„Музата на диктатора“ от Найджъл Фарндейл ( изд. „Обсидиан“, преводач: Боян Дамянов) е многопластов исторически роман за епохата на нацизма, в центъра на който е една енигматична и много противоречива личност – талантливата кинорежисьорка Лени Рифенщал, любимка на Хитлер и Гьобелс. Тя създава двата най-известни пропагандни филма за Третия райх, а нейните революционни техники и похвати се ползват и до днес.
Германия, средата на 30-те години на ХХ в. Филмите на Лени Рифенщал трябва да прославят мощта на Третия райх, но и да отговарят, поне според нея, на високи естетически критерии. Задачата да заснеме на кинолента Олимпиадата в Берлин през 1936 г. я провокира да използва революционни техники, които ще променят бъдещето на филмовата индустрия.
Участието в Олимпиадата може да донесе на младия англичанин Ким Нюландс славата и парите, които ще му помогнат да спечели любимото момиче. Той трябва да намери спонсор, за да може да тренира. Дори това да е пронацистка партия, която има нужда от рекламно лице.
Прочетете откъс от романа при нас.
– Коя е онази дама, облечена като мъж? – попита Ким и посочи колоритната женска фигура с бяло поло и клош панталон, която крачеше уверено покрай пистата и лаеше команди на немски към трима притеснени оператори, подтичващи след нея. – Забелязах я и вчера на откриването.
– Това е Кралицата на Нюрнберг.
Ким погледна въпросително събеседника си, фоторепортер на „Дейли Експрес“, с когото се бяха запознали на кораба към Хук-ван-Холанд.
– Лени Рифенщал! – обясни репортерът, като повиши глас. – Ти не четеш ли вестници?
– Никога не съм чувал за нея – каза Ким.
– Но си чувал за онзи мегамитинг, който нацистите си спретнаха в Нюрнберг?
– Да.
– Е, на практика тя го организира. И направи филм за него, „Триумф на волята“. – Той я посочи с глава. – Любимата кинематографистка на Хитлер. И негова любовница, ако се вярва на слуховете. Сега прави филм за Игрите. Виж. – Той посочи с пръст. – Има си даже личен фотограф, който я следва навсякъде. Нас не ни допускат да се приближим до нея. В Германия я смятат за кралска особа. Говори се, че тя била истинският диктатор тук.
Ким подсвирна със страхопочитание.
Репортерът улови погледа му.
– Чувал съм обаче, че си падала по спортисти.
– Защо се опитва да кара ски нагоре по склона, и то по бански? – попита той.
– Защо не идеш да я попиташ лично?
В момента Лени крещеше нещо на сгърчения от страх тоноператор.
– Не, благодаря – каза Ким. – Тя ме ужасява.
Докато навиваше пружината на камерата си, фоторепортерът го попита:
– Двамата с лейди Констанс още ли ходите заедно?
– Ходим, да. И не е лейди все още. Тя е тук някъде… Но ти откъде знаеш това?
– Работата ми е да знам.
В този миг тълпата избухна в овации. После стадионът утихна. Двама чернокожи спортисти се появиха заедно за квалификациите на 100 метра гладко бягане – Джеси Оуенс и Ралф Меткалф. Ким ги проследи с поглед, докато заемаха стартова позиция в предпочитаната от американците полуприклекнала поза. Приличаха на богове.
Оуенс изглеждаше спокоен и отпуснат. Меткалф се прекръсти. Един от другите бегачи, рус и набит, обърса нервно ръце в шортите си, преди да застане в приклекнала поза на стартовата линия. Коленете му трепереха. Състезателят в съседния коридор риеше нервно с крака в дупките. Чу се команда: „По местата“, последвана от пистолетен изстрел. Преди малкото облаче дим от цевта да се бе разпръснало във въздуха, спринтьорите полетяха напред. Първите трийсетина метра бягаха в пакет, после Оуенс дръпна напред и пресече финалната лента с метър преднина.
Ким бе изумен от мощта на краката му. Стилът му беше колкото плавен, толкова и неизискващ усилие. Никога преди не бе виждал спортист да се движи с такава грация. Сякаш се носеше във въздуха на копринена нишка.
По-късно същия ден Ким се засече с Оуенс на тренировките. Този път американецът беше със син суичър с червени букви USA. Докато разтърсваше ръцете и краката си до трапа за дълъг скок, а от раменете му се вдигаше пара, Ким току поглеждаше към него. Фотографът от „Експрес“ му бе казал, че Оуенс бил внук на роби, което – според съвременните теории – му давало предимство пред който и да било бял състезател. Плантаторите вярвали в селективното размножаване, бе обяснил репортерът, и използвали най-едрите и яки мъже – викали им „бикове“ – за разплод. Докато оглеждаше внимателно Оуенс, Ким реши, че тази теория е пълна глупост. Американецът беше среден на ръст и с нормално телосложение. Спортистите биваха добри или лоши, това беше всичко. А Оуенс беше добър. Оуенс беше най-добрият. И бе стигнал дотам с тренировки. Американецът се огледа и като забеляза, че Ким го гледа вторачено, му се усмихна – една обезоръжаващо зъбата усмивка, от която носът му се набърчи като на ученик.
В този момент Ким изпита странното усещане, че някой го гледа. Обърна се. Лени Рифенщал най-безцеремонно го измерваше с поглед, сложила ръце на хълбоците си, наклонила глава на една страна. Изглеждаше невъзмутима и чиста, сякаш току-що излязла от вана, пълна с лед. Косата ѝ беше повдигната над челото от слънчевите очила. Пред нея имаше кинокамера и когато се наведе, долепи око до визьора и плавно завъртя ръчката, Ким вдигна ръка, за да ѝ махне. Фотографът от „Експрес“, който вървеше след нея, улови жеста му с апарата си.
С небрежна походка, покрил главата си с хавлиена кърпа, Оуенс се отдалечи от трапа за дълъг скок. Други двама състезатели дойдоха да тренират. Междувременно Лени се приближи до Ким, свали очилата си и го огледа; беше леко кривогледа. Тя попита с писклив глас на английски с тежък немски акцент:
– Гледали ли сте Джеси Оуенс преди? – Произнесе името като „Йеси Овенс“.
Ким кимна, но сякаш си бе глътнал езика, и повдигна несъзнателно шортите си нагоре.
– Мисля, че тепърва ще има да чуваме за него – продължи кинематографистката. – Има добри пропорции, не мислите ли? Широки рамене. Тесни хълбоци. И какви дълги крака. В него няма нищо… – тя се спря, търсейки думата, – което да изпъква.
– Ще се състезавам с него по-късно – каза Ким. – На дълъг скок. Лош късмет.
– Как се казвате? – Произнесе го „касвате“. Акцентът придаваше метално звучене на гласа ѝ, като затръшване на врата на автомобил.
– Ким Нюландс.
Тя не се представи, убедена – и с право, – че той знае коя е.
– Ами на добър час, хер Нюландс. Не се стеснявайте от камерите ми. Ние ще се спотайваме ей там.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
