.
Приковаваща история за една от най-големите корпоративни измами след „Енрон“, разказ за прекомерни амбиции и гордост на фона на Силициевата долина.
Прочетете откъс от книгата при нас.
В началото Елизабет и Шонак се подслоняват в миниатюрен офис в Бърлингейм за няколко месеца, докато намерят по-просторно място. Адресът им формално е в Менло Парк, но офисът всъщност се намира в прашната индустриална зона на границата с източен Пало Алто, където често има престрелки. Една сутрин Елизабет се явява на работа с парченца стъкло в косата. Някой е стрелял по колата ѝ и е разбил предното стъкло, а куршумът е ми- нал на сантиметри от главата ѝ.
Елизабет регистрира компанията като „Real-Time Cures“ („Лечение в реално време“), което една злополучна печатна грешка превръща в „Real-Time Curses“(„Проклятие в реално време“), както пише на чековете със заплатите на ранните служители. По-късно тя променя името на „Теранос“ – комбинация от думите „терапия“ и „диагноза“.
За да набере средствата, които са ѝ необходими, тя използва връзките на семейството си. Убеждава Тим Дрейпър, бащата на нейната приятелка от детството и бивша съседка Джеси Дрейпър, да инвестира един милион. Името Дрейпър носи голяма тежест и ѝ придава достоверност: дядото на Тим е основател на първата фирма с рисков капитал в Силициевата долина през петдесетте години, а фирмата на самия Тим DFJ е известна с доходните си ранни инвестиции в компании като интернет услугата за електрона поща Hotmail.
Друга семейна връзка, от която тя измъква голяма инвестиция, е оттеглилият се от активна дейност специалист по корпоративно оздравяване Виктор Палмиери, стар приятел на баща ѝ. Двамата са се запознали в края на 70-те, по времето на президента Картър, когато Крис Холмс работи в Държавния департамент, а Палмиери е посланик на добра воля за бежанците.
Елизабет впечатлява Дрейпър и Палмиери с жизнената си енергия и визията си за прилагане на принципите на нано- и микротехнологиите в диагностиката. В документ от двайсет и шест страници, който използва, за да привлича инвестиции, тя описва лепенката, която безболезнено изтегля кръв през кожата чрез микроигли. Тази „ТераЛепенка“, както се нарича в документа, съдържа сензорна система от микрочипове, която анализира кръвта и взема „решение чрез контролиран процес“ относно количеството лекарство, което трябва да се даде на пациента. Тя също така безжично предава резултатите на лекуващия лекар. Документът включва цветна диаграма на лепенката и различните ѝ компоненти.
Не всички вярват, че лепенката е осъществима. Една сутрин през юли 2004 Елизабет се среща с MedVenture Associates, фирма за рискови инвестиции в медицински технологии. Седнала в конферентната зала от другата страна на масата срещу петимата партньори във фирмата, тя говори бързо и с грандиозни фрази за потенциала на своята технология да промени света. Но когато партньорите започват да ѝ задават въпроси за спецификата на системата от микрочипове, по какво се различава тя от вече разработената и пусната на пазара такава система от една компания, наречена „Абаксис“, Елизабет видимо се изнервя и срещата става напрегната. Тя не може да отговори на сондиращите технически въпроси на съдружниците и след около час става и обидено си тръгва.
„МедВенчър“ не е единствената инвеститорска фирма, която отхвърля напусналата университета деветнайсетгодишна изобретателка. Но това не пречи на Елизабет до края на 2004 да набере $6 милиона капитал от най-различни инвеститори. освен Дрейпър и Палмиери, тя си осигурява инвестиции от застаряващия рисков капиталист Джон Брайън, както и от Стивън Л. Файнбърг, инвеститор в недвижими имоти и частни капитали, който е член на борда на директорите на „Андерсън“, медицинския център за лечение на рака в Хюстън. Тя убеждава да инвестира и своя състудент Майкъл Чанг, чието семейство контролира многомилиардна дистрибуторска мрежа в Тайван. Няколко души от рода Холмс също се включват, сред които и сестрата на майка ѝ Елизабет Дитц.
Докато парите се трупат, за Шонак започва да става ясно, че такава лепенка, която може да прави всички неща, които Елизабет иска от нея, граничи с научната фантастика. Тя може би е теоретично възможна, също както теоретично е възможно хора да пътуват до Марс. Но дяволът е в детайлите. Мъчейки се да направят концепцията за лепенката по-осъществима, те я свеждат само до диагностичната част, но дори и така, задачата изглежда невероятно трудна.
Накрая се отказват от лепенката и я заместват с нещо подобно на ръчното устройство, което се използва, за да се следи нивото на глюкозата при диабетиците.
Елизабет иска устройството на „Теранос“ да бъде преносимо като глюкомерите за отчитане на нивото на кръвната захар, но иска още и да измерва много други вещества в кръвта освен захарта, което би го направило много по-сложно и съответно много по-обемисто.
Компромисното решение е система от касета и четец, което обединява две области – микрофлуидите и биохимията. Пациентът убожда пръста си и вкарва малко кръв в касетата, която прилича на дебела кредитна карта. Касетата се вкарва в по-голямо устройство, наречено четец. Помпички в четеца изтласкват кръвта през миниатюрни каналчета в касетата до малки резервоарчета, които са покрити с протеините, наречени антитела. По пътя към резервоарчетата има филтри, които отделят твърдите елементи на кръвта, червените и бели кръвни телца, и пропускат само плазмата. Когато плазмата влезе в контакт с антителата, химическата реакция произвежда сигнал, който бива „разчетен“ от четеца и предаден като резултат.
Елизабет си представя, че ще поставя касетата и четеца в до- мовете на пациентите, така че те да могат редовно да изследват кръвта си. Антена към мобилен оператор в четеца ще изпраща резултатите от изследването на лекуващия лекар през централен сървър. Това ще позволява на лекаря бързо да направи необходи- мите промени в медикамента, а не да чака пациентът да отиде да си изследва кръвта в лаборатория или това да стане по време на следващото му посещение при него.
Към края на 2005, осемнайсет месеца след присъединяването си към проекта, Шонак започва да чувства, че има някакъв напредък. Компанията е създала прототип, наречен Теранос 1.0, и служителите вече са двайсет и няколко. Имат още и бизнес модел и се надяват, че той бързо ще донесе приходи: планът е да лицензира фармацевтичните компании да използват технологията ѝ за кръвни тестове, което ще им помага да установяват отрицателните реак- ции към медикаментите по време на клиничните изпитвания.
Малкият им бизнес дори започва да привлича внимание. На Коледа Елизабет изпраща на служителите имейли, озаглавен: „Щастлива, щастлива Коледа“. Пожелава им всичко най-хубаво и ги насочва към интервюто, което е дала за списание „Ред Хе- ринг“. Имейлът завършва с „Наздраве за най-страхотния стартъп в Долината!“
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
