Време за четене: 8 минути

Биохакингът е най-новият и популярен метод, чрез който можем да поемем контрол над живота си и да пренастроим организма си така, че да живеем по-дълго и по-щастливо. В книгата „Биохакингът. Бъди най-добрата версия на себе си“ (изд. „Ера“, преводач: Радка Митова) д-р Ирина Баранова детайлно описва как съзнателно да изкореним лошите навици и да възстановим здравето си, като внесем конкретни промени в ежедневието и начина си на живот. В основата на биохакинга е умението да се вслушваме в тялото си и да избираме точната храна за нас, за да си набавим необходимите полезни вещества и да се преборим с дефицитите.

Прочетете откъс от книгата при нас.

Йод

Последен в тройката от „дефицити – призьори“, носител на бронзовия медал, е йодът.

Йод (наименованието идва от гръцки – теменужен, виолетов) e химически активен неметал от групата на халогените – т.е. солероди, раждащи соли. Открит е през 1811 година от френския химик Бернар Куртоа. При кипенето в сярна киселина на разсол от пепел от морски водорасли той наблюдавал как се отделя виолетова пара, която след охлаждане се превръщала в тъмни кристали със силен блясък.

Въпреки че йодът е доста рядък елемент, той е изключително разпръснат в природата и го има практически навсякъде: в морската вода се намира във вид на йодиди (20–30 мг на тон морска вода); в живите организми в най-голямо количество е във водораслите (2,5 г на тон сушено морско зеле, или ламинария). В природата йодът се среща също така и в свободна форма като минерал, но това са единични находки.

А ние пък най-често виждаме йода в домашната аптечка във вид на 5%-ен спиртен разтвор в малко шишенце от кафяво стъкло – това е един от най-достъпните и най-разпространени антисептични препарати.

Впрочем, както се говори в един популярен филм, това на всички е известно и на никого не е интересно. Затова да преминем към характеристиките на биологичната роля на йода.

При животните и човека йодът влиза в състава на т.нар. тиреоидни хормони, които щитовидната жлеза синтезира – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които оказват многостранно въздействие върху растежа, развитието и обмяната на веществата в организма. Именно това е основната функция на йода в човешкия организъм – да осигурява достатъчно производство на същите тези хормони и тяхното взаимно преобразуване.

Обърнете внимание, че в споменатите названия на хормоните се съдържа еднаква частица: -тир-. И това не е случайно, тъй като на латински thyreoidea означава щитовидна жлеза. По-нататък в книгата ще срещате този корен и в обозначенията на различните състояния и заболявания на щитовидната жлеза.

Но да се върнем на тиреоидните хормони.

Тироксинът е прохормон, предшественик на трийодтиронина, и се образува от съединяването на йода с аминокиселината Л-тироксин.

Трийодтиронинът оказва четири пъти по-силно въздействие върху тъканите от тироксина. Т3 влияе почти на всички физиологични процеси в организма, включително и на растежа и развитието, както и на обмяната на веществата, на терморегулацията и сърдечния ритъм.

Трийодтиронинът и тироксинът се образуват под въздействието на тиреотропния хормон (ТSH), който се произвежда от аденохипофизата (предната част на хипофизата).

Абсолютно всяка клетка в организма притежава калие­во-натриева мембранна помпа. Тази помпа отговаря за енергийния обмен на клетката. Не функционира ли К-Nа помпата, няма и енергия. Основната задача на хормона Т3 (в метаболитно активна форма) е да активизира тази енергийна помпа. Недостигът на хормони на щитовидната жлеза води до дефицит на енергия във всяка клетка, а следователно и в целия организъм.

В тялото на човек, който тежи приблизително 70 кг, се съдържат 20–50 мг йод. Всекидневната нужда от този микроелемент зависи от възрастта, физиологичното състояние и телесната маса. За човек на средна възраст с нормално телосложение, тоест нормостенично, дневната доза йод трябва да бъде не по-малка от 150–200 мкг. За жените тази потребност е малко по-висока – до 250 мкг, включително и в периода на бременност. Йодът е необходим на всички! На всеки човек!

При недостиг на йод човек се чувства уморен, има главоболие, настроението му е потиснато, апатичен е, нервен и раздразнителен; паметта и интелектът отслабват. След време се появява аритмия, кръвното налягане се повишава, нивото на хемоглобина се понижава – с една дума, развива се хипотиреоидизъм.

Какво е това?

Това е синдром, специфично състояние на организма, свързано с реакцията му на ниското ниво на концентрация от хормони на щитовидната жлеза. При компенсация с цел да се достигне необходимото хормонално ниво, тези симптоми обикновено изчезват. Хипотиреоидизмът може да се дължи на функционална недостатъчност на тиреоид­ните хормони или на патологични процеси, които влияят на хормоналния метаболизъм.

Следователно, йодният дефицит е базов дефицит, който не зависи от пола, възрастта, страната, наличието или липсата на слънце. Той, на първо място, води до хипотиреоидизъм, чиито симптоми са твърде разнообразни и за съжаление, остават извън полезрението на конвенционалната медицина. Предизвиква и по-тежки заболявания като автоимунния тиреоидит, образуване на възли в щитовидната жлеза и др. Първопричината за тях често пъти също е дефицитът на йод.

Как да постъпим? Ние намираме отговорите и ви учим как и вие да стигате до тях. Подаваме ви въдицата, не рибата. Въдица, с която винаги ще може да хващате улов.

За да започнете борбата с недостига на йод и с хипотиреоидизма, е необходимо най-напред да ги установите. Има множество клинични признаци, въз основа на които може да се предположи наличието на едни или други дефицити. Сред тях са и много от вече познатите ни симптоми.

Анемия: тя често пъти е свързана с дефицит на протеи­ни както заради недостига им в храната, така и заради нарушеното им усвояване поради лоша стомашна секреция. А тя, от своя страна, е тясно свързана с дефицита на йод и с хипотиреоидизма.

Влошено състояние на косата и ноктите: няма ли аминокиселини (а ние си ги осигуряваме от протеина), няма нито хубава коса, нито здрави нокти. Кератинът, от които те се състоят, е протеин! Йодният дефицит и хипотиреоидизмът водят до състояние, при което ноктите стават чупливи, разслояват се, имат грапава повърхност. Косата губи своя блясък, косъмът се къса, спира нейното естествено обновяване и растеж, тя започва прекалено много да пада.

Влошава се видът на кожата: заради хипотиреоидизма трофизмът (храненето) на кожата отслабва, забавя се също така и синтезът на колаген. В резултат на това кожата става суха, лющеща се, бледа, с понижен тургор (еластичност) и отекла поради метаболитните нарушения. Може да се появят и ксантоми (възли) поради съпътстващи нарушения на липидния метаболизъм. Отокът на тъканите, включително и на кожата, води до притискане на малките кръвоносни съдове, а това значи, че се затруднява микроциркулацията на кръвта. По тази причина кожата става студена на пипане, придобива жълтеникав оттенък и се подува поради отока.

Атопичен дерматит: една от причините за това тежко заболяване е също йодният дефицит, който води до суб­клиничен хипотиреоидизъм.

Така че ако плитката ви е видимо изтъняла, ако миглите и веждите ви са оредели, а ноктите ви са се превърнали в кошмар за маникюристката, ако състоянието на кожата ви поражда въпроси и тревога, то има голяма вероятност да е нарушена секрецията на щитовидните хормони и да има значителен дефицит на йод. Непременно трябва да си направите изследване за Т3, Т4, TSH, както и за наличието на антитела към ензима тиреоидна пероксидаза (anti-ТРО) – показател за агресия от страна на имунната система към собствения организъм. Тиреоидната пероксидаза осигурява образуването на активна форма на йода, която е в състояние да участва в процеса на йодиране на тиреоглобулина (протеин, който се синтезира от щитовидната жлеза). Антителата към ензима блокират неговата активност, в резултат на което намалява синтезът на тиреоидните хормони Т3 и Т4.

Паническите атаки, депресията, апатията, мислите и намеренията за самоубийство (нали си спомняте, че вече прогонвахме тази банда с ударни дози витамин D) – всичко това, за ваша огромна изненада, също може да са симптоми на йоден дефицит, на субклиничен тиреоидизъм, за който никога никой психотерапевт няма дори да ви спомене.

Що се отнася до въздействието на йодния дефицит и хипотиреоидизма върху хормоналния фон, то няма как да не споменем вече познатата ни диагноза фиброзно-кистозна мастопатия: без йод няма пълноценно превръщане на 16-ОН в естриол (женският полов хормон естроген), а това означава, че се увеличава рискът от рак. Така че мастопатията винаги е признак за йоден дефицит и за тъканен хипотиреоидизъм. Дефицитът на йод е брат на естрогенното доминиране.

За отслабване на либидото, освен дефицитът на витамин D и желязо, виновен може да бъде и йодът: при наличието на тъканен хипотиреоидизъм и на тъканна хипоксия на човек изобщо не му е до любов, тъканите се стремят да оцелеят, а не да се размножават.

Попълването на йодния дефицит помага и при тежко протичане на предменструалния синдром.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.